Облаците пак кипят -
пяната им
звуците изсмуква
и всичко
с мъгла безжизнена облива.
А аз,
в очите си,
хванала съм слънчев лъч
и няма да го пусна.
Топлата му светлина
през ресниците ми се процежда,
в безличната мъглявина
по път далечен ме повежда -
в свят вълшебен,
където и във студ
гълъби
гнезда уютни вият,
ледени цветя
аромата си разпръсват
и подобно мънички слънца,
над мен звезди се сипят.
Слънчев лъч,
път проправящ ми
към теб!
Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
17.12.2011 г.
14.12.2011 г.
Вместо мен
Слънчев лъч
през прозореца надникна
и в очите ми се спря.
С усмивка благодарна го прегърнах -
знам, че целунал те е
вместо мен.
Тази вечер
лунна птица ще се вие
в твоето небе
и гласът й тъмнината ще разпръсне
с мойта песен - дар
за теб.
през прозореца надникна
и в очите ми се спря.
С усмивка благодарна го прегърнах -
знам, че целунал те е
вместо мен.
Тази вечер
лунна птица ще се вие
в твоето небе
и гласът й тъмнината ще разпръсне
с мойта песен - дар
за теб.
7.12.2011 г.
Топло
Когато
ръцете ми са в твоите
и с мигли
едва-едва
лицето ти докосвам,
в мен е светло,
топло
и съм лека като птица,
рееща се в синевата.
Не изпитвам нужда
дори да дишам,
защото ти
си
живот.
ръцете ми са в твоите
и с мигли
едва-едва
лицето ти докосвам,
в мен е светло,
топло
и съм лека като птица,
рееща се в синевата.
Не изпитвам нужда
дори да дишам,
защото ти
си
живот.
Абонамент за:
Публикации (Atom)