Над дърветата,
тихо
мокър дъждовен воал
с няколко упорити жълти листа
разговаря.
Те шептят
за слънчеви дни,
когато в тях
птици танци са вили,
гнезда свивали
и песни любовни пели.
А дъждът,
за люта зима подсеща -
режещ вятър,
тежък сняг
и сковаващ вейките лед.
Меланхолия и студ.
А ти си толкова близо -
само повдигам глава
и те целувам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар