сгушвам се в теб
в прегръдката ти
нежно топла
и съм малка
да помръдна не смея
само слушам
как твоето сърце
тихо ми шепти
докосвам дъха ти
устните трепват
ускорява се пулса
очите са влажни
сълза
моята ли
или е твоя
а може би две
в една
Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
25.11.2011 г.
12.11.2011 г.
Над...
Над дърветата,
тихо
мокър дъждовен воал
с няколко упорити жълти листа
разговаря.
Те шептят
за слънчеви дни,
когато в тях
птици танци са вили,
гнезда свивали
и песни любовни пели.
А дъждът,
за люта зима подсеща -
режещ вятър,
тежък сняг
и сковаващ вейките лед.
Меланхолия и студ.
А ти си толкова близо -
само повдигам глава
и те целувам.
тихо
мокър дъждовен воал
с няколко упорити жълти листа
разговаря.
Те шептят
за слънчеви дни,
когато в тях
птици танци са вили,
гнезда свивали
и песни любовни пели.
А дъждът,
за люта зима подсеща -
режещ вятър,
тежък сняг
и сковаващ вейките лед.
Меланхолия и студ.
А ти си толкова близо -
само повдигам глава
и те целувам.
2.11.2011 г.
Топла тишина
Безоблачно небе,
с двойка гълъби,
реещи се в синевата.
По вълните,
пътека от втечнено злато
към хоризонта път чертае.
Над брезите слънцето е спряло
и листенцата им със усмивка гали,
а те от удоволствие,
едва-едва потрепват.
Вятърът
е с лятната си пелерина от шифон
и се разхожда бавно,
като дърветата забравил
за приближаващата зима.
Дори синигерите
не смеят глас да извисят.
Спокойствие
и топла тишина
като в твоите
обятия…
с двойка гълъби,
реещи се в синевата.
По вълните,
пътека от втечнено злато
към хоризонта път чертае.
Над брезите слънцето е спряло
и листенцата им със усмивка гали,
а те от удоволствие,
едва-едва потрепват.
Вятърът
е с лятната си пелерина от шифон
и се разхожда бавно,
като дърветата забравил
за приближаващата зима.
Дори синигерите
не смеят глас да извисят.
Спокойствие
и топла тишина
като в твоите
обятия…
Абонамент за:
Публикации (Atom)