Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

25.11.11

В една

сгушвам се в теб
в прегръдката ти
нежно топла
и съм малка
да помръдна не смея
само слушам
как твоето сърце
тихо ми шепти
докосвам дъха ти
устните трепват
ускорява се пулса
очите са влажни

сълза

моята ли
или е твоя
а може би две
в една

12.11.11

Над...

Над дърветата,
тихо
мокър дъждовен воал
с няколко упорити жълти листа
разговаря.
Те шептят
за слънчеви дни,
когато в тях
птици танци са вили,
гнезда свивали
и песни любовни пели.
А дъждът,
за люта зима подсеща -
режещ вятър,
тежък сняг
и сковаващ вейките лед.
Меланхолия и студ.

А ти си толкова близо -
само повдигам глава
и те целувам.

2.11.11

Топла тишина

Безоблачно небе,
с двойка гълъби,
реещи се в синевата.
По вълните,
пътека от втечнено злато
към хоризонта път чертае.
Над брезите слънцето е спряло
и листенцата им със усмивка гали,
а те от удоволствие,
едва-едва потрепват.
Вятърът
е с лятната си пелерина от шифон
и се разхожда бавно,
като дърветата забравил
за приближаващата зима.
Дори синигерите
не смеят глас да извисят.
Спокойствие
и топла тишина

като в твоите
обятия…