Луната надникна
иззад облак лениво,
непокорният вятър
свещиците звездни изгаси,
жълтите листа от клоните обрули,
духна поривисто,
вихрено към небето ги изви
и в тъмнината потъна
след тях.
Оголели,
дърветата останаха сами.
А ти си с мен…
с гласа си ме люлееш,
очите ти ме обгръщат с топлота
докато ме повериш на съня
и той ме върне отново
при теб…
Няма коментари:
Публикуване на коментар