Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

4.9.11

Отронена

Въпреки,
че пеперуди и пчели работливи
над нея често кръжаха
и я караха да се усмихва,
и така красотата си да показва,
беше самотна сред бурени,
оси
и постоянен гарванов смях.
Само вятърът знаеше,
за да не сеща самота,
как да й шепне
и невидимо да я милва.
Но се явяваше рядко -
винаги бързаше по свои си,
вятърни дела,
а тя,
все се надяваше да го усети близо,
да чуе сърцето му,
в прегръдката му да притихне…
И ето -
от никъде той се яви,
обгърна я,
до гърдите си листчетата й притисна
и те свенливо
образуваха пъпка,
полуразтворена.
Розата не смееше листец да помръдне.
Само върху най-долния,
останал разтворен,
капчица заблестя -
сълза
отронена за него,
вятъра.