Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

23.09.2011 г.

И съм

По миглите ти се разхождам
с дъх,
роша кичурите непослушни
с пръсти.
Засипвам лицето ти с целувки бързи,
а влагата след тях,
за мен те прави още по-неустоим.
С дъха си подсушавам,
с целувки мокри,
отново следи оставям...
Приятно ми е всяко докосване
до теб.
Обгръщам те...
в мен е тихо,
ведро,
топло...

... и съм полъх,
и съм кротък летен дъжд...

20.09.2011 г.

Непреходно

Брезите намятат
кехлибарени шалове,
нетърпеливо,
слънцето бърза към теб.
Под стрехите,
гнезда лястовичи немеят,
есенен вятър
тихо свири зимен сонет.
Скоро
безлистна ще остане гората
и за топлите дни
врабци ще напомнят
с бърборещ рефрен.

Но за мен е непреходно лято -
очите ми крият
уютните глас и усмивка,
а ръцете ми помнят чертите
на най-свидния лик.

4.09.2011 г.

Отронена

Въпреки,
че пеперуди и пчели работливи
над нея често кръжаха
и я караха да се усмихва,
и така красотата си да показва,
беше самотна сред бурени,
оси
и постоянен гарванов смях.
Само вятърът знаеше,
за да не сеща самота,
как да й шепне
и невидимо да я милва.
Но се явяваше рядко -
винаги бързаше по свои си,
вятърни дела,
а тя,
все се надяваше да го усети близо,
да чуе сърцето му,
в прегръдката му да притихне…
И ето -
от никъде той се яви,
обгърна я,
до гърдите си листчетата й притисна
и те свенливо
образуваха пъпка,
полуразтворена.
Розата не смееше листец да помръдне.
Само върху най-долния,
останал разтворен,
капчица заблестя -
сълза
отронена за него,
вятъра.


2.09.2011 г.

валят слънца

морски сълзици

блестят по тялото ти

пия ги бавно



*

парещи ласки

устни рисуват огън

разтварям се в теб



*

ресници крият

екзалтация в очи

сипят се слънца