Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

31.07.2011 г.

Ръцете ми

Розата е щастливка -
разтваря цвят,
за да усети целувките
на всеки слънчев лъч,
повдига листа,
за да погали вятъра
и дъжда.
Вечер
щурците серенада й правят,
а денем
пчели и пеперуди
около нея в танци се вият.
Ако бях роза,
цвете
или тревичка поне,
не бих те познавала,
с очи целувала
и ръцете ми нямаше да тъгуват
за теб...

27.07.2011 г.

Само

От самолюбие пияна,
Сланата се огледа
в собствените си очи.
Изсмя се нарцистично,
към Мимозата се устреми
с леден дъх да я целуне,
но тя инстинктивно
листенцата си сви.

... само
Слънцето да я целува
позволи.

24.07.2011 г.

Безтегловност

Когато облаците
дори и бавно се докоснат,
се ражда гръм.
Когато сред тишината,
в нощ безветрена, дъждът
дърветата погали,
се чува стон,
преливащ в песен
и ако в нея се заслушаш,
ще чуеш как листата
помежду си разговарят
шепнешком.

Когато очите ми
с твоите се срещнат,
валят слънца,
а щом ръката ти
моята докосне,
съм в безтегловно,
безмълвно-звънко
състояние.

17.07.2011 г.

Оазис

Небето е самотно -
без облаче,
само с това неуморно слънце,
увиснало най-горе
с парещата си усмивка,
която на росата не позволява
повече от миг да се задържи.
И вятърът го няма -
на сянка някъде се спотаява.
Дори птиците
на синевата не се радват,
а в прегръдката на клоните се крият
и с листата разговарят шепнешком.
Зной във въздуха трепти.

Само твоята усмивка
ободрява.

12.07.2011 г.

Единствено

нищо не искам
единствено
да почувствам лицето ти
до моето
плътно
без да говорим
само да слушам мислите
и сърцето ти

8.07.2011 г.

Невидими

в полунощ
думите спят
само мислите
паяжинни нишки предат
изнизват се
едва осезаеми
примамливо просветват
леки
преплитат се в клонки напъпили
или уханни цветя
ала все напред се стремят
с искрица невидима
проправят път в тъмнината
неуловими светулки
крехки
но с крилца достатъчно силни
за да ме отнесат
при теб

3.07.2011 г.

Отразени

Думи неизказани
натежаха на небето
и то
превърна ги в сълзи.
Цяла нощ тихичко рида.
Валя, валя,
валя...
С тях
тревогата във въздуха отми,
а на сутринта,
под стихващата песен на капчука,
розата глава повдигна,
бавно
листенца алени разтвори
с капчици искрящи върху тях -
бисерчета малки,
слънчеви усмивки отразили,
чисти и ефирни
като мислите ми плуващи
към теб.