Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

26.6.11

Лиричен завой

Облаци,
от грижи притъмнели,
плиснаха мокри коси.
С песента си
мъката във въздуха стопиха
и се плъзнаха преродени,
леки и бели
за среща с дъга от мечти.
Спътникът вятър
своя бяг внезапно укроти,
за посока се почуди,
лиричен завой
към мен направи,
а за тях
забрави.
Надникна в очите ми,
сълза издайна подсуши,
разроши с пръсти косите ми,
с нежен шепот ме погали
и своя път
продължи.

18.6.11

Неустоимо

от ръцете ти
реки
благодат се лее
като ромон тих
от поток планински
или топъл глас
на мощен водопад
а аз
пред красотата им стоя
безмълвна
малка
с желание неустоимо
срещу течението да поема
за да потъна
в тях

13.6.11

Еднопосочен

нощта
в прозорците отчаяно се блъска
напира
мълчаливо бодливата си самота
да впръсне
но не знае
че в ехото на твоя глас
славей трелите си вплита
и жасминът
ароматен път към мен протяга
път с една посока
теб

11.6.11

Метаморфоза

Някой ден
ще бъда птица,
която с песента си
синевата ще оглася,
от лъчите слънчеви
венци ще вие
и в поточета планински
ще ги пуска.
А вечер,
сребрееща от лунната усмивка,
със звездите
мисли тихо ще разменя,
на паяжинни нишки
мечтите си ще ниже
и на зазоряване
върху цветята ще ги пръска.

Ще бъда
някой ден.

Сега...
сега съм само капка,
с мисъл
проправяща си бавно път
към теб.

3.6.11

Лава

Помисля ли те,
думите
като птици отлитат -
ставам безмълвна
и чиста като роса,
но изпълнена с лава,
на която е нужен поглед
или вятърков полъх,
за да лумне
в стихиен пожар.