Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

29.5.11

Вариации

Орехът е егоист -
не позволява никой
под сянката му да живее
и в короната му
дом да свие.
Дали такава и тополата е,
че сянка
на никого не прави
и до слънцето да стигне
иска първа...

Те не са като брезата,
която
дори на облаците
свенливо се усмихва,
тревата с клонките си гали,
а птици в тях
чеда отглеждат
и омайни песни пеят.

Обаятелна бреза –
трепетна нежност
и тиха красота.

21.5.11

Четирилистна

Облачета ръснали
еделвайси пухкави
по майското небе,
а сред тях -
бяло гълъбче
с детелина в човчица лети.

От ръката ми я взе -
помолих го
да ти я предаде.

15.5.11

Красавица

Хубава съм!
Какви големи очи!
Какви дълги крака!
И съм пъргавка,
как скачам…
А отворя ли уста,
не ще сбъркаш песента ми -
по-добра съм и от славей!

Красавица просто…
Нали, огледалце водно?

Хубава съм! Да!

Изкряка жабата
и скочи в бистрата вода.

12.5.11

Само аз

Колко е тихо вън…
Проблясват бавно
меките усмивки на звезди,
с лунен лъч вятърът се е завил –
не се чува дишането му дори.
И щурчетата мълчат.
Не смеят да засвирят,
за да не заглушат вълшебния шепот,
който наоколо разстила топлина
и приятно ме люлее…

Само аз го чувам –
шепота
на твоите очи.

3.5.11

Мечтите на рибите

Осветени от лунния поглед,
мечти сребристи
по вълните проблясват,
на пръсти повдигат се -
звездите да стигнат,
но неуспяли,
снишават се тихо
и в дълбините морски
се скриват.
Вятър проплаква...
След него,
свъсени облаци с тежки коси
искрите смутени загасят
и на морето
оловна маска поставят.
... а то мълчи,
приютило угаснали водни светулки -
сълзите
на тъжните риби.