Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

28.04.2011 г.

Сенки

Брезите оживяха -
копринени листенца клоните обсипват,
с шепот,
вятърът промъква се сред тях,
а там, суетните врабчета,
на слънчеви лъчи
спомени за отминалата зима
нижат.

Облак бял от нейде се яви,
в миг
очите на слънцето закри,
вълнението на врабците стихна,
вятърът в тревата се сниши
и само брезите в мълчание видяха
как сенките ни невидимо
се сляха.

19.04.2011 г.

Присъствие

чакам те
както жадна пустиня
капчица дъжд
както свенливо кокиче
ласката на слънчев лъч
както вълна уморена
жадуван бряг

без теб
всеки звук
с тътен глух прорязва тишината
и замира в кухото
без стон

но с глас обгърнеш ли ме
ставам бездиханна
в мен
започва птиче да трепти
в унес чувствам
как в дланите ти гълъби гнездят
и литнат ли
към ярка светлина
на крилете си ме носят

а видя ли очите ти
кадифена топлина
цяла ме облива
в тях се давя
да плувам не мога
но и за помощ
не моля

7.04.2011 г.

Флейта и...

През прозореца открехнат
долита топъл глас на флейта
(време беше вятърът за нея да се сети)
и звездите,
ръснали се във небето пролетно,
канят с реверанс на танц дърветата.
А те,
без зимната си тежест,
от щастие се смеят –
пъпките им се разпукват,
клонките обличат в розово и бяло
и аромат на щастие наоколо посипват.

Пролетен валс за вятър,
флейта
и звезди.
... а аз насън танцувам
с теб.

2.04.2011 г.

В сърцето на пламъка

Какво намират пеперудите
във светлината,
та в сърцето на пламъка,
знаейки че е пагубен,
се хвърлят?
Без него е мрак
и тъмата скрива омайността на формите
и на крилцата,
но погалени от светлина,
те сияят
и към нея смело се притискат.
Към нея,
все към нея...
докато изцяло ги погълне
и изпепели.

Навярно не ги боли,
защото тя
ги е направила
щастливи.