Брезите оживяха -
копринени листенца клоните обсипват,
с шепот,
вятърът промъква се сред тях,
а там, суетните врабчета,
на слънчеви лъчи
спомени за отминалата зима
нижат.
Облак бял от нейде се яви,
в миг
очите на слънцето закри,
вълнението на врабците стихна,
вятърът в тревата се сниши
и само брезите в мълчание видяха
как сенките ни невидимо
се сляха.
Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
28.04.2011 г.
19.04.2011 г.
Присъствие
чакам те
както жадна пустиня
капчица дъжд
както свенливо кокиче
ласката на слънчев лъч
както вълна уморена
жадуван бряг
без теб
всеки звук
с тътен глух прорязва тишината
и замира в кухото
без стон
но с глас обгърнеш ли ме
ставам бездиханна
в мен
започва птиче да трепти
в унес чувствам
как в дланите ти гълъби гнездят
и литнат ли
към ярка светлина
на крилете си ме носят
а видя ли очите ти
кадифена топлина
цяла ме облива
в тях се давя
да плувам не мога
но и за помощ
не моля
както жадна пустиня
капчица дъжд
както свенливо кокиче
ласката на слънчев лъч
както вълна уморена
жадуван бряг
без теб
всеки звук
с тътен глух прорязва тишината
и замира в кухото
без стон
но с глас обгърнеш ли ме
ставам бездиханна
в мен
започва птиче да трепти
в унес чувствам
как в дланите ти гълъби гнездят
и литнат ли
към ярка светлина
на крилете си ме носят
а видя ли очите ти
кадифена топлина
цяла ме облива
в тях се давя
да плувам не мога
но и за помощ
не моля
7.04.2011 г.
Флейта и...
През прозореца открехнат
долита топъл глас на флейта
(време беше вятърът за нея да се сети)
и звездите,
ръснали се във небето пролетно,
канят с реверанс на танц дърветата.
А те,
без зимната си тежест,
от щастие се смеят –
пъпките им се разпукват,
клонките обличат в розово и бяло
и аромат на щастие наоколо посипват.
Пролетен валс за вятър,
флейта
и звезди.
... а аз насън танцувам
с теб.
долита топъл глас на флейта
(време беше вятърът за нея да се сети)
и звездите,
ръснали се във небето пролетно,
канят с реверанс на танц дърветата.
А те,
без зимната си тежест,
от щастие се смеят –
пъпките им се разпукват,
клонките обличат в розово и бяло
и аромат на щастие наоколо посипват.
Пролетен валс за вятър,
флейта
и звезди.
... а аз насън танцувам
с теб.
2.04.2011 г.
В сърцето на пламъка
Какво намират пеперудите
във светлината,
та в сърцето на пламъка,
знаейки че е пагубен,
се хвърлят?
Без него е мрак
и тъмата скрива омайността на формите
и на крилцата,
но погалени от светлина,
те сияят
и към нея смело се притискат.
Към нея,
все към нея...
докато изцяло ги погълне
и изпепели.
Навярно не ги боли,
защото тя
ги е направила
щастливи.
във светлината,
та в сърцето на пламъка,
знаейки че е пагубен,
се хвърлят?
Без него е мрак
и тъмата скрива омайността на формите
и на крилцата,
но погалени от светлина,
те сияят
и към нея смело се притискат.
Към нея,
все към нея...
докато изцяло ги погълне
и изпепели.
Навярно не ги боли,
защото тя
ги е направила
щастливи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)