Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

20.3.11

Много дълго

искам да те целуна
бавно
едва-едва
(защо пък не изпиващо)
но дълго
много дълго
докато без дъх остана
свят ми се завие
и ми причернее

не ме е страх от тъмното
защото знам
ще ме погалиш
до сърцето си ще ме притиснеш
с топлия си глас ще ме повикаш
и с целувката си ще ме задържиш
при себе си

16.3.11

По навик

направих кафе
защото е време за него
не че искам да пия
просто по навик
като живота
наоколо който тече
защо ли си спомних
за Канале Гранде
за водата
която камъка мие
тихо
бавно
но упорито
както се нижат дните ми
без теб
колко ли спомени носи водата
и колко сълзи
дали й тежат

за кафето забравих
изстина му аромата
а и нощта
с плаща си пак деня обви
късно е за кафе
но ще направя за теб
като дойдеш

12.3.11

В плен

Ръцете ми -
крила на гълъб,
бял,
около лицето ти
топлина събуждат,
а дъхът горещ от устните ти -
едва отронен стон,
перцата в плен държат,
за да го слеят плавно
с моя.

4.3.11

Рамка със стъкла

Прозорец -
рамка със стъкла,
преграда
за палавия вятър.
Но оттам излита погледът,
окрилян от мечти...

... и се рее в небесата сини,
през облаци и бури преминава,
преплита слънчевия
с лунен лъч
и към теб се спуска бавно,
за да те погали.