Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

27.2.11

Начало

краят на февруари
краят на провлачена зима
настъпва оживление
и надежди
клоните обсипват
в очакване да разцъфтят

началото на март
последни зимни вопли
но пролетта е силна
животът се възражда
за благоденствие
с любов

затваря февруари календара
край на стягащия лед
пристъпва смело март
с напомняне за виелици и сняг
но отваря път
към теб

19.2.11

Мълчаливо

Сълзи...
Защо ли небето сълзи?
Дали му е тъжно
за неговото си слънце
и за птичките,
които облаците
с крилата си галят
или му е мъчно за листата,
с които дърветата нощем
приказки му разказват?
А може би,
за цветята тъжи
и за всички пеперуди и пчели,
които валс над тях играят...
или пък,
за росата,
в която сутрин се оглежда?
Не казва...
мълчаливо тъжи.

Небето сълзи.

14.2.11

Дали сънуват

Сънят на зимата
се сбъдва –
в китна пролет се преражда.
И на гълъба мечтата, също –
сълзата му от радост,
под слънцето,
в цветчето на синчеца да блести.
А аз...
аз съм пламъче.
Сънувам,
че отражението ми
в очите ти искри
и в теб
кадифена топлина разлива.

Всъщност,
пламъчетата дали сънуват?

10.2.11

Мили Слънчо

Мили Слънчо,
усмихни се,
стига зад облаци се кри!
Баба Зима измори се
и вече трябва да поспи.

Хайде Слънчо,
покажи се,
Пролетта с лъчите си хвани,
закичи с цветя косите й
и при нас я доведи.

7.2.11

Огънят

пада сняг
затрупва кал и грижи
но жар
белотата му топи

дъжд вали
пороят
измами и клевети отмива
но огнището
не спира да дими

буря блъска с бясна сила
дърветата поваля с гръм
птичите гнезда с мечти руши
а непрестанно
там
все гори

огънят
който запали
не може друг
да загаси

4.2.11

Не дишам

Светлина…
Преливат в нея
искрящи цветове на дъга,
стъклени камбанки
весело звънят,
птичи трели
навсякъде летят.
Не дишам.
Нужда не изпитвам -
всичко, което ме облива
е с животворна свежест .
Светлината,
сред която се намирам,
просто е
любов.