Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

17.12.2011 г.

Лъч

Облаците пак кипят -
пяната им
звуците изсмуква
и всичко
с мъгла безжизнена облива.
А аз,
в очите си,
хванала съм слънчев лъч
и няма да го пусна.
Топлата му светлина
през ресниците ми се процежда,
в безличната мъглявина
по път далечен ме повежда -
в свят вълшебен,
където и във студ
гълъби
гнезда уютни вият,
ледени цветя
аромата си разпръсват
и подобно мънички слънца,
над мен звезди се сипят.

Слънчев лъч,
път проправящ ми
към теб!

14.12.2011 г.

Вместо мен

Слънчев лъч
през прозореца надникна
и в очите ми се спря.
С усмивка благодарна го прегърнах -
знам, че целунал те е
вместо мен.

Тази вечер
лунна птица ще се вие
в твоето небе
и гласът й тъмнината ще разпръсне
с мойта песен - дар
за теб.

7.12.2011 г.

Топло

Когато
ръцете ми са в твоите
и с мигли
едва-едва
лицето ти докосвам,
в мен е светло,
топло
и съм лека като птица,
рееща се в синевата.
Не изпитвам нужда
дори да дишам,
защото ти
си
живот.

25.11.2011 г.

В една

сгушвам се в теб
в прегръдката ти
нежно топла
и съм малка
да помръдна не смея
само слушам
как твоето сърце
тихо ми шепти
докосвам дъха ти
устните трепват
ускорява се пулса
очите са влажни

сълза

моята ли
или е твоя
а може би две
в една

12.11.2011 г.

Над...

Над дърветата,
тихо
мокър дъждовен воал
с няколко упорити жълти листа
разговаря.
Те шептят
за слънчеви дни,
когато в тях
птици танци са вили,
гнезда свивали
и песни любовни пели.
А дъждът,
за люта зима подсеща -
режещ вятър,
тежък сняг
и сковаващ вейките лед.
Меланхолия и студ.

А ти си толкова близо -
само повдигам глава
и те целувам.

2.11.2011 г.

Топла тишина

Безоблачно небе,
с двойка гълъби,
реещи се в синевата.
По вълните,
пътека от втечнено злато
към хоризонта път чертае.
Над брезите слънцето е спряло
и листенцата им със усмивка гали,
а те от удоволствие,
едва-едва потрепват.
Вятърът
е с лятната си пелерина от шифон
и се разхожда бавно,
като дърветата забравил
за приближаващата зима.
Дори синигерите
не смеят глас да извисят.
Спокойствие
и топла тишина

като в твоите
обятия…

24.10.2011 г.

При теб

Луната надникна
иззад облак лениво,
непокорният вятър
свещиците звездни изгаси,
жълтите листа от клоните обрули,
духна поривисто,
вихрено към небето ги изви
и в тъмнината потъна
след тях.
Оголели,
дърветата останаха сами.

А ти си с мен…
с гласа си ме люлееш,
очите ти ме обгръщат с топлота
докато ме повериш на съня
и той ме върне отново
при теб…

18.10.2011 г.

Пътечките

върху дланите ми
пеперуди
пеят вълшебства и танцуват
следват пътечките топли
с пръсти които изрисува
по ръцете ми

13.10.2011 г.

Утрин

Утрото повдига със усмивка
кадифените дипли на нощта.
Денят бърза, без да знае,
че не искам да те пусна
от вълшебната прегръдка
на съня...

9.10.2011 г.

Новотоние

Вятър палав
скъса колието на нощта
и блестящи перли
пръснаха се по небето,
духна леко в чаша
със шампанско прекипяло
и луната
с пяната дантелена зави,
а върху щурците
брулна пожълтели
есенни листа.
От уплаха,
те цигулките си скриха
и увисна в мрака
студена тишина.

Само в мен
един тон напевно
неспирно-топло
и ликуващо звучи -
Ти…

23.09.2011 г.

И съм

По миглите ти се разхождам
с дъх,
роша кичурите непослушни
с пръсти.
Засипвам лицето ти с целувки бързи,
а влагата след тях,
за мен те прави още по-неустоим.
С дъха си подсушавам,
с целувки мокри,
отново следи оставям...
Приятно ми е всяко докосване
до теб.
Обгръщам те...
в мен е тихо,
ведро,
топло...

... и съм полъх,
и съм кротък летен дъжд...

20.09.2011 г.

Непреходно

Брезите намятат
кехлибарени шалове,
нетърпеливо,
слънцето бърза към теб.
Под стрехите,
гнезда лястовичи немеят,
есенен вятър
тихо свири зимен сонет.
Скоро
безлистна ще остане гората
и за топлите дни
врабци ще напомнят
с бърборещ рефрен.

Но за мен е непреходно лято -
очите ми крият
уютните глас и усмивка,
а ръцете ми помнят чертите
на най-свидния лик.

4.09.2011 г.

Отронена

Въпреки,
че пеперуди и пчели работливи
над нея често кръжаха
и я караха да се усмихва,
и така красотата си да показва,
беше самотна сред бурени,
оси
и постоянен гарванов смях.
Само вятърът знаеше,
за да не сеща самота,
как да й шепне
и невидимо да я милва.
Но се явяваше рядко -
винаги бързаше по свои си,
вятърни дела,
а тя,
все се надяваше да го усети близо,
да чуе сърцето му,
в прегръдката му да притихне…
И ето -
от никъде той се яви,
обгърна я,
до гърдите си листчетата й притисна
и те свенливо
образуваха пъпка,
полуразтворена.
Розата не смееше листец да помръдне.
Само върху най-долния,
останал разтворен,
капчица заблестя -
сълза
отронена за него,
вятъра.


2.09.2011 г.

валят слънца

морски сълзици

блестят по тялото ти

пия ги бавно



*

парещи ласки

устни рисуват огън

разтварям се в теб



*

ресници крият

екзалтация в очи

сипят се слънца

29.08.2011 г.

Летя

Сама съм,
широко разперила крила.
Вятърът ме гали,
слънцето – целува.
Накъдето искам мога да полетя
и летя
сама
над планини островърхи
и тучни морави с дъхави цветя,
над пустини
с кервани камили,
бавно плуващи сред тях.
В мислите си
към далечни земи летя,
но се връщам
все при теб –
понякога бурно,
но винаги ласкаво,
мамещо,
необхватно
и омагьосващо ме
мое Море,
защото част си
от мен.


Твоя Чайка

18.08.2011 г.

Нищо друго

не ми е нужно вино
за да се опия
а само гласът ти

нито вода
за да измия очите си
достатъчно е да погледна
в твоите

и нищо друго
щом мога жаждата си да утоля
от устните ти

13.08.2011 г.

За теб

Тази нощ
валят звезди.
Като пламтящи снежинки,
миглите и косата ми засипват
и върху дланите ми
мълчаливо кацат.

Духвам ги леко
нагоре,
с молитва
за теб.

11.08.2011 г.

Дъждовна

ако за миг
в песента дъждовна се заслушаш
ще чуеш името ти как
чрез капките шептя
но не знаеш колко ми се иска
в твоя глас
и в очите ти
да се потопя

7.08.2011 г.

Тайнствена верига

възраст
какво означава
брой лишения и страдания
или приятно изживени мигове
и кой я отчита
някакъв
от някого измислен
календар
дали абсурдно е
когато в поглед на дете
прозират грижи и тъга
а от очи
с бръчковидна мрежа оградени
лъха жажда за живот
прозира радост
от безвъзмездната любов
наоколо раздали

време
възраст
тайнствена верига
от вечността

4.08.2011 г.

Огнен кръговрат

знаеш ли
че гласът ти
дори не той
а само мисълта за теб
буди всички пеперуди в мен
и те
отначало плахо
но след секунди само
смело
и все по-уверено
крилцата си размахват
и им става тясно
до болка конвулсивна тясно
в мен

а ако тези пеперуди
теб
с пипалцата си усетят
тогава
от пърхащите им крила
ще се пръснат рой искри
и те
ще се превърнат в огнени светулки
чийто пламък винаги усещам
в мен
мислейки за теб

пеперудени светулки -
огнен кръговрат с център
ти

31.07.2011 г.

Ръцете ми

Розата е щастливка -
разтваря цвят,
за да усети целувките
на всеки слънчев лъч,
повдига листа,
за да погали вятъра
и дъжда.
Вечер
щурците серенада й правят,
а денем
пчели и пеперуди
около нея в танци се вият.
Ако бях роза,
цвете
или тревичка поне,
не бих те познавала,
с очи целувала
и ръцете ми нямаше да тъгуват
за теб...

27.07.2011 г.

Само

От самолюбие пияна,
Сланата се огледа
в собствените си очи.
Изсмя се нарцистично,
към Мимозата се устреми
с леден дъх да я целуне,
но тя инстинктивно
листенцата си сви.

... само
Слънцето да я целува
позволи.

24.07.2011 г.

Безтегловност

Когато облаците
дори и бавно се докоснат,
се ражда гръм.
Когато сред тишината,
в нощ безветрена, дъждът
дърветата погали,
се чува стон,
преливащ в песен
и ако в нея се заслушаш,
ще чуеш как листата
помежду си разговарят
шепнешком.

Когато очите ми
с твоите се срещнат,
валят слънца,
а щом ръката ти
моята докосне,
съм в безтегловно,
безмълвно-звънко
състояние.

17.07.2011 г.

Оазис

Небето е самотно -
без облаче,
само с това неуморно слънце,
увиснало най-горе
с парещата си усмивка,
която на росата не позволява
повече от миг да се задържи.
И вятърът го няма -
на сянка някъде се спотаява.
Дори птиците
на синевата не се радват,
а в прегръдката на клоните се крият
и с листата разговарят шепнешком.
Зной във въздуха трепти.

Само твоята усмивка
ободрява.

12.07.2011 г.

Единствено

нищо не искам
единствено
да почувствам лицето ти
до моето
плътно
без да говорим
само да слушам мислите
и сърцето ти

8.07.2011 г.

Невидими

в полунощ
думите спят
само мислите
паяжинни нишки предат
изнизват се
едва осезаеми
примамливо просветват
леки
преплитат се в клонки напъпили
или уханни цветя
ала все напред се стремят
с искрица невидима
проправят път в тъмнината
неуловими светулки
крехки
но с крилца достатъчно силни
за да ме отнесат
при теб

3.07.2011 г.

Отразени

Думи неизказани
натежаха на небето
и то
превърна ги в сълзи.
Цяла нощ тихичко рида.
Валя, валя,
валя...
С тях
тревогата във въздуха отми,
а на сутринта,
под стихващата песен на капчука,
розата глава повдигна,
бавно
листенца алени разтвори
с капчици искрящи върху тях -
бисерчета малки,
слънчеви усмивки отразили,
чисти и ефирни
като мислите ми плуващи
към теб.

26.06.2011 г.

Лиричен завой

Облаци,
от грижи притъмнели,
плиснаха мокри коси.
С песента си
мъката във въздуха стопиха
и се плъзнаха преродени,
леки и бели
за среща с дъга от мечти.
Спътникът вятър
своя бяг внезапно укроти,
за посока се почуди,
лиричен завой
към мен направи,
а за тях
забрави.
Надникна в очите ми,
сълза издайна подсуши,
разроши с пръсти косите ми,
с нежен шепот ме погали
и своя път
продължи.

18.06.2011 г.

Неустоимо

от ръцете ти
реки
благодат се лее
като ромон тих
от поток планински
или топъл глас
на мощен водопад
а аз
пред красотата им стоя
безмълвна
малка
с желание неустоимо
срещу течението да поема
за да потъна
в тях

13.06.2011 г.

Еднопосочен

нощта
в прозорците отчаяно се блъска
напира
мълчаливо бодливата си самота
да впръсне
но не знае
че в ехото на твоя глас
славей трелите си вплита
и жасминът
ароматен път към мен протяга
път с една посока
теб

11.06.2011 г.

Метаморфоза

Някой ден
ще бъда птица,
която с песента си
синевата ще оглася,
от лъчите слънчеви
венци ще вие
и в поточета планински
ще ги пуска.
А вечер,
сребрееща от лунната усмивка,
със звездите
мисли тихо ще разменя,
на паяжинни нишки
мечтите си ще ниже
и на зазоряване
върху цветята ще ги пръска.

Ще бъда
някой ден.

Сега...
сега съм само капка,
с мисъл
проправяща си бавно път
към теб.

3.06.2011 г.

Лава

Помисля ли те,
думите
като птици отлитат -
ставам безмълвна
и чиста като роса,
но изпълнена с лава,
на която е нужен поглед
или вятърков полъх,
за да лумне
в стихиен пожар.

29.05.2011 г.

Вариации

Орехът е егоист -
не позволява никой
под сянката му да живее
и в короната му
дом да свие.
Дали такава и тополата е,
че сянка
на никого не прави
и до слънцето да стигне
иска първа...

Те не са като брезата,
която
дори на облаците
свенливо се усмихва,
тревата с клонките си гали,
а птици в тях
чеда отглеждат
и омайни песни пеят.

Обаятелна бреза –
трепетна нежност
и тиха красота.

21.05.2011 г.

Четирилистна

Облачета ръснали
еделвайси пухкави
по майското небе,
а сред тях -
бяло гълъбче
с детелина в човчица лети.

От ръката ми я взе -
помолих го
да ти я предаде.

15.05.2011 г.

Красавица

Хубава съм!
Какви големи очи!
Какви дълги крака!
И съм пъргавка,
как скачам…
А отворя ли уста,
не ще сбъркаш песента ми -
по-добра съм и от славей!

Красавица просто…
Нали, огледалце водно?

Хубава съм! Да!

Изкряка жабата
и скочи в бистрата вода.

12.05.2011 г.

Само аз

Колко е тихо вън…
Проблясват бавно
меките усмивки на звезди,
с лунен лъч вятърът се е завил –
не се чува дишането му дори.
И щурчетата мълчат.
Не смеят да засвирят,
за да не заглушат вълшебния шепот,
който наоколо разстила топлина
и приятно ме люлее…

Само аз го чувам –
шепота
на твоите очи.

3.05.2011 г.

Мечтите на рибите

Осветени от лунния поглед,
мечти сребристи
по вълните проблясват,
на пръсти повдигат се -
звездите да стигнат,
но неуспяли,
снишават се тихо
и в дълбините морски
се скриват.
Вятър проплаква...
След него,
свъсени облаци с тежки коси
искрите смутени загасят
и на морето
оловна маска поставят.
... а то мълчи,
приютило угаснали водни светулки -
сълзите
на тъжните риби.

28.04.2011 г.

Сенки

Брезите оживяха -
копринени листенца клоните обсипват,
с шепот,
вятърът промъква се сред тях,
а там, суетните врабчета,
на слънчеви лъчи
спомени за отминалата зима
нижат.

Облак бял от нейде се яви,
в миг
очите на слънцето закри,
вълнението на врабците стихна,
вятърът в тревата се сниши
и само брезите в мълчание видяха
как сенките ни невидимо
се сляха.

19.04.2011 г.

Присъствие

чакам те
както жадна пустиня
капчица дъжд
както свенливо кокиче
ласката на слънчев лъч
както вълна уморена
жадуван бряг

без теб
всеки звук
с тътен глух прорязва тишината
и замира в кухото
без стон

но с глас обгърнеш ли ме
ставам бездиханна
в мен
започва птиче да трепти
в унес чувствам
как в дланите ти гълъби гнездят
и литнат ли
към ярка светлина
на крилете си ме носят

а видя ли очите ти
кадифена топлина
цяла ме облива
в тях се давя
да плувам не мога
но и за помощ
не моля

7.04.2011 г.

Флейта и...

През прозореца открехнат
долита топъл глас на флейта
(време беше вятърът за нея да се сети)
и звездите,
ръснали се във небето пролетно,
канят с реверанс на танц дърветата.
А те,
без зимната си тежест,
от щастие се смеят –
пъпките им се разпукват,
клонките обличат в розово и бяло
и аромат на щастие наоколо посипват.

Пролетен валс за вятър,
флейта
и звезди.
... а аз насън танцувам
с теб.

2.04.2011 г.

В сърцето на пламъка

Какво намират пеперудите
във светлината,
та в сърцето на пламъка,
знаейки че е пагубен,
се хвърлят?
Без него е мрак
и тъмата скрива омайността на формите
и на крилцата,
но погалени от светлина,
те сияят
и към нея смело се притискат.
Към нея,
все към нея...
докато изцяло ги погълне
и изпепели.

Навярно не ги боли,
защото тя
ги е направила
щастливи.

20.03.2011 г.

Много дълго

искам да те целуна
бавно
едва-едва
(защо пък не изпиващо)
но дълго
много дълго
докато без дъх остана
свят ми се завие
и ми причернее

не ме е страх от тъмното
защото знам
ще ме погалиш
до сърцето си ще ме притиснеш
с топлия си глас ще ме повикаш
и с целувката си ще ме задържиш
при себе си

16.03.2011 г.

По навик

направих кафе
защото е време за него
не че искам да пия
просто по навик
като живота
наоколо който тече
защо ли си спомних
за Канале Гранде
за водата
която камъка мие
тихо
бавно
но упорито
както се нижат дните ми
без теб
колко ли спомени носи водата
и колко сълзи
дали й тежат

за кафето забравих
изстина му аромата
а и нощта
с плаща си пак деня обви
късно е за кафе
но ще направя за теб
като дойдеш

12.03.2011 г.

В плен

Ръцете ми -
крила на гълъб,
бял,
около лицето ти
топлина събуждат,
а дъхът горещ от устните ти -
едва отронен стон,
перцата в плен държат,
за да го слеят плавно
с моя.

4.03.2011 г.

Рамка със стъкла

Прозорец -
рамка със стъкла,
преграда
за палавия вятър.
Но оттам излита погледът,
окрилян от мечти...

... и се рее в небесата сини,
през облаци и бури преминава,
преплита слънчевия
с лунен лъч
и към теб се спуска бавно,
за да те погали.

27.02.2011 г.

Начало

краят на февруари
краят на провлачена зима
настъпва оживление
и надежди
клоните обсипват
в очакване да разцъфтят

началото на март
последни зимни вопли
но пролетта е силна
животът се възражда
за благоденствие
с любов

затваря февруари календара
край на стягащия лед
пристъпва смело март
с напомняне за виелици и сняг
но отваря път
към теб

19.02.2011 г.

Мълчаливо

Сълзи...
Защо ли небето сълзи?
Дали му е тъжно
за неговото си слънце
и за птичките,
които облаците
с крилата си галят
или му е мъчно за листата,
с които дърветата нощем
приказки му разказват?
А може би,
за цветята тъжи
и за всички пеперуди и пчели,
които валс над тях играят...
или пък,
за росата,
в която сутрин се оглежда?
Не казва...
мълчаливо тъжи.

Небето сълзи.

14.02.2011 г.

Дали сънуват

Сънят на зимата
се сбъдва –
в китна пролет се преражда.
И на гълъба мечтата, също –
сълзата му от радост,
под слънцето,
в цветчето на синчеца да блести.
А аз...
аз съм пламъче.
Сънувам,
че отражението ми
в очите ти искри
и в теб
кадифена топлина разлива.

Всъщност,
пламъчетата дали сънуват?

10.02.2011 г.

Мили Слънчо

Мили Слънчо,
усмихни се,
стига зад облаци се кри!
Баба Зима измори се
и вече трябва да поспи.

Хайде Слънчо,
покажи се,
Пролетта с лъчите си хвани,
закичи с цветя косите й
и при нас я доведи.

7.02.2011 г.

Огънят

пада сняг
затрупва кал и грижи
но жар
белотата му топи

дъжд вали
пороят
измами и клевети отмива
но огнището
не спира да дими

буря блъска с бясна сила
дърветата поваля с гръм
птичите гнезда с мечти руши
а непрестанно
там
все гори

огънят
който запали
не може друг
да загаси

4.02.2011 г.

Не дишам

Светлина…
Преливат в нея
искрящи цветове на дъга,
стъклени камбанки
весело звънят,
птичи трели
навсякъде летят.
Не дишам.
Нужда не изпитвам -
всичко, което ме облива
е с животворна свежест .
Светлината,
сред която се намирам,
просто е
любов.

30.01.2011 г.

Твоето

знаеш ли
знаеш ли колко ми трябва

по-малко от житно зрънце
по-леко от птиче перце
по-тънко от лъч светлина
по-тихо от летяща снежинка
но изпълващо мойта вселена

трябва ми твоето простичко
да
за да дойда
при теб

29.01.2011 г.

Само това

Той ме черпи с...
бира.
Отказвам.
Малцово уиски ми предлага.
Не искам.
Как
за толкова години не разбра,
че искам само чаша
топлина.

19.01.2011 г.

Загърнат

понякога
уютно е в мъгла
закътано
и някак топло
без тълпа
без хора с търсещи очи
само ти
сам
със себе си
под облаците прекипели

и сякаш
времето е спряло

загърнат
в тишина

17.01.2011 г.

В такава нощ

Загърнат в плащ на зимна нощ,
севернякът
песента си пак подхвана,
а от очите на безмълвните звезди,
сълзици оживели полетяха.
Вятърът ги води в зимен танц,
подмамва ги с дъха си,
сияещи в пируети ги завърта,
но спира,
внезапно се обръща
и самотни вледенени ги оставя.
А те, снишавайки се,
с почукване рисуват по прозорците
замръзнали мечти.

В такава нощ,
прошепни ме с кехлибарен глас
тихо,
много тихо,
да чуя само аз...

12.01.2011 г.

Пулс

копринена тишина
само ресниците ми
лицето ти едва докосват
от дъха ти
руменина моето облива
а между дланите ни
неустоима жажда
за допир пулсира

и пурпурни слънца
над нас валят

6.01.2011 г.

Не умея

да изпея
или изсвиря низ от тонове
които да запълнят липсата ти
в мен
не умея
много повече от музика
и светлина си

в тишината на нощта чувам
как проплаква
пламъчето на свещта
и восъчните му сълзи
една след друга стенат
нямо