От бяло облаче
нишка ще изтегля,
славеева песен
в нея ще втъка,
аромат от люляк
ще й пръсна
и ще я обагря
с цветовете на дъга.
С блянове ще я пресуча
и от нея завивка
чудодейна ще изплета,
та винаги завиеш ли се с нея,
да сънуваш за сбъдване мечта.
Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
19.09.2010 г.
16.09.2010 г.
Мека тишина
Още час
и зората ще разпръсне
сипкавия мрак,
слънчеви лъчи
ще обагрят утрото във цвят,
изпод крилца,
ще надигнат птиците глави,
а с трепкащи листенца,
брезите ще я поздравят.
Когато съмне.
Но сега…
е мека тишина.
Спиш,
а аз,
унесена от тихия ти
равномерен дъх
и обгърната
от топлите ти
ласкави ръце,
щастливо
се усмихвам.
и зората ще разпръсне
сипкавия мрак,
слънчеви лъчи
ще обагрят утрото във цвят,
изпод крилца,
ще надигнат птиците глави,
а с трепкащи листенца,
брезите ще я поздравят.
Когато съмне.
Но сега…
е мека тишина.
Спиш,
а аз,
унесена от тихия ти
равномерен дъх
и обгърната
от топлите ти
ласкави ръце,
щастливо
се усмихвам.
Абонамент за:
Публикации (Atom)