Тихо е.
Листец дори
от вятър не помръдва.
Всичко спи.
Само алената роза
ухание
сред мрака впръсква.
Тъмно е.
Луната
в облаче от спомени се свила,
а около й
звезди унесено примигват
и в съня си
след блянове омайни тичат.
Спокойна,
тиха тъмнина,
с аромат на роза,
очакваща
завръщането ти.
Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
27.06.2010 г.
13.06.2010 г.
Завинаги
на върха на пръстите ми
е допира ти
върху устните ми е
целувката ти
в твоите ръце съм
цяла
изпълваш ме
болезнено нежно
завинаги
е допира ти
върху устните ми е
целувката ти
в твоите ръце съм
цяла
изпълваш ме
болезнено нежно
завинаги
Абонамент за:
Публикации (Atom)