Сребърна нощ -
по оголените клони,
пухкави къдели зимата преде,
вятърът,
в преспите приседнал,
слуша как снежинките шептят мечти.
В камината,
пламъкът снага протяга,
сенки по стените се извиват
и с мрака
в безмълвие флиртуват.
А аз чувам музика
в тишината на очите ти.
Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
26.12.2010 г.
21.12.2010 г.
Свиден
Зад маската на капки малки,
под слънчев лъч,
от белотата си засрамени,
снежинките се скриха.
А са толкова ефирни
и невинно-чисти -
като първа обич
и последна,
поруменяла
от ласката на поглед
свиден.
под слънчев лъч,
от белотата си засрамени,
снежинките се скриха.
А са толкова ефирни
и невинно-чисти -
като първа обич
и последна,
поруменяла
от ласката на поглед
свиден.
16.12.2010 г.
Магнолия
досега
не те помилвах с длани
(само с думи)
не те целунах с устни
(само с мисли)
макар че исках го
неистово
до болка
а и ти
ни веднъж не ме целуна
не ме погали
това не сторихме
но не съжаляваме
защото знаем
предстои
и то
ще бъде
усещаш ли как в мрака
магнолията
копнежен аромат разнася
не те помилвах с длани
(само с думи)
не те целунах с устни
(само с мисли)
макар че исках го
неистово
до болка
а и ти
ни веднъж не ме целуна
не ме погали
това не сторихме
но не съжаляваме
защото знаем
предстои
и то
ще бъде
усещаш ли как в мрака
магнолията
копнежен аромат разнася
10.12.2010 г.
без
замръзват мечти
зъзнат всички усмивки
сами без слънце
зъзнат всички усмивки
сами без слънце
2.12.2010 г.
От обич
Дърво без листа,
без птици,
голо.
Останало съвсем само,
очаква зимата
в ледена прегръдка
да го прикове.
Но в клоните му -
сгушено гнездо,
скътало в крехка черупка
туптящо сърчице.
В пулсациите
дървото се заслушва,
приятна топлина
цяло го облива
и сякаш севернякът
вече не е така сковаващо студен.
Ще може то
на зимата да устои -
има си туптящо сърчице,
топлещо и топлено
от обич.
без птици,
голо.
Останало съвсем само,
очаква зимата
в ледена прегръдка
да го прикове.
Но в клоните му -
сгушено гнездо,
скътало в крехка черупка
туптящо сърчице.
В пулсациите
дървото се заслушва,
приятна топлина
цяло го облива
и сякаш севернякът
вече не е така сковаващо студен.
Ще може то
на зимата да устои -
има си туптящо сърчице,
топлещо и топлено
от обич.
Абонамент за:
Публикации (Atom)