Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

26.12.2010 г.

В тишината

Сребърна нощ -
по оголените клони,
пухкави къдели зимата преде,
вятърът,
в преспите приседнал,
слуша как снежинките шептят мечти.
В камината,
пламъкът снага протяга,
сенки по стените се извиват
и с мрака
в безмълвие флиртуват.

А аз чувам музика
в тишината на очите ти.

21.12.2010 г.

Свиден

Зад маската на капки малки,
под слънчев лъч,
от белотата си засрамени,
снежинките се скриха.
А са толкова ефирни
и невинно-чисти -
като първа обич
и последна,
поруменяла
от ласката на поглед
свиден.

16.12.2010 г.

Магнолия

досега
не те помилвах с длани
(само с думи)
не те целунах с устни
(само с мисли)
макар че исках го
неистово
до болка
а и ти
ни веднъж не ме целуна
не ме погали
това не сторихме
но не съжаляваме
защото знаем
предстои
и то
ще бъде

усещаш ли как в мрака
магнолията
копнежен аромат разнася

10.12.2010 г.

2.12.2010 г.

От обич

Дърво без листа,
без птици,
голо.
Останало съвсем само,
очаква зимата
в ледена прегръдка
да го прикове.
Но в клоните му -
сгушено гнездо,
скътало в крехка черупка
туптящо сърчице.

В пулсациите
дървото се заслушва,
приятна топлина
цяло го облива
и сякаш севернякът
вече не е така сковаващо студен.
Ще може то
на зимата да устои -
има си туптящо сърчице,
топлещо и топлено
от обич.