Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

23.11.2010 г.

Като целувка

Тихо е.
В голите клони на близката бреза
няколко врабчета
разпалено клюкарстват.
Под цъфналите хризантеми
гущерче уплашено се свря.
С приятна топлина,
предзимно
слънцето прегръща,
като целувка жадна
преди раздяла
кратка.
А хоризонтът,
в тъмни облаци се крие.

Но сега е топло
и спокойно...

като в очите ти.

15.11.2010 г.

Малка

колко е малка
а побира
толкова болка и мъка
и безпределно много
радост
щастие
и любов

колко е малка
а как
понякога горчиво
но често и сладко
пари
сълзата в очите ми
за теб

13.11.2010 г.

Орис

Не може да ме забравиш.
Без да ме виждаш,
аз съм с теб,
в теб.
Дори и в съня
бавно те люлея и шептя.
Приятно ми е да си с мен,
в мен
и да усещам
как всичко забравяш
и на ласките ми се оставяш.
Не можеш
от мислите си да ме отпъдиш,
защото частица от мен
е тук,
в тази раковина,
от която шепота ми
слушаш в захлас.
Аз съм
твоето море,
ти си моя
бряг.