Тихо е.
В голите клони на близката бреза
няколко врабчета
разпалено клюкарстват.
Под цъфналите хризантеми
гущерче уплашено се свря.
С приятна топлина,
предзимно
слънцето прегръща,
като целувка жадна
преди раздяла
кратка.
А хоризонтът,
в тъмни облаци се крие.
Но сега е топло
и спокойно...
като в очите ти.
Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
23.11.2010 г.
15.11.2010 г.
Малка
колко е малка
а побира
толкова болка и мъка
и безпределно много
радост
щастие
и любов
колко е малка
а как
понякога горчиво
но често и сладко
пари
сълзата в очите ми
за теб
а побира
толкова болка и мъка
и безпределно много
радост
щастие
и любов
колко е малка
а как
понякога горчиво
но често и сладко
пари
сълзата в очите ми
за теб
13.11.2010 г.
Орис
Не може да ме забравиш.
Без да ме виждаш,
аз съм с теб,
в теб.
Дори и в съня
бавно те люлея и шептя.
Приятно ми е да си с мен,
в мен
и да усещам
как всичко забравяш
и на ласките ми се оставяш.
Не можеш
от мислите си да ме отпъдиш,
защото частица от мен
е тук,
в тази раковина,
от която шепота ми
слушаш в захлас.
Аз съм
твоето море,
ти си моя
бряг.
Без да ме виждаш,
аз съм с теб,
в теб.
Дори и в съня
бавно те люлея и шептя.
Приятно ми е да си с мен,
в мен
и да усещам
как всичко забравяш
и на ласките ми се оставяш.
Не можеш
от мислите си да ме отпъдиш,
защото частица от мен
е тук,
в тази раковина,
от която шепота ми
слушаш в захлас.
Аз съм
твоето море,
ти си моя
бряг.
Абонамент за:
Публикации (Atom)