Дъжд.
Защо заваля
посред морно лято,
когато
птици вече не гнездят,
но малките
се учат още да летят?
Перцата им намокри.
И все вали,
вали,
вали…
Дори ветрецът
някъде на сухо
се е скрил.
И цветчетата,
със сведени глави,
очите си
не смеят да повдигнат.
А там,
иззад облаци,
протяга слънце
лъч,
за да изрисува с обич
най-пъстрата дъга
и към нея
птиците да полетят,
а цветята
своя аромат впръснат…
Протяга лъч,
но
дъждът вали,
вали,
вали...
Вали.
Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
28.08.2010 г.
7.08.2010 г.
Той
Август е горещ
като прегръдка
на влюбен мъж,
където в мека жар потъваш
и сладостно изтръпваш.
Щом Август
те погледне през сълзи,
а в сребърната тъмнина
се чуе как с крила
морските вълни
гларус нежно гали,
дъги в очите ти изгряват
и тишината омайно
започва да звъни.
Август
умее дантели да плете
от облачета бели
и мечти.
като прегръдка
на влюбен мъж,
където в мека жар потъваш
и сладостно изтръпваш.
Щом Август
те погледне през сълзи,
а в сребърната тъмнина
се чуе как с крила
морските вълни
гларус нежно гали,
дъги в очите ти изгряват
и тишината омайно
започва да звъни.
Август
умее дантели да плете
от облачета бели
и мечти.
Абонамент за:
Публикации (Atom)