Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

28.08.2010 г.

Протегнат лъч

Дъжд.
Защо заваля
посред морно лято,
когато
птици вече не гнездят,
но малките
се учат още да летят?
Перцата им намокри.

И все вали,
вали,
вали…

Дори ветрецът
някъде на сухо
се е скрил.

И цветчетата,
със сведени глави,
очите си
не смеят да повдигнат.

А там,
иззад облаци,
протяга слънце
лъч,
за да изрисува с обич
най-пъстрата дъга
и към нея
птиците да полетят,
а цветята
своя аромат впръснат…

Протяга лъч,
но
дъждът вали,
вали,
вали...

Вали.

7.08.2010 г.

Той

Август е горещ
като прегръдка
на влюбен мъж,
където в мека жар потъваш
и сладостно изтръпваш.

Щом Август
те погледне през сълзи,
а в сребърната тъмнина
се чуе как с крила
морските вълни
гларус нежно гали,
дъги в очите ти изгряват
и тишината омайно
започва да звъни.

Август
умее дантели да плете
от облачета бели
и мечти.