Бях

Галих те с мак,
докато спиш.
С него
едва-едва
лицето ти докосвах.
На тръгване не се обърнах,
не видях,
че на възглавницата
листец се е отронил.

Зърнеш ли го,
знам,
ще разбереш -
бях при теб,
пак.