Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

24.5.10

Четвърт тон

пищи
пищи самотата
в отчаяни опити
да пее в унисон
със сестра си
тъгата
но
не успява
по-ниско звучи
с четвърт тон

кой ли чува
щом фалша
дъждът заглушава

нека да вали
до утрото
когато
дъждовните коси
в облак ще се свият
а зората
с усмивка сияйна
ще ги заличи

нека вали
да вали...

16.5.10

Прекършени лъчи

Слънцето е болно.
Някой
прекършил му лъчите
и няма как
цветята да прегърне.
Само там,
далеч,
стои и гледа
сутрин
как сред росната трева,
мравчици едва пълзят,
а пеперудите
се мъчат да летят.
Ако можеше стръкчетата да погали,
крилцата щяха да са сухи
и с вятъра във валс
над цветовете да кръжат.
Но...
то е болно.
Дано към него
скоро
лястовица бяла
да се приближи -
раните му
да заличи.

12.5.10

По устните

Когато
по устните ти
усмивка се търкулне,
искряща,
сякаш капчица роса
под слънчев лъч,
не я оставяй
никъде да падне -
толкова красива е…
ще я приютя.