пищи
пищи самотата
в отчаяни опити
да пее в унисон
със сестра си
тъгата
но
не успява
по-ниско звучи
с четвърт тон
кой ли чува
щом фалша
дъждът заглушава
нека да вали
до утрото
когато
дъждовните коси
в облак ще се свият
а зората
с усмивка сияйна
ще ги заличи
нека вали
да вали...
Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
24.05.2010 г.
16.05.2010 г.
Прекършени лъчи
Слънцето е болно.
Някой
прекършил му лъчите
и няма как
цветята да прегърне.
Само там,
далеч,
стои и гледа
сутрин
как сред росната трева,
мравчици едва пълзят,
а пеперудите
се мъчат да летят.
Ако можеше стръкчетата да погали,
крилцата щяха да са сухи
и с вятъра във валс
над цветовете да кръжат.
Но...
то е болно.
Дано към него
скоро
лястовица бяла
да се приближи -
раните му
да заличи.
Някой
прекършил му лъчите
и няма как
цветята да прегърне.
Само там,
далеч,
стои и гледа
сутрин
как сред росната трева,
мравчици едва пълзят,
а пеперудите
се мъчат да летят.
Ако можеше стръкчетата да погали,
крилцата щяха да са сухи
и с вятъра във валс
над цветовете да кръжат.
Но...
то е болно.
Дано към него
скоро
лястовица бяла
да се приближи -
раните му
да заличи.
12.05.2010 г.
По устните
Когато
по устните ти
усмивка се търкулне,
искряща,
сякаш капчица роса
под слънчев лъч,
не я оставяй
никъде да падне -
толкова красива е…
ще я приютя.
по устните ти
усмивка се търкулне,
искряща,
сякаш капчица роса
под слънчев лъч,
не я оставяй
никъде да падне -
толкова красива е…
ще я приютя.
Абонамент за:
Публикации (Atom)