Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

24.4.10

Ревниво

Рисувам с пясък
немирните къдрици
и челото,
което с поглед
непрестанно галя.
Ето веждите
(обичам с пръсти да ги очертавам)
и очите,
с пламъчета непокорни в тях.
Сега бавно
скулите извайвам,
върху устните
плавно преминавам,
за миг
в трапчинката под долната
се спирам...
следва
контурът на брадичка
с извивката,
подмамваща надолу,
а там...

Вихрушка
неканена дойде -
ревниво песъчинките повдигна
и образът
изчезна в миг.

Но той е в мен
незаличим.

18.4.10

Липи и...

Когато
хладен вятър светлината изгаси
и лепнещ вакуум
звуците засмуква,
когато въздуха около мен
почне мракът
мудно да нахапва,
когато очи
в зъзнещата пустота затворя,
тогава
в мислите си
викам теб
и ти
взривяваш тъмнината в миг,
а тишината
в копнеж
сияйно започва звучи.

Тогава
усещам аромат -
ухание на цъфнали липи
и на
милувка.

16.4.10

Фалш

без аромат
с отблясък
надменно студен
цвят празноглед
без миг живот
без слънчев лъч
без стон дори
при листене отронен

немота
глухота
самота

отражение
на сковаващ студ
смразяваща усмивка
а след нея
нищо
лед

красота
изпълнена с фалш

изкуствено цвете

14.4.10

Вик

Вдишвам очакване,
бавно
липса издишвам.
Всяка утро
идва с надежда,
с разочарование -
късната доба.
Около мен
тишина само пулсира.
Безмълвно говоря й
(сред догадки
изгубих гласа си),
а как ми се иска
да изкрещя,
за да я
счупя.

10.4.10

Че...

целунах те
докато спиш
достраша ме
да не те събудя
но толкова притихнал бе
че трябваше да се уверя
че дишаш

усмихна се насън
и ме прегърна
може би сънува
мен

8.4.10

За него

Ще ме погалиш ли
пак?
Толкова приятна е
ласката ти…
По-добре от теб
никой не прави това.
Ако се забавиш още малко,
не ще усетя отново
тази наслада,
защото вече
съвсем съм разтворена.
Побързай
моля те,
прецъфтявам…

Промълви розата
и за вятъра отрони
листенце.

7.4.10

Утайка

не обичам кафе
особено онова
което в чашата
утайка оставя
защото
скърца в устата
и горчи
като самота

6.4.10

Срещу слънцето

Надежда
лесно се рисува
в мрак,
по-трудно е
срещу слънце.
И макар то
очите ми да гори,
не ме е страх
да продължавам
да извайвам
теб.