Забелязах, че на бара
стоите отдавна,
от кристална чаша,
отпивайки
мълчаливо
и бавно
забрава.
Дали бих могла
усамотението Ви,
с покана за танц
да наруша -
едно танго,
ще разрешите ли?
Заваля...
Може
и под дъжда.
Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
30.03.2010 г.
28.03.2010 г.
Си
ти си
усещане за пролет
за топъл вятър
пръсти вплел в косите
и слънчев лъч
разиграващ огънчетата
в очите
усещане си
за мелодията
която в мен звучи
и все на устните ми
тихичко трепти
но нямам смелост
да изпея
ти си пламъчето
болката
и радостта
на усещането
че живея
усещане за пролет
за топъл вятър
пръсти вплел в косите
и слънчев лъч
разиграващ огънчетата
в очите
усещане си
за мелодията
която в мен звучи
и все на устните ми
тихичко трепти
но нямам смелост
да изпея
ти си пламъчето
болката
и радостта
на усещането
че живея
27.03.2010 г.
За да бъда
Не зная коя съм
и защо съм точно
тук
и сега.
Може би,
преди съм била
с високомерно вдигната глава,
отблъскваща
всеки опит за близост,
контакт...
Сигурно затова
вчера,
днес
и може би утре,
бях,
съм
и ще бъда
все така
сама.
Или просто трябва
мъничко
(колко ли светлинни години)
време,
за да бъда точно,
безусловно
с теб...
и защо съм точно
тук
и сега.
Може би,
преди съм била
с високомерно вдигната глава,
отблъскваща
всеки опит за близост,
контакт...
Сигурно затова
вчера,
днес
и може би утре,
бях,
съм
и ще бъда
все така
сама.
Или просто трябва
мъничко
(колко ли светлинни години)
време,
за да бъда точно,
безусловно
с теб...
26.03.2010 г.
погалени
утринни сълзи
слънце гали с усмивка
щастлив е деня
слънце гали с усмивка
щастлив е деня
24.03.2010 г.
Все е...
дали ще свърши
липсата ти
всяко завръщане
е утринна роса
предхождаща
летен зной
или слана
напомняща
за наближаващ
и сковаващ студ
жар или мраз
има ли значение
все е липса
на нещо
на някого
липсата ти
всяко завръщане
е утринна роса
предхождаща
летен зной
или слана
напомняща
за наближаващ
и сковаващ студ
жар или мраз
има ли значение
все е липса
на нещо
на някого
23.03.2010 г.
Ако...
ако можех
да взема в длани
тъмнината
и през рамо да я хвърля
за да видя
теб
ако можех
с мигли да разчупя
тишината
за да чуя наяве гласа ти
скътан там
дълбоко в мен
ако можеш
в птича песен
в слънчев лъч
в тих ветрец
и капка дъжд
да усетиш
мен...
да взема в длани
тъмнината
и през рамо да я хвърля
за да видя
теб
ако можех
с мигли да разчупя
тишината
за да чуя наяве гласа ти
скътан там
дълбоко в мен
ако можеш
в птича песен
в слънчев лъч
в тих ветрец
и капка дъжд
да усетиш
мен...
21.03.2010 г.
Далечно
По вятъра изпратих ти
целувки.
Той каза,
че ще ти ги предаде,
щом видиш първото цветче
на напъпилата вишна,
която
в съседния двор расте.
Как ще ги познаеш ли?
Лесно -
панделки им вързах
от слънчеви лъчи.
целувки.
Той каза,
че ще ти ги предаде,
щом видиш първото цветче
на напъпилата вишна,
която
в съседния двор расте.
Как ще ги познаеш ли?
Лесно -
панделки им вързах
от слънчеви лъчи.
19.03.2010 г.
Луфт
помъчих се
да те изместя с друг
с предишния
не се получи
остана луфт
между мен
и всеки
тук
опитал се
твоето място
да заеме
а от там
от луфта
вее хладина
която
издига бариера
разделяща мен
и света
различен от моя
слят
със твоя
да те изместя с друг
с предишния
не се получи
остана луфт
между мен
и всеки
тук
опитал се
твоето място
да заеме
а от там
от луфта
вее хладина
която
издига бариера
разделяща мен
и света
различен от моя
слят
със твоя
15.03.2010 г.
Това е...
Щастие е
да дръпнеш струна
и тя в синхрон с теб
да зазвучи.
Щастие е
да можеш да видиш
цвета
на радостни сълзи.
Щастие е
да чуеш
дългоочакван глас.
Нима не е щастие
самата надежда
за това...
да дръпнеш струна
и тя в синхрон с теб
да зазвучи.
Щастие е
да можеш да видиш
цвета
на радостни сълзи.
Щастие е
да чуеш
дългоочакван глас.
Нима не е щастие
самата надежда
за това...
14.03.2010 г.
Иззад завеса
Мисли,
като капки утринна роса
върху паяжинни нишки,
чисти,
като бисерни сълзи
блестят,
сякаш хиляди слънца
пронизват мрака
в своя устрем,
да докоснат
теб.
А аз,
сънища рисувам
във очите си.
Да можеше,
поне иззад завеса,
да ги видя...
като капки утринна роса
върху паяжинни нишки,
чисти,
като бисерни сълзи
блестят,
сякаш хиляди слънца
пронизват мрака
в своя устрем,
да докоснат
теб.
А аз,
сънища рисувам
във очите си.
Да можеше,
поне иззад завеса,
да ги видя...
10.03.2010 г.
Протяжно
провлачено
отмина днес
преди това
беше дълго вчера
следва утре
а утрето
ще е като предните
протяжно
ще премине в очакване
на точно
теб
но и тогава
няма да дойдеш
както винаги
след това
ще го сториш
знам
да те вместя
в рамките на времето
не мога
направя ли го
няма да си
ти
отмина днес
преди това
беше дълго вчера
следва утре
а утрето
ще е като предните
протяжно
ще премине в очакване
на точно
теб
но и тогава
няма да дойдеш
както винаги
след това
ще го сториш
знам
да те вместя
в рамките на времето
не мога
направя ли го
няма да си
ти
7.03.2010 г.
Оловно
Безлунна нощ,
онемяла
и унила.
Без вятър,
без звезди,
ни облаче.
... и е трудно
на дърветата да дишат,
а на птиците
за полет да мечтаят.
Дори морето
тежко гърдите си повдига
и издишва бавно
самота...
онемяла
и унила.
Без вятър,
без звезди,
ни облаче.
... и е трудно
на дърветата да дишат,
а на птиците
за полет да мечтаят.
Дори морето
тежко гърдите си повдига
и издишва бавно
самота...
Абонамент за:
Публикации (Atom)