Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

30.03.2010 г.

Може и така

Забелязах, че на бара
стоите отдавна,
от кристална чаша,
отпивайки
мълчаливо
и бавно
забрава.
Дали бих могла
усамотението Ви,
с покана за танц
да наруша -
едно танго,
ще разрешите ли?

Заваля...
Може
и под дъжда.

28.03.2010 г.

Си

ти си
усещане за пролет
за топъл вятър
пръсти вплел в косите
и слънчев лъч
разиграващ огънчетата
в очите

усещане си
за мелодията
която в мен звучи
и все на устните ми
тихичко трепти
но нямам смелост
да изпея

ти си пламъчето
болката
и радостта
на усещането
че живея

27.03.2010 г.

За да бъда

Не зная коя съм
и защо съм точно
тук
и сега.
Може би,
преди съм била
с високомерно вдигната глава,
отблъскваща
всеки опит за близост,
контакт...
Сигурно затова
вчера,
днес
и може би утре,
бях,
съм
и ще бъда
все така
сама.
Или просто трябва
мъничко
(колко ли светлинни години)
време,
за да бъда точно,
безусловно
с теб...

24.03.2010 г.

Все е...

дали ще свърши
липсата ти
всяко завръщане
е утринна роса
предхождаща
летен зной
или слана
напомняща
за наближаващ
и сковаващ студ

жар или мраз
има ли значение
все е липса
на нещо
на някого

23.03.2010 г.

Ако...

ако можех
да взема в длани
тъмнината
и през рамо да я хвърля
за да видя
теб

ако можех
с мигли да разчупя
тишината
за да чуя наяве гласа ти
скътан там
дълбоко в мен

ако можеш
в птича песен
в слънчев лъч
в тих ветрец
и капка дъжд
да усетиш
мен...

21.03.2010 г.

Далечно

По вятъра изпратих ти
целувки.
Той каза,
че ще ти ги предаде,
щом видиш първото цветче
на напъпилата вишна,
която
в съседния двор расте.

Как ще ги познаеш ли?
Лесно -
панделки им вързах
от слънчеви лъчи.

19.03.2010 г.

Луфт

помъчих се
да те изместя с друг
с предишния
не се получи
остана луфт
между мен
и всеки
тук
опитал се
твоето място
да заеме


а от там
от луфта
вее хладина
която
издига бариера
разделяща мен
и света
различен от моя
слят
със твоя

15.03.2010 г.

Това е...

Щастие е
да дръпнеш струна
и тя в синхрон с теб
да зазвучи.

Щастие е
да можеш да видиш
цвета
на радостни сълзи.

Щастие е
да чуеш
дългоочакван глас.

Нима не е щастие
самата надежда
за това...

14.03.2010 г.

Иззад завеса

Мисли,
като капки утринна роса
върху паяжинни нишки,
чисти,
като бисерни сълзи
блестят,
сякаш хиляди слънца
пронизват мрака
в своя устрем,
да докоснат
теб.

А аз,
сънища рисувам
във очите си.
Да можеше,
поне иззад завеса,
да ги видя...

10.03.2010 г.

Протяжно

провлачено
отмина днес
преди това
беше дълго вчера
следва утре
а утрето
ще е като предните
протяжно
ще премине в очакване
на точно
теб
но и тогава
няма да дойдеш
както винаги
след това
ще го сториш
знам
да те вместя
в рамките на времето
не мога
направя ли го
няма да си
ти

7.03.2010 г.

Оловно

Безлунна нощ,
онемяла
и унила.
Без вятър,
без звезди,
ни облаче.
... и е трудно
на дърветата да дишат,
а на птиците
за полет да мечтаят.
Дори морето
тежко гърдите си повдига
и издишва бавно
самота...