Рано е

Кръглолика,
луната придърпа
завивката нощна
и крайчеца на зората
отви.
В очите ми,
усмихнато
първият слънчев лъч
блесна.
Примигнах унесено,
бавно гръб му обърнах
и промълвих:
”Рано е още,
как ми е хубаво,
сгушено
в теб…”

Сънувам ли пак…