Кристален звън

Бяла нощ.
От студ,
вятърът дори се скри.
Затвориха прозорците
премрежени от ледени цветя
очи.
Към близката бреза,
луната лъчите си протегна,
за да я погали,
но не успя -
по сребърните струни
се търкулнаха сълзи,
посипаха се бавно
върху вейките смълчани.
Ветрецът
иззад ъгъла надникна,
боязливо клонките й разлюля
и кристален звън
в тишината
плахо прозвуча.