Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

30.1.10

Като олово

Когато
тъмносиви облаци
надвиснат над морето
и на хоризонта
изчезне границата му с небето,
когато вятърът
между песъчинките се скрие,
а гларусите
в скалните отверстия
укритие намират,
тогава над вълните
въздухът
като олово натежава
и те едва-едва гърди повдигат,
за да могат
до брега да се докоснат,
да го целунат
и в него да притихнат.

26.1.10

Кристален звън

Бяла нощ.
От студ,
вятърът дори се скри.
Затвориха прозорците
премрежени от ледени цветя
очи.
Към близката бреза,
луната лъчите си протегна,
за да я погали,
но не успя -
по сребърните струни
се търкулнаха сълзи,
посипаха се бавно
върху вейките смълчани.
Ветрецът
иззад ъгъла надникна,
боязливо клонките й разлюля
и кристален звън
в тишината
плахо прозвуча.

25.1.10

ескиз

очи

оглеждам се в тях
облива ме топлина
изпиваш с поглед


ръце

протягаш към мен
трепетно докосване
нежна прегръдка


устни

плаха целувка
ненаситно търсещи
пият с наслада


тела

танцуват плавно
страстно се вият пламтят
изгряват звезди

23.1.10

По невидим мост

след залез
една след друга
студени светлини
пробиват мрака
от нищото
изплуват силуети
и с жужене тихо
по невидим мост
чезнат пак натам

а аз
в ръцете ти
кадифено тихи
обичам да се губя
и в люлката омайна
на твоя глас

21.1.10

Липса

ето я
през прозореца
пристъпва тихо
без покана
тихомълком
на рамото ми
ръката си студена слага
и невъзмутимо
с пустота
и вледеняващ хлад
изпълва въздуха
около мен

а е толкова уютно топла
сгушена
и звездно звънка
щом е споделена
с теб
нощта

17.1.10

Най-нежната коприна

когато
ръцете ти в моите вземам
и с трепет
до сърцето си ги притискам
в очите ти
когато приятно потъвам
и усещам
как топла вълна ме залива

когато ти галя косите
челото
страните
и зад ухото
за миг с целувка се спирам
и когато
по врата ти със устни
надолу
и надолу все слизам

тогава
съм пеперудено лека
и бяла
с отсянка оранжево-медна
в мен
звънчета милиони
ефирно-напевно ехтят
и многоцветни слънца
около ми валят

чувам тогава
на кръвта ти буйния устрем
и го забавям
с утоляваща ласка
за да целуна след това леко
на лакътя свивката
там
където е
най-нежна коприната
и да положа на рамото ти
кротко глава
с теб в съня
да се понеса

14.1.10

Вместо пиано

на пукота в камината
дъждът тактува
и пред очите ми
се сипят ноти
като милувки жарки
те танцуват
хванати една за друга
във легато

клавиши
пръстите ми търсят
мелодията
в здрача да разпръснат
но вместо пиано
лицето ти докосвам
и извайвам върху него
обич тиха
мълчаливо

а музиката…
тя е там
в очите ти

10.1.10

Шепот

Вятърът дъх притаява,
а снежинките
своя танц забавят,
да се прегърнат дори не смеят
и в пухкавата пелена
главици да положат.
Направят ли го,
с ефирния си трепет
биха нарушили
кристалния шепот
на вълшебното
„Обичам те”.

5.1.10

Следа

Какво ли си мислят,
докато танцуват с вятъра,
снежинките?
Или флиртуват с него
без да подозират,
че пусне ли ги,
ще заспят,
ще се стопят
и…
ще изчезнат.

Зимни пеперуди.
Но не знаят,
че красотата
винаги оставя
следа.

2.1.10

не гасне

тишина пълзи
пак лунно мляко кипи
мъгла се стели

. . .

вятър немее
крилати бели мечти
сипят надежди

. . .

беззвучно ехо
топли думи нашепва
любов не гасне