Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

26.12.10

В тишината

Сребърна нощ -
по оголените клони,
пухкави къдели зимата преде,
вятърът,
в преспите приседнал,
слуша как снежинките шептят мечти.
В камината,
пламъкът снага протяга,
сенки по стените се извиват
и с мрака
в безмълвие флиртуват.

А аз чувам музика
в тишината на очите ти.

21.12.10

Свиден

Зад маската на капки малки,
под слънчев лъч,
от белотата си засрамени,
снежинките се скриха.
А са толкова ефирни
и невинно-чисти -
като първа обич
и последна,
поруменяла
от ласката на поглед
свиден.

16.12.10

Магнолия

досега
не те помилвах с длани
(само с думи)
не те целунах с устни
(само с мисли)
макар че исках го
неистово
до болка
а и ти
ни веднъж не ме целуна
не ме погали
това не сторихме
но не съжаляваме
защото знаем
предстои
и то
ще бъде

усещаш ли как в мрака
магнолията
копнежен аромат разнася

2.12.10

От обич

Дърво без листа,
без птици,
голо.
Останало съвсем само,
очаква зимата
в ледена прегръдка
да го прикове.
Но в клоните му -
сгушено гнездо,
скътало в крехка черупка
туптящо сърчице.

В пулсациите
дървото се заслушва,
приятна топлина
цяло го облива
и сякаш севернякът
вече не е така сковаващо студен.
Ще може то
на зимата да устои -
има си туптящо сърчице,
топлещо и топлено
от обич.

23.11.10

Като целувка

Тихо е.
В голите клони на близката бреза
няколко врабчета
разпалено клюкарстват.
Под цъфналите хризантеми
гущерче уплашено се свря.
С приятна топлина,
предзимно
слънцето прегръща,
като целувка жадна
преди раздяла
кратка.
А хоризонтът,
в тъмни облаци се крие.

Но сега е топло
и спокойно...

като в очите ти.

15.11.10

Малка

колко е малка
а побира
толкова болка и мъка
и безпределно много
радост
щастие
и любов

колко е малка
а как
понякога горчиво
но често и сладко
пари
сълзата в очите ми
за теб

13.11.10

Орис

Не може да ме забравиш.
Без да ме виждаш,
аз съм с теб,
в теб.
Дори и в съня
бавно те люлея и шептя.
Приятно ми е да си с мен,
в мен
и да усещам
как всичко забравяш
и на ласките ми се оставяш.
Не можеш
от мислите си да ме отпъдиш,
защото частица от мен
е тук,
в тази раковина,
от която шепота ми
слушаш в захлас.
Аз съм
твоето море,
ти си моя
бряг.

30.10.10

Неми

Дърветата
пак онемяха
без своите думи-листа,
с които
мечтателно-нежно шептят.
Сега,
само мълчат
и с пръсти
се мъчат да стигнат небето.
А там,
вятър
от сиви къдели
ледени струи преде -
с тях зимата
снежни завивки
ще изтъче.

12.10.10

Капчица

роза
едва напъпила
а с листчетата си
капчица прегърнала
не ги разтваря
не иска да я пусне

късна есен е
нощният студ
ще превърне капчицата
в лед
и кристалчето
розата ще изгори

розова пъпка
до сърцето си притиснала
сълза

твоята

10.10.10

Клавиши

толкова изящни са
бели
а над тях
ритмично черни
притихнали
очакващи ласката ти
за да затрептят

галиш ги
и ето
изпълват стаята
с блус
или валс
или просто
мелодия тиха
от която в камината
искрите танцуват

нота пропусна
ритъмът...

извинявай
не се стърпях -
зад ухото те
целунах

19.9.10

За сбъдване

От бяло облаче
нишка ще изтегля,
славеева песен
в нея ще втъка,
аромат от люляк
ще й пръсна
и ще я обагря
с цветовете на дъга.

С блянове ще я пресуча
и от нея завивка
чудодейна ще изплета,
та винаги завиеш ли се с нея,
да сънуваш за сбъдване мечта.

16.9.10

Мека тишина

Още час
и зората ще разпръсне
сипкавия мрак,
слънчеви лъчи
ще обагрят утрото във цвят,
изпод крилца,
ще надигнат птиците глави,
а с трепкащи листенца,
брезите ще я поздравят.

Когато съмне.

Но сега…
е мека тишина.

Спиш,
а аз,
унесена от тихия ти
равномерен дъх
и обгърната
от топлите ти
ласкави ръце,
щастливо
се усмихвам.

28.8.10

Протегнат лъч

Дъжд.
Защо заваля
посред морно лято,
когато
птици вече не гнездят,
но малките
се учат още да летят?
Перцата им намокри.

И все вали,
вали,
вали…

Дори ветрецът
някъде на сухо
се е скрил.

И цветчетата,
със сведени глави,
очите си
не смеят да повдигнат.

А там,
иззад облаци,
протяга слънце
лъч,
за да изрисува с обич
най-пъстрата дъга
и към нея
птиците да полетят,
а цветята
своя аромат впръснат…

Протяга лъч,
но
дъждът вали,
вали,
вали...

Вали.

7.8.10

Той

Август е горещ
като прегръдка
на влюбен мъж,
където в мека жар потъваш
и сладостно изтръпваш.

Щом Август
те погледне през сълзи,
а в сребърната тъмнина
се чуе как с крила
морските вълни
гларус нежно гали,
дъги в очите ти изгряват
и тишината омайно
започва да звъни.

Август
умее дантели да плете
от облачета бели
и мечти.

26.7.10

Целуната

Пак тихо
се приплъзна вечерта.
По котешки гальовно
и на пръсти
отърка се във птичите гнезда,
накара гълъбите да изпърхат,
на щурците
в струните се заигра,
вятъра прегърна,
а той сниши се
и в пазвите й
като сгушено дете помръдна
и притихна.

Луната,
самотно облаче зави,
незабелязано сълзи отрони,
търкулна ги в листата на бреза,
целуна я
и тя прошепна:
„Не питай чакам ли -
това умея.”

8.7.10

Бях

Галих те с мак,
докато спиш.
С него
едва-едва
лицето ти докосвах.
На тръгване не се обърнах,
не видях,
че на възглавницата
листец се е отронил.

Зърнеш ли го,
знам,
ще разбереш -
бях при теб,
пак.

27.6.10

Сама

Тихо е.
Листец дори
от вятър не помръдва.
Всичко спи.
Само алената роза
ухание
сред мрака впръсква.

Тъмно е.
Луната
в облаче от спомени се свила,
а около й
звезди унесено примигват
и в съня си
след блянове омайни тичат.

Спокойна,
тиха тъмнина,
с аромат на роза,
очакваща
завръщането ти.

13.6.10

Завинаги

на върха на пръстите ми
е допира ти
върху устните ми е
целувката ти
в твоите ръце съм
цяла
изпълваш ме
болезнено нежно
завинаги

24.5.10

Четвърт тон

пищи
пищи самотата
в отчаяни опити
да пее в унисон
със сестра си
тъгата
но
не успява
по-ниско звучи
с четвърт тон

кой ли чува
щом фалша
дъждът заглушава

нека да вали
до утрото
когато
дъждовните коси
в облак ще се свият
а зората
с усмивка сияйна
ще ги заличи

нека вали
да вали...

16.5.10

Прекършени лъчи

Слънцето е болно.
Някой
прекършил му лъчите
и няма как
цветята да прегърне.
Само там,
далеч,
стои и гледа
сутрин
как сред росната трева,
мравчици едва пълзят,
а пеперудите
се мъчат да летят.
Ако можеше стръкчетата да погали,
крилцата щяха да са сухи
и с вятъра във валс
над цветовете да кръжат.
Но...
то е болно.
Дано към него
скоро
лястовица бяла
да се приближи -
раните му
да заличи.

12.5.10

По устните

Когато
по устните ти
усмивка се търкулне,
искряща,
сякаш капчица роса
под слънчев лъч,
не я оставяй
никъде да падне -
толкова красива е…
ще я приютя.

24.4.10

Ревниво

Рисувам с пясък
немирните къдрици
и челото,
което с поглед
непрестанно галя.
Ето веждите
(обичам с пръсти да ги очертавам)
и очите,
с пламъчета непокорни в тях.
Сега бавно
скулите извайвам,
върху устните
плавно преминавам,
за миг
в трапчинката под долната
се спирам...
следва
контурът на брадичка
с извивката,
подмамваща надолу,
а там...

Вихрушка
неканена дойде -
ревниво песъчинките повдигна
и образът
изчезна в миг.

Но той е в мен
незаличим.

18.4.10

Липи и...

Когато
хладен вятър светлината изгаси
и лепнещ вакуум
звуците засмуква,
когато въздуха около мен
почне мракът
мудно да нахапва,
когато очи
в зъзнещата пустота затворя,
тогава
в мислите си
викам теб
и ти
взривяваш тъмнината в миг,
а тишината
в копнеж
сияйно започва звучи.

Тогава
усещам аромат -
ухание на цъфнали липи
и на
милувка.

16.4.10

Фалш

без аромат
с отблясък
надменно студен
цвят празноглед
без миг живот
без слънчев лъч
без стон дори
при листене отронен

немота
глухота
самота

отражение
на сковаващ студ
смразяваща усмивка
а след нея
нищо
лед

красота
изпълнена с фалш

изкуствено цвете

14.4.10

Вик

Вдишвам очакване,
бавно
липса издишвам.
Всяка утро
идва с надежда,
с разочарование -
късната доба.
Около мен
тишина само пулсира.
Безмълвно говоря й
(сред догадки
изгубих гласа си),
а как ми се иска
да изкрещя,
за да я
счупя.

10.4.10

Че...

целунах те
докато спиш
достраша ме
да не те събудя
но толкова притихнал бе
че трябваше да се уверя
че дишаш

усмихна се насън
и ме прегърна
може би сънува
мен

8.4.10

За него

Ще ме погалиш ли
пак?
Толкова приятна е
ласката ти…
По-добре от теб
никой не прави това.
Ако се забавиш още малко,
не ще усетя отново
тази наслада,
защото вече
съвсем съм разтворена.
Побързай
моля те,
прецъфтявам…

Промълви розата
и за вятъра отрони
листенце.

7.4.10

Утайка

не обичам кафе
особено онова
което в чашата
утайка оставя
защото
скърца в устата
и горчи
като самота

6.4.10

Срещу слънцето

Надежда
лесно се рисува
в мрак,
по-трудно е
срещу слънце.
И макар то
очите ми да гори,
не ме е страх
да продължавам
да извайвам
теб.

30.3.10

Може и така

Забелязах, че на бара
стоите отдавна,
от кристална чаша,
отпивайки
мълчаливо
и бавно
забрава.
Дали бих могла
усамотението Ви,
с покана за танц
да наруша -
едно танго,
ще разрешите ли?

Заваля...
Може
и под дъжда.

28.3.10

Си

ти си
усещане за пролет
за топъл вятър
пръсти вплел в косите
и слънчев лъч
разиграващ огънчетата
в очите

усещане си
за мелодията
която в мен звучи
и все на устните ми
тихичко трепти
но нямам смелост
да изпея

ти си пламъчето
болката
и радостта
на усещането
че живея

27.3.10

За да бъда

Не зная коя съм
и защо съм точно
тук
и сега.
Може би,
преди съм била
с високомерно вдигната глава,
отблъскваща
всеки опит за близост,
контакт...
Сигурно затова
вчера,
днес
и може би утре,
бях,
съм
и ще бъда
все така
сама.
Или просто трябва
мъничко
(колко ли светлинни години)
време,
за да бъда точно,
безусловно
с теб...

24.3.10

Все е...

дали ще свърши
липсата ти
всяко завръщане
е утринна роса
предхождаща
летен зной
или слана
напомняща
за наближаващ
и сковаващ студ

жар или мраз
има ли значение
все е липса
на нещо
на някого

23.3.10

Ако...

ако можех
да взема в длани
тъмнината
и през рамо да я хвърля
за да видя
теб

ако можех
с мигли да разчупя
тишината
за да чуя наяве гласа ти
скътан там
дълбоко в мен

ако можеш
в птича песен
в слънчев лъч
в тих ветрец
и капка дъжд
да усетиш
мен...

21.3.10

Далечно

По вятъра изпратих ти
целувки.
Той каза,
че ще ти ги предаде,
щом видиш първото цветче
на напъпилата вишна,
която
в съседния двор расте.

Как ще ги познаеш ли?
Лесно -
панделки им вързах
от слънчеви лъчи.

19.3.10

Луфт

помъчих се
да те изместя с друг
с предишния
не се получи
остана луфт
между мен
и всеки
тук
опитал се
твоето място
да заеме


а от там
от луфта
вее хладина
която
издига бариера
разделяща мен
и света
различен от моя
слят
със твоя

15.3.10

Това е...

Щастие е
да дръпнеш струна
и тя в синхрон с теб
да зазвучи.

Щастие е
да можеш да видиш
цвета
на радостни сълзи.

Щастие е
да чуеш
дългоочакван глас.

Нима не е щастие
самата надежда
за това...

14.3.10

Иззад завеса

Мисли,
като капки утринна роса
върху паяжинни нишки,
чисти,
като бисерни сълзи
блестят,
сякаш хиляди слънца
пронизват мрака
в своя устрем,
да докоснат
теб.

А аз,
сънища рисувам
във очите си.
Да можеше,
поне иззад завеса,
да ги видя...

10.3.10

Протяжно

провлачено
отмина днес
преди това
беше дълго вчера
следва утре
а утрето
ще е като предните
протяжно
ще премине в очакване
на точно
теб
но и тогава
няма да дойдеш
както винаги
след това
ще го сториш
знам
да те вместя
в рамките на времето
не мога
направя ли го
няма да си
ти

7.3.10

Оловно

Безлунна нощ,
онемяла
и унила.
Без вятър,
без звезди,
ни облаче.
... и е трудно
на дърветата да дишат,
а на птиците
за полет да мечтаят.
Дори морето
тежко гърдите си повдига
и издишва бавно
самота...

26.2.10

Трудно

Дъждът е самотник,
винаги
някъде скрит.
Показва се само
щом домъчнее му
много.
Понякога
просто наднича
и през сълзи
безмълвно
закачливо намига.
Но дотежи ли му,
започва да шепти
и шепти,
шепти,
шепти…
Случва се да говори
и сърдито.
Тогава
водопадната му песен
всичко заглушава,
а сред звуците
се чува тихичко
накъсано
„Защо, защо,
защо…”

Обичам да го слушам
и в захлас
често
към него
ръцете си протягам,
но…
трудно се прегръща
дъжд.

22.2.10

Дори...

Не може с теб
да е скучно.
Дори когато мълчиш,
тишината се усмихва.
Даже да е тъмно,
мрака сияе.
С теб
студът не щипе,
а гали приятно
и в очите пламъчета пали.
Също и дъждът не вали,
а тананика песен,
която люлее мечти.

Не е скучно с теб,
дори само да си...

20.2.10

Резонанс

устните ти са мелодия
разтварям се винаги
в нея
а когато ме заключиш там
резонантното усещане
и вибратото
в небесата което понася
са толкова приятни
че забравям всичко
всичко
всичко
докато се разтопя
и притихна
в теб

14.2.10

Без чадър

полъх бавен
покоя нарушава
поглед мек
топла вълна повдига
почти милувка с длан
дъха спира

дъжд
през прозореца надникнал
мисли
че
пожар потушава

искам
теб да обходя
и без чадър
ще го направя

9.2.10

Звънка тишина

Сипе се сняг.
Застила всичко
с тишина
и нощта,
от страх
белотата да не наруши,
промъква се на пръсти
едва-едва.

Безмълвие кристално.

С човчица,
закъснял врабец
по прозореца почука,
трепна с крила,
усмихна се
и отлетя.

След себе си остави
звънка тишина…

6.2.10

Всеки път

беззвучно
бавно
невидимо почти
дървото капчица проронва
когато клонче
от ствола му откършат

и аз
като него незабележимо
и смирено сълзя
щом се отдалечиш
безмълвно
за дълго

а видя ли те
цветен прашец
над мен се сипе
няма ден
и няма нощ
с теб
винаги всичко
ухае
на обич

2.2.10

Рано е

Кръглолика,
луната придърпа
завивката нощна
и крайчеца на зората
отви.
В очите ми,
усмихнато
първият слънчев лъч
блесна.
Примигнах унесено,
бавно гръб му обърнах
и промълвих:
”Рано е още,
как ми е хубаво,
сгушено
в теб…”

Сънувам ли пак…

30.1.10

Като олово

Когато
тъмносиви облаци
надвиснат над морето
и на хоризонта
изчезне границата му с небето,
когато вятърът
между песъчинките се скрие,
а гларусите
в скалните отверстия
укритие намират,
тогава над вълните
въздухът
като олово натежава
и те едва-едва гърди повдигат,
за да могат
до брега да се докоснат,
да го целунат
и в него да притихнат.

26.1.10

Кристален звън

Бяла нощ.
От студ,
вятърът дори се скри.
Затвориха прозорците
премрежени от ледени цветя
очи.
Към близката бреза,
луната лъчите си протегна,
за да я погали,
но не успя -
по сребърните струни
се търкулнаха сълзи,
посипаха се бавно
върху вейките смълчани.
Ветрецът
иззад ъгъла надникна,
боязливо клонките й разлюля
и кристален звън
в тишината
плахо прозвуча.

25.1.10

ескиз

очи

оглеждам се в тях
облива ме топлина
изпиваш с поглед


ръце

протягаш към мен
трепетно докосване
нежна прегръдка


устни

плаха целувка
ненаситно търсещи
пият с наслада


тела

танцуват плавно
страстно се вият пламтят
изгряват звезди

23.1.10

По невидим мост

след залез
една след друга
студени светлини
пробиват мрака
от нищото
изплуват силуети
и с жужене тихо
по невидим мост
чезнат пак натам

а аз
в ръцете ти
кадифено тихи
обичам да се губя
и в люлката омайна
на твоя глас

21.1.10

Липса

ето я
през прозореца
пристъпва тихо
без покана
тихомълком
на рамото ми
ръката си студена слага
и невъзмутимо
с пустота
и вледеняващ хлад
изпълва въздуха
около мен

а е толкова уютно топла
сгушена
и звездно звънка
щом е споделена
с теб
нощта

17.1.10

Най-нежната коприна

когато
ръцете ти в моите вземам
и с трепет
до сърцето си ги притискам
в очите ти
когато приятно потъвам
и усещам
как топла вълна ме залива

когато ти галя косите
челото
страните
и зад ухото
за миг с целувка се спирам
и когато
по врата ти със устни
надолу
и надолу все слизам

тогава
съм пеперудено лека
и бяла
с отсянка оранжево-медна
в мен
звънчета милиони
ефирно-напевно ехтят
и многоцветни слънца
около ми валят

чувам тогава
на кръвта ти буйния устрем
и го забавям
с утоляваща ласка
за да целуна след това леко
на лакътя свивката
там
където е
най-нежна коприната
и да положа на рамото ти
кротко глава
с теб в съня
да се понеса

14.1.10

Вместо пиано

на пукота в камината
дъждът тактува
и пред очите ми
се сипят ноти
като милувки жарки
те танцуват
хванати една за друга
във легато

клавиши
пръстите ми търсят
мелодията
в здрача да разпръснат
но вместо пиано
лицето ти докосвам
и извайвам върху него
обич тиха
мълчаливо

а музиката…
тя е там
в очите ти

10.1.10

Шепот

Вятърът дъх притаява,
а снежинките
своя танц забавят,
да се прегърнат дори не смеят
и в пухкавата пелена
главици да положат.
Направят ли го,
с ефирния си трепет
биха нарушили
кристалния шепот
на вълшебното
„Обичам те”.

5.1.10

Следа

Какво ли си мислят,
докато танцуват с вятъра,
снежинките?
Или флиртуват с него
без да подозират,
че пусне ли ги,
ще заспят,
ще се стопят
и…
ще изчезнат.

Зимни пеперуди.
Но не знаят,
че красотата
винаги оставя
следа.

2.1.10

не гасне

тишина пълзи
пак лунно мляко кипи
мъгла се стели

. . .

вятър немее
крилати бели мечти
сипят надежди

. . .

беззвучно ехо
топли думи нашепва
любов не гасне