Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

9.12.2009 г.

Звездице моя

Моя Звездице далечна,
като сълза,
отронила се от луната,
с мека светлина трептиш.
Сиянието ти
в очите ми е спряло,
а затворя ли ги -
все пред мен стоиш.

Знаеш ли,
че нося те в сърцето -
там слънцето
не може образа ти да обезцвети,
а вечер
сред всички звезди в небето,
най-ярката
си ти.

Далечна Звездице моя,
трепкаш с магична красота.
Дали ще мога
някога да те докосна
поне
с душа...

Няма коментари:

Публикуване на коментар