Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

26.11.09

Умея

Пиша,
за да ти кажа,
че без теб
денят като насън преминава,
а сплетената в тежка плитка
коса на нощта,
сякаш
около мен се увива
и ме задушава.
Небето,
дори и поръсено със звезди,
е бездънно и черно
когато те няма.
Нали знаеш -
тъмнината ме ужасява,
освен,
ако не стискам ръката ти
и не усещам близо дъха ти.
Тогава,
луната и звездите
могат с небесни губери да се завият
и да сънуват,
че са в слънчева люлка.
А аз
и без да сънувам съм в нея,
когато от път се завръщаш
при мен.

Не се получи -
не успях писмо да напиша.
Ще ти разкажа това,
когато се върнеш.
Умея да чакам
теб.