Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

23.11.09

Шепотни искри

Пак чувам
шепота на пясък,
изтичащ
между пръстите ми.
Така шушне тишината,
заела мястото
на твоя глас.
За пореден път
в очите си усещам
как мрака,
след теб останал,
драска с искри.

И отново боли...

Болка.
Дали венчелистчетата,
когато
едно от друго
с въздишка се отлепват -
на разтворения цвят
красотата да покажат,
я изпитват?
Може би...
но не казват.

И аз като тях
нямо мълвя -
липсата боли...

А сутрин, по цветята,
капчици роса блести...