Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

26.11.09

Умея

Пиша,
за да ти кажа,
че без теб
денят като насън преминава,
а сплетената в тежка плитка
коса на нощта,
сякаш
около мен се увива
и ме задушава.
Небето,
дори и поръсено със звезди,
е бездънно и черно
когато те няма.
Нали знаеш -
тъмнината ме ужасява,
освен,
ако не стискам ръката ти
и не усещам близо дъха ти.
Тогава,
луната и звездите
могат с небесни губери да се завият
и да сънуват,
че са в слънчева люлка.
А аз
и без да сънувам съм в нея,
когато от път се завръщаш
при мен.

Не се получи -
не успях писмо да напиша.
Ще ти разкажа това,
когато се върнеш.
Умея да чакам
теб.

23.11.09

Шепотни искри

Пак чувам
шепота на пясък,
изтичащ
между пръстите ми.
Така шушне тишината,
заела мястото
на твоя глас.
За пореден път
в очите си усещам
как мрака,
след теб останал,
драска с искри.

И отново боли...

Болка.
Дали венчелистчетата,
когато
едно от друго
с въздишка се отлепват -
на разтворения цвят
красотата да покажат,
я изпитват?
Може би...
но не казват.

И аз като тях
нямо мълвя -
липсата боли...

А сутрин, по цветята,
капчици роса блести...

22.11.09

Отдавна

Аз те познавам отдавна,
знаеш ли...

Ти си другият,
който денем е с мен
и с когото наум
много често разговарям.

Ти си онзи,
който от съня ми все не излиза
и комуто, заспивайки,
„Лека нощ” пожелавам.

Ти си този,
винаги който ми липсва
и когото не ще се изморя
да чакам.

Отдавна те познавам,
знаеш ли...

19.11.09

Усет

Дъждът по лицето ми
е усещане за твоите целувки.
Искам да съм дъжд
върху теб.

- // -

Вятърът в косите ми
е ласка като пръстите ти,
а толкова обичам да галя
твоите...

- // -

Пукването на зора,
с пръснати капчици роса
е краят на всяка нощ
с теб.

18.11.09

щрихи

(седока)


самотни гнезда
сълзи по паяжини
тъгуват хризантеми
мирис на есен
пламтят брезови листа
гаси пожари слана

17.11.09

Като тази




Сипят се
мънички весели капки,
по пътечки невидими
в спирали се спускат,
на брезите листата
с шепот целуват,
върху прозорците
закачливо почукват
и с усмивки заспиват.

Вълшебни са вечери
като тази,
когато
до тебе съм сгушена,
огънят
тъмнината ухажва,
а дъждът ромоли и припява
на тишината звучна
в очите ти.

14.11.09

Топло жълто

Жълто цвете,
за раздяла казват, че било.
Защо,
жълтото не е ли
топло и уютно...
То е
пламъчния връх,
от ласката на който
всеки лед сълзи.
Жълт е
и слънчевият лъч,
а той
толкова приятно гали.
Жълто,
топло жълтото,
дори в мразовита тъмна нощ
е усещане
за теб.

12.11.09

Виж тихото

Защо мръква?
Дали
светлото отива да спи...
А къде?
Може би
под листата на дърветата,
когато ги има,
а през зимата
сигурно се сгушва
в стрехите на къщите.
Дали му е топло
или самотно и студено там...
Не,
сигурно слуша
шепота на пламъка
в печките
и се усмихва,
спомняйки си лятото.
Нали спомените топлят...

Пак мръкна.
Само колите
с очите си
инатливо порят тъмнината.
Но щом спрат да ръмжат
и те заспиват.
Тогава
остава само тъмна
тишина.

И аз млъквам.
Отивам
да те сънувам.
А ти
виж тихото -
ще се срещнем там.

10.11.09

Цяла

Бавно
облаци хапят небето,
чезне синьото
в тяхната паст.
Няма луна,
няма звезди.
Глух мрак.
Само
листа пожълтели
вятърът брули.
Поне дъжд
да засълзи…

А около ми
е светло,
в гърди песен трепти.
И съм пак
цяла,
защото с мен
си ти.

6.11.09

Нали съм...

Сутрин,
за успешен ден
ти се усмихвам,
плача с теб,
щом непокорните сълзи
от очите ти напират
и на кичура немирен,
който уж на мнението си държи,
мястото показвам.
Безмълвно все те гледам
и се радвам.

Ако можех
ръка бавно да протегна,
за да те погаля
и тъгата ти
с устни да попия…

Но…
нали съм хладно
огледало…

4.11.09

След него

От мълния разпорени,
сбирали яда си,
дъжд изливат облаци.
Изплакват
трупаната тежест
Самота.

Дъжд.
След себе си оставя
отмита кал,
надеждата
за слънце
и дъга.

Брезата
трепка в очакване
с листа.