Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

30.9.09

Вещица

самотата
прилича на вещица
с разрошени дълги коси
с криви търсещи пръсти
с мътни сиви очи
самотата
е беззъба разкривена усмивка
с леден дъх
обвиващ като мъгла
самотата
е примка
отнемаща ти дъха

28.9.09

Звездица

не с икона
с твоя образ в сърцето си
танцувам
а наоколо
даже музика не звучи
тя е в мен
и единствено аз я чувам там
вътре
където си
ти

танцът
който сама научих
е възможен само
над тлееща жар
не унивай пламъче
звездица в мрака
нестинарка твоя съм
а ти си моя
олтар

21.9.09

Знак

Онова трънче,
което се заби в мен
и не можах да отстраня,
нали го помниш?
То, същото,
да!
Сега разцъфтя.
Красиво е
и така ухае...
От време навреме ме боцва.
Сигурно, за да ми покаже,
че не сънувам.

Може да е трънче,
но е само мое
и ми харесва.
Много!

20.9.09

Хартиени птици

букви
и думи
една след една
върху хартиени птици се нижат
един подир друг
следват жерави книжни
пътя на свойта мечта
къде ли отиват
дали я достигат
или просто мост са
към другия бряг
там
където само от мисъл
надежди покълват
израстват
разцъфват
завързват може би

до забранения плод
мост от хартия има
и жерави книжни
с крила
от мечти

13.9.09

В небето

Когато
денят се удави в морето
и нощта
сребриста дантела над него разстели,
когато звездите
за лято са спомени,
а луната
е восъчна капка в очите ми,
ще нотирам в небето
душата си.

Дали ще може някой
да я изсвири...

11.9.09

По вълните

Не успях
залеза да помоля
да отрази обичта
в очите ми.
Сега
луната гледам
как по вълните морски
рисува
спомени...

Сбогуване

не виждах нищо
само
потъвах в гласа ти
бях до теб близо
много
искаше ми се
на тръгване
просто
ръцете ти да сгуша
да те погледам в очи
и
да помълчим

до следващия път
някога

10.9.09

На талази

Лениво
иззад облаци луна наднича,
по улиците
глухота се настани,
лампите заклюмаха
и една след друга
бавно затвориха очи.
Сянка котешка притича,
кутре сиротно
нейде изскимтя.
Кукумявка тихо се обади.
На талази гъсти пълзи
самота...

есенно


утринна слана
птици напускат гнезда
повяхват мечти


7.9.09

Пропуск

Рисуваш
искрящи изгреви
и звездни нощи,
изпълваш ефира
с трели на славеи
и аромат на мечти,
но виждаш ли
как се е скрила птица
в сянката дъбова -
пропусна
крилата й да дорисуваш,
за да полети.

6.9.09

Все там

не ме дразниш
макар да бодеш в очите
примигвам
но си все там
ако значи това
че не искаш да ме напуснеш
хвани се здраво за миглите ми
тази нощ
ще валя

5.9.09

Разказвам те

от всички те скрих
и от себе си искам
не те гледам
не те чувам
от мислите си те гоня дори
но май не успявам
разказвах те
не ти ли стигна
че все измежду думите ми
продължаваш да надничаш
нали
приказките не се сбъдват
само понякога
мечтите

4.9.09

Отпий

Досадница съм,
знам!
Дори насън
не спирам да говоря.
Приятели са ми птици и цветя,
с вятъра обичам да се гоня.
Любимка съм и на нощта,
дори луната
винаги към мен поглежда.
Прегръщам сълзите на дъжда
и капчиците утринна надежда.

Поточе бях.
Вече съм река,
даряваща живот.
Усетиш ли умора,
до мен се приближи,
приседни,
в шепота ми се заслушай
и отпий.

3.9.09

Ще го направя

Гаснат последни звезди,
на перваза
два гълъба бавно си шушнат.
В косата ти
слънчев лъч се скри.
Засенчвам го с ръка -
да не те събуди,
защото аз ще направя това,
но с целувка.