Сребърна нишка

грее ли милувка
лека като полъх
нима от ласка
на огън
не лумва пожар

стига ли обич
мъничка капка
само с глътка
жажда утолява ли се
аз приех

стига ли целувка
вместо хапка
с един залък само
да се заситя
съумях

вземам усмивка – сребърна нишка
на нея увисвам
мечтите си вплитам
ставам ефирно бяла
и звездите достигам