Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

31.8.09

Преливаш

Трябва ли,
трябва ли да те копнея -
песен моя неизпята,
картина ненарисувана,
аромат усетен,
но невдъхнат…
Та ти
преливаш в сърцето,
галиш очите,
засенчваш звезди.
А те -
звездите,
казват,
са недостижими…

29.8.09

Тогава

Нощта...
Настъпи ли тя,
съм аз -
сама,
без отблясъци,
без звуци излишни.
Тишина
и само аз.
Тогава,
в кръглото,
тихо и кротко мое,
с грациозност
на падащо под лунен лъч
от гълъб бял перце,
идваш
ти...

28.8.09

В сянка

Към сестрите си поглежда плахо -
всеки ден с премени нови.
Усмихват се в цикламено,
розово и жълто,
а то -
за няколко часа иска само
слънцето към него да погледне,
та в най-наситената багра,
алена,
да се засмее.
Но...
слънчев лъч и днес няма.
Отново го подмина...
Пъпчица поредна
калдъръмчето наведе.
Някога дали ще цъфне?
Едва ли -
не и под сянката
на слънчогледа.


24.8.09

Искрица само

тихо е
странно тихо
и някак
тъмно
ако можех
искрица само
от очите ти да взема
с пукот лек
да счупи тишината
и пламъчето й
пътя ми да освети
не съм се изгубила
не
само
ми е тихо
много тихо
и малко тъмно
в мен
без теб

23.8.09

Винаги мамещ

Дъжд -
вълшебник чаровен,
понякога милващ
и галещ със сласт,
друг път ядосан,
бушуващ и властен,
но винаги мамещ
със своя си глас.
Дъждът е живот
и вяра,
и сила,
че мъртвата пепел
може да заличи.
Дъждът е красив
и весел,
и тъжен.
Дъждът е
като сълзи.

21.8.09

Като тях

По лазура -
нахвърляна бяла дантела,
с вплетени
нишки слънчево злато.
Птици на воля издигат се,
с пируети се спускат,
аромат от цветята отпиват
и пак нагоре
в синевата се реят.

И аз като тях,
ако можех да литна...

20.8.09

Да запаля

слънцето
в морето жарта си гаси
вълните с вятъра тихо говорят
в здрача
двойка лебеди следват
своите мечти

позволи ми
звездите в небето ти
да запаля

17.8.09

Дано

По прозореца
летен дъжд чука.
Боязливо
то навън поглежда,
вятър бавно го погалва,
в окото му
слънчева сълза проблясва.
Тръска главица,
разперва плахо криле -
дано стигне мечтите
успее.

В мен птичето
се учи да лети.

15.8.09

Слаба

по небето ноти
нахвърляни
в музика ги превръщат щурците
а в мен наднича
пак лунното момиче
онова
което със звездите говори
и все тази падаща търси
която ще я отведе
при теб

слаба съм
много съм слаба
да те прогоня от мислите си
звезда

14.8.09

На капчици...

Без полъх на вятър
как се издържа...
Той е този,
който свежест дарява,
сетивата гали,
но го... няма.

Очаквам мълния
с трясък тишината да счупи
и аз
на малки капчици с дъжда
по теб
да се стека...

13.8.09

Ще заспя

Искам да съм цвете.
Така с вятъра ще мога да говоря
и ласката на слънцето
цялата ще ме разлиства.
Ще се радвам
на живителната утринна роса
и на целувките
на палавия дъжд.
Щом върху ми кацне пеперуда,
ще слушам
шепота на мъничкото й сърце,
а когато лятото отмине
и над мен прелитне птица,
напускайки родното гнездо,
ще прегърна тежката сълза,
отронила се от очите й
и ще заспя...

12.8.09

Омайниче




Жажда...
напукани устни,
дума не мога да пророня.
Откога не съм пила,
не помня.

Виж омайничето -
по листчетата му
роса искри.
Аз не съм жадна,
ти пий...

Жадна съм...
но ще търпя.



11.8.09

Перце

тежи
липсата тежи
и слънцето над слънчогледите
може би тежи
затова
чела уморено са навели
навярно
и белезникавия лунен лъч
тежи
облегнал се на паякова нишка

както изоставено от вятъра перце
пропадам надолу
все
н
а
д
о
л
у

и пак тежи
неизвестността

10.8.09

Сребърна нишка




грее ли милувка
лека като полъх
нима от ласка
на огън
не лумва пожар

стига ли обич
мъничка капка
само с глътка
жажда утолява ли се
аз приех

стига ли целувка
вместо хапка
с един залък само
да се заситя
съумях

вземам усмивка – сребърна нишка
на нея увисвам
мечтите си вплитам
ставам ефирно бяла
и звездите достигам



9.8.09

Пътечки

... и е тихо,
само мислите шептят -
пътечки след воал,
с брокат опръскан,
тъмно…
не,
не е хладен мрак -
ефирно звучно е,
приятно...
вият се
и се преплитат,
просветват мънички искри
в устрема си
твоите да срещнат...

8.8.09

Пълзи


Слънцето
върху хребета уморено
глава склони
и заспа под облаци,
пламнали от спомени дневни.
Притихнали,
птиците скриха под крилцата очи.
Вятърът
хукна да гони морски вълни
и да се върне
забрави.
Тъмно,
глухо е...
Няма звезди.
В тишината
остри сенки дебнат.
Самота
пълзи...

7.8.09

Вечерта

Тя е твърда
в очите хорски
и в неговите дори.
С волева маска през деня,
а вечерта -
захвърлила в ъгъла
делнична броня,
непознала твърдата,
нежна,
даряваща сигурност
мъжка прегръдка,
остава ранима
и безкрайно
сама.

6.8.09

Трептения

Как се описват чувства?
Дали с цветовете на дъгата
се рисува радостта,
а с облачните -
бурята във нас?
Може би
с металния студен неон -
вълнението мъртво,
с цвят изгарящ -
в душата тихия бушуващ гняв,
а обичта е
розово лъчиста синева
с аромат на цъфнали мечти.
Чувствата какво са -
цвят, звук, аромат
и...
трепет може би.

5.8.09

Седефена съм

Прегръщам слънчевия лъч,
който в зениците ми
пламъчета пали,
но не мога да пусна
загадъчната лунна светлина,
която нощем
така приятно гали.
С него е
усмихнато и топло,
милва като твоите очи,
а тя -
макар загадъчно студена,
ме кара
в тишината мека да се потопя,
а там е пълно със
мечти...
Седефена съм.
Ако ме погледнеш,
от едната страна
ще заблестя,
но от другата -
може би
ще засълзя.

4.8.09

В кристална топка

всяко утро е надежда
че през настъпващия ден
да събера пясъчните си мечти
ще съумея
и те като живак
вечерта
в кристална топка ще се слеят
а от нея
макар за кратко
ще ме погледне
той



3.8.09

Напрежение



вятърът
дъх е стаил
щурците не пеят
тихо просъскват
луната немее
чезнат звезди
облаци белеят
сред мрачно небе
далеч
мълнии блестят
канонаден тътен глухо ечи
напрежение

дано завали

2.8.09

Мъничко тъга

помолих луната
мрака ти да прогони
тя се просълзи
и небето заля със звезди
а вятърът
протегна през прозореца ръка
погали ме
и ми подари
аромат на дъжд
с вплетени
нотка свежест
и мъничко
тъга
за това
че те има
но няма как
до теб
да се докосна

1.8.09

Да сънуваме

искам
да сънуваме заедно
ще съм лунна
безмълвно ласкава в съня ти
или пък слънчева
с усмивки топлeща те

искаш ли да сънуваме
ето
очи затварям
и съм с теб
галя меки къдрици
високо чело докосвам
вежди
и ресници
устни
и брадичка
очакваща
под нея да се сгуша
или може би
без да спирам
да продължа да те рисувам
и да сънувам

а ти какво сънуваш
хайде заедно
искаш ли