Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

24.7.09

Езерна душа



Над него
рой светулки
сред лунните коси танцуват,
приклекнал вятър на брега
шепота на малките вълнички слуша.
Езеро
пленително спокойно,
тишина...

Но под кротките вълни,
води разпенени
в скали невидими се блъскат,
с желание да ги прескочат
и разлеят яростта, таена в тях.
Стенат, глухо вият, тътнат...
да излязат как -
заклещени от стръмен бряг.

А на дъното, сред хлад и тъмнина,
напъпило е цвете -
с листчета крехки,
но силни като пукнала зора.
Ако с крайчеца на своите лъчи
успее слънцето да ги докосне,
от тичинки изящни би плиснал аромат -
бушуващи вълни да укроти.

Но слънцето е толкова далеч...