Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

31.07.2009 г.

Във въздишка

Розов храст.
Между клонките,
вятърът дъх притаил е
и слуша –
звъни в тишината лунна дъга,
сребърна арфа струни протяга,
щурчета тихо, напевно шептят...
Роза сънува
как
посипана със звезден брокат,
върху листчетата й
валс пеперуда танцува.

Отронва луната самотна сълза,
а тя
между цветчета алени се търкулва
и във въздишка приютена
заспива.



1 коментар: