Късно е
за жарко слънце
сред сини небеса.
Късно е
цветята да осъмват,
искрящи от роса.
Тихо е
и пусто
в осиротелите гнезда,
само вятърът люлее
посърнали листа…
Звездите,
с облаци закрили
своите очи,
тихичко
във мрака сипят
бисерни сълзи.
А дъждецът,
с нежно ромолене
изпраща зов -
късно е,
късно…
но не и за любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар