Под дъжд от лъчи

замръзват нотите
в лятната жега
със скреж се покриват
щурците немеят
звездите
спират да ронят сълзи
росата я няма
само в мен
с глисандо
цигулка гласа си извива
и сред тишината
меко звучи

пробужда звездите
те заискряват
поглеждат надолу с плахи очи
два силуета в сумрака танцуват
бандонеон
и цигулка
под дъжд от лъчи