Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
21.06.2009 г.
Тихо...
Разпусна луната
сребристи коси.
Под тях се поклащат
и бавно проблясват
вълни -
летен копнеж
на пясъка шепнат...
Ухае на спомен
за мокър жасмин,
ветрецът дори
е дъх притаил.
В тъмнината
сънена птица
помръдва с крила,
а след миг -
отново само луна,
море,
тишина...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар