Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

30.6.09

Едва...

Без брой са...
Сипят се
галещо ефирни
и с парване докосват
премръзналото ти лице.
Затвори очи,
шепота им чуй...
Не са снежинки срамежливи,
нито слънчеви лъчи,
а моите
едва целувки,
изписващи лика ти...

29.6.09

До теб

когато заспивам до теб
ми е спокойно и топло
тогава съм
закътана
като перличка в мида
сгушена

когато се будя до теб
съм тиха усмивка
искрица
в щастлива сълза
люляна
от несъбуденото ти
дишане
тогава съм
листенце от мак
с натежала капка
роса

когато заспивам
когато се будя
до теб
винаги
в мислите си
с теб

Прошепнато

Тиха радост си ми,
сън недосънуван,
светлинка си
в сивия ми ден,
нежна песен,
гонеща тъгата,
огънче,
което скътала съм
там,
дълбоко в мен...

28.6.09

Спиш ли...

Дали спиш...
Аз не.
Сънят не идва при мен.
Сигурно се плаши
от мислите ми за теб.
А те,
като лъчи са светли.
Стрелкат се в посоки,
често ме убождат там,
вътре.
Преструвам се,
че не боли.
Прегръщам ги
и те притихват,
а понякога
от радост се усмихват
и блестят в сълзите ми...

Спиш ли?
Аз още не.
Защо ли сънят се страхува?
Няма да го чакам.
Не съм сама.
Нали си при мен,
в мислите ми.
Ще се сгуша в теб,
ръката ти
до сърцето си ще притисна
и ще ти прошепна
”Лека нощ”...

очакване


снежни целувки
захаросани клонки
тих блян за пролет

Здрава




тъничка нишка
над пропаст
осветена едва
на места
току да се скъса
но не
светлинна измама
нишчица
от паяжинна по-здрава
по нея вървя
за да стигна
до теб


Без следа




Зимни пеперуди
с шепот кацат по стъклата,
кристално се усмихват
и като думи неизказани
изчезват без следа.
Дали боли ги
както неизречената мисъл пáри?

Мълчание.
В мрака бавно вали
тишина...

27.6.09

Засвири ми

засвири ми
онази бавна песен
която знаеш че обичам
съвсем тихичко свири
тъй приятно ми е
да те слушам

засвири ми
нищо че сълзите ще извикаш
а занемелите звезди
в тях ще се огледат
и бавно ще помръкнат

засвири ми
без дим нека да гори там
дето се не вижда

знаеш ли
това го можеш само ти

щурченце
на цигулката си
тихичко ми посвири
а аз от зимата
в пазвата си
ще те скрия

26.6.09

"Цигански напеви"




Разцъфнали лимонови звезди
ухание във въздуха разливат,
в чашите червено вино
светулчици рубинени летят.
В здрача,
"Цигански напеви"
цигулка
решително подема -

спомен -
за любов несподелена,
невинна
като утринна роса,
звънка
като славееви трели,
нежна
като шепот на бреза,
тлееща жарава,
с копнеж изгаряща
сърцето...

Закипява виното в кръвта,
в очите пламъчета палави искрят -
живота е любов,
изпълнен с танци,
веселба...
за мига живей,
циганска душа...
весели се и се смей,
лъчите слънчеви отпий,
прегръщай макови поля,
към хоризонта конете подгони -
стигни своята мечта.

Пламъчни светулки




Въздишат дървата
в огнена прегръдка.
От стоновете им се раждат
оранжеви мечти.
Литват нагоре,
преплитат се,
танцуват -
пламъчни светулки,
горящи звезди.
Съска тишината,
плачат пеперуди -
гонят се в мрака
пламнали сълзи...

Кристалчета

Плъзгат се
кристалчета искрящи,
след себе си оставят
тънички следи...
Стичат се
като коприна тежки -
хладни,
несбъднати мечти.

25.6.09

На сакс...

Иззад облачните нишки,
в притихнало море
оранжево-втечнено
слънце се разля.
Гларус
тихо изпляска с крила,
вълна уморено
в скалите снага притаи.
Само вятърът
в близката тръстика
на сакс
песен тихичко изви...


Слънцето ми

слънцето ми
тъмен облак го изяде
бездушен вятър
го отвя
леден дъжд
жарта угаси му
гарван черен
сянката си над него
простря

слънце
облаците околовръст ще изрина
вятъра
в пазвите си ще прибера
леда около теб
с усмивка ще срина
а гарвана
ще срази на славея ми песента

слънце...
покажи се

Прах

прах
промъква се
през тъничките процепи
на времето
покрива плътно
с мънички частици
слънчевото радостно
превръща
в бездушно пепеляво-сиво
всичко цветно
стели се
дори паяжинките
се късат под товара
тежат от
прах
беззвучие
и пак прах
прах
от забрава

само в очите ми
твоята струна
продължава
да блести

24.6.09

Е

пусто
мъгливо
задушливо

глухо
настръхнало
самотно

безгласно крещящо
парещо студено
безтегловно

е

без теб


Осмелило се



Капчица роса,
превърната
в гореща слана,
без жалост попарила
нежно цветче.
Било
копринено бяло,
сега е
безжизнено,
кафяво -
осмелило се да цъфне
закъсняло
или
може би твърде...
рано.

Затварям очи



заравям пръсти
в косата ти
а смеейки се
немирните къдрици
по детски меки
се изплъзват
искриците в очите ти
припламват името ми
и разказват за…

добре
затварям очи
и ще мълча
за да попивам думите им
като песни
обичам да слушам
нека ме изпълват
с усещане за теб
не
не те
а мисълта
която около мен
само за мен
звъни
защото теб
те няма...

23.6.09

По петолинието



Разхождам се по
петолиния.
Пред мене ключ.
Не един, а два -
сол и фа.
Единия е за мечти,
а другия - за спомени.
Кой да взема,
как единия да избера?
Спомените са
правилни овали
и тихичко звучат,
а мечтите -
групички от птици,
които в небесата все летят.
Ненадейно
спирам се от пауза -
тя е като нощ,
очакваща зора.
В следващия миг,
явяват се пред мен
синкопи два.
Спъват ме.
Да падна им се иска,
ала не!
Ръка протегната поемам
и потъвам бавно във глисандо...
Колко е приятно там -
като във прегръдка топло
и закътано като...

Спокойствието
форшлаг дрезгав наруши!
О, не...
будилникът звъни!


Те са от песен


Напъпила, зората се изчерви
и си отиде.
Капчици живителна роса
се стекоха бавно
по листчетата на розата.
Не паднаха -
усмихнат слънчев лъч
ги задържа.

И в мен се стича.
От очите
навътре -
там,
дето не се вижда
и не се чува.
Нищо, че капките понякога
задушават и горчат.
Пазя ги -
те са от песен,
която
не изпях.

Бял ирис



да те сънувам
знаеш ли какво е
тогава
ми е светло
и съм лека
чувам
на хиляди светулки
песента
с радост давя се
в очите ти
и изплувам
със дъха ти
който ме обгръща
а от допира
на двете ти ръце
потрепвам
както от топъл вятър
листенцата
на сгушен в мрака
ирис бял
разцъфнал и ухаещ

а какво ли е да си
сънуван

22.6.09

Господин...


Господин Спомен
тук ли сте
Вие ли казахте
че ме обичате
или аз
припомнете ми
Вие ли
разпъвахте с вопли
мислите
и душата ми
Вие ли
отнехте съня ми
заради Вас ли
другата в мен
се събуди
и коя е истинската
тя
или тя
съм аз
кажете ми
тук ли сте
Господин Спомен

Вятърко...

Вятърко,
все бързаш...
не казваш къде.
Вечно време нямаш.
За мъничко
при мен поспри.
Да искам да те вържа,
ако можех,
не бих го сторила.
А и в мисълта си не смея дори.
Само за малко до мен
приседни.
Попей ми, Ветре...
Виж,
брезичката
клонки струнни протяга.
Хайде, посвири.
Вятърче...
Спри се за миг
или поне своя бяг забави -
да те погаля
с очи...

Звезден валс



Бавно проблясва
небесен брокат,
топъл звук се разнася.
Звезден валс
на сребърна арфа
вятър вълшебник извайва.
Лунни цветя
по водата се носят,
морето в такт се поклаща.
Вълна от сатен
с кадифена милувка
брега плавно обгръща.

Искри пеперуди
от водата политат,
събират се в голямо
блестящо кълбо
и с пируети
букет светлинки
в тъмнината се вплита.
Трепкат
малки слънца
закачливо над вълните пламтят.

Ще слезе звезда
и за това вълшебство
ще й благодаря със сълза...

21.6.09

Струна


изящни струни
с финес докосваш
твориш вълшебства
рисуваш покой
своята
едва ли ще скъсаш
но моята...
от погледа ти само
как трепти
а тя е скрита
там вътре
как я откри...

В мен


всеки път
щом те видя
различна мелодия
в мен звучи
понякога е тъжна
може би копнежна
друг път
като слънцето блести

а мислите за теб
изпълват ме
и не знам
какво да правя с тях
макар
че точно с тях
повече от всякога
съм самата аз

мека


моделираш ме
имаш вълшебни ръце
мека глина съм
внимавай имам сърце
без любов то ще замре


Заглушен


Островни страннико,
криещ се
в сенките на вълните,
накъде те носи вятъра
или следваш
пътя на звездите...
Знаеш ли,
че те
са моите мечти?
Опитай се да ги отгатнеш.
Можеш ли
да ги достигнеш...
Поне една от тях -
тази,
в която може би
си ти...

Песента на морето
отговора
заглуши...

Тихо...


Разпусна луната
сребристи коси.
Под тях се поклащат
и бавно проблясват
вълни -
летен копнеж
на пясъка шепнат...
Ухае на спомен
за мокър жасмин,
ветрецът дори
е дъх притаил.
В тъмнината
сънена птица
помръдва с крила,
а след миг -
отново само луна,
море,
тишина...

20.6.09

Звуци


знаеш ли
как звучи светлината
мисля че е като изгрев
понесъл те
сред сини небеса
а под теб се шири
разлистена гора
поточе ромоли
и птиците венец плетат
от уханията на цветя
аромат лети
с цветовете на дъга
в душата ти
медени кристалчета
звънят

а музиката на нощта
е като танго в камина
и пламъче на свещ
в червеното искрящо вино
звучи
като шепота на двете ти ръце
и милувката
в твоите очи


Стаено

толкова са малки
и чупливи
като листенца на кокиче
пърхащи
като сърчице
на уловено птиче
тихи
като падащи снежинки
но живо огънче са
и горят
белези оставят
затворени ако стоят
думичките две
„Обичам те...”

Флирт

този път
ще оставя нощта
да пофлиртува с мен
както пчеличката
с тичинката на цветчето

нека
кадифето й да ме прегърне
ще потъна в него
съблечена по мисъл
и дъха й
като топъл мед
по мене ще се стича
плахостта...
ще я приспя
ще бъда тихо неразумна
пеперудите мечти
ще пусна да летят
и може би ще ги последвам
докато...
не кацнат върху мен
мънички слънца

ще флиртувам
за първи път
с нощта

Цветни копринки


тясно ми е
когато гледам цветна пъпка
цялата съм слух
чувам
как
по зелената обвивка
стърже
искрящата роса
и стенейки
пада тежко
върху близките листа
усещам
как отвън
вятърът напира
за да разслои
нежните копринки на цветчето
а те
прегърнати
не искат да се разделят

но колко лек е
разтворения цвят
копнеещ за ласката
на палавия слънчев лъч
поемащ жадно
всяка капчица роса
и ухаещ
ухаещ
тихичко
на радост

както може би
и аз
когато ме
погалиш

19.6.09

Неведнъж


какво си ти
се питам неведнъж
демон черен
тихия ми свят смутил
или ангел
докоснал ме със своето крило
и в мен сивото
и тихото
накарал в багри да звъни
усещам ли те
кротко слънце ме огрява
сланата не гори
и посред зима
люляк в мен цъфти
но скриеш ли се
вакуумът с пипалата тихи
всеки цвят и звук поглъща
усмивката изсмуква
а без нея
огънчето не пламти

Криеница


Играя на криеница
с нощта.
Тя се мушна
сред тъгата в очите ти,
но аз я намерих...
и се съмна.

Ще се скрия
в листата на лотоса.
Нали ще ме прегърнеш,
за да не ме намери...

Немаскирана

беше бледа
мъничка като прашинка
недоловима почти
отникъде появи се
в мен зазвъни
неусетно порасна
голяма
светла
и ярка
запя дори
и чиста
необлечена
немаскирана
към теб
се устреми

тя
мисълта ми

Парещ хлад

Последният щурец
изплака,
светулката
фенерчето си изгаси.
Луната се зави
с дрипав облак,
през мрежата на който
едва-едва
надничаха звезди.
Ръцете на дърветата
осиротели,
дращят с криви пръсти
настръхналата тишина -
стоновете й
немеят в пълзяща,
лепкава мъгла…

Есенният вятър
в очите парещо сълзи…

Сияйното


долавям
дъха ти
и меки пламъчета
в очите
усмивката ти
с поглед галя
макар
че не си до мен
може би
си там
между черното
и бялото
или
сияйното
в мен

18.6.09

Под кадифе


С пръсти
веждите ти нарисувах,
кръгчета по слепоочията
очертах,
бавно
към брадичката се спуснах
и в трапчинка
мъничка се спрях.
Да те докосна
исках само,
но надолу
ръцете продължиха сами.
Облегнала чело
на лявото ти рамо,
усетих
как пулса ти
гори...
На гърдите ти
ръце опряла,
глава повдигнах,
за да промълвя -
”Да те помилвам осмелих се...”,
но дъхът ми
от устните ти
спря.

Да те докосна
исках само,
макар под кадифето
на съня...

Искрици


припламва искра
след нея втора
трета
пламъче
бавно се приплъзва
близва тъмнината
и в тихото
снага извива
в очите ми
сълза проблясва
с пламъчето
в танц се слива
завъртат се
високо се издигат
пътечка от искрици
след себе си разстилат

на дланта
светулчица се спря
частица от пламнала
сълза

17.6.09

Лунна дантела


От кълбото лунно
развих си конец
и изплетох дантела -
щом те превземе съня,
завивам те с нея.
Колко си хубав така...
Спиш,
на гърдите ми
глава положил,
клепките потрепват,
с устни
нещичко мълвиш...
Протягам ръка
да те помилвам,
но...
не смея -
ще се събудиш,
а толкова обичам
да те гледам като спиш
под седефа
на лунната дантела...

Капчици

когато вали
лицето е мокро
косата сълзи
и е особено пусто
дъждът скрива
болката
знаеш ли
а колко приятно е
когато
отразяваш смеха ми
в капчици роса
но утрото без тях
горчи

16.6.09

Вечерно


Студени,
примигват звездите.
Луната е скрита
зад воал от мечти.
Уморено,
от мен се свличат
делнични грижи...
Припламват искри,
звъни тишина -
пред теб
оставам само
по
душа...

В синьо


Мечти в синьо -
нежни
като теменужка плаха,
безбрежни
като небесна шир,
тихи,
сякаш са звезди,
примигващи в тъмата -
с тях съм птица бяла
и на воля
разперила крила,
към теб летя.

А ти -
разлистваш утрото
в очите ми...

Не ме буди


къде отива капката
целунала те по косата
която ти с ръка
встрани премести

ето
слиза тя надолу
по бузата се стича
и за миг се спира
не
не капва
а по врата ти продължава
слиза още
още по-надолу
спри
знам че гъделичка
но не я докосвай
ето тук
на ключицата ти
уют намира
и сгушена
заспива

не ме буди
още малко да поспя
ме остави

15.6.09

Силует


мъгла
пред мен
познат силует върви

искам да те видя
да протегна ръка
за да те докосна
да се спра в очите ти
и да ти се усмихна

затичах се да те догоня
но със сърпа си
луната тъмен облак свлече
и те скри

понечих да извикам
сред голите тополи
засвири вятърът на флейта
и ме заглуши

а исках
само да те видя
да ти се усмихна
и да те...

Когато помръкне


Когато горе
се пръснат студени звезди
или там,
вътре,
помръкне
и неумолимо
тъмата на нощ те обгърне,
в мекия й скут се потопи
и не сещай хлад,
а виж тихото
и топло
в моите очи,
усети как с тях те загръщам
и без да говоря
слушам мислите ти,
долавям песен
която звездно струи -
песента на капките,
прелели
от твоите...

14.6.09

Тръпчивото

усети ли ме
снощи бях до теб
не когато
мълния раздра небето
и не когато
вятъра косата ти разроши
бях първата дъждовна капка
целунала те по лицето
и глътката червено вино
разляла топлина във теб
бях тръпчивото
което след себе си остави
за да ме отпиваш пак
и пак
и пак
снощи бях със теб
бях до теб
бях
във теб

Късно е

Късно е
за жарко слънце
сред сини небеса.
Късно е
цветята да осъмват,
искрящи от роса.
Тихо е
и пусто
в осиротелите гнезда,
само вятърът люлее
посърнали листа…

Звездите,
с облаци закрили
своите очи,
тихичко
във мрака сипят
бисерни сълзи.
А дъждецът,
с нежно ромолене
изпраща зов -
късно е,
късно…
но не и за любов.

Без въздух

глътка въздух
и пак под вода
а там е мрачно
студено
слънчев лъч
едва докосва брега
но по-навътре
е вледенено
студът
сковава бавно
тялото
което течението
нанякъде носи
единствено пред очите
не спират да крещят
без отговор
въпроси

Танцуват звезди


С теб е цветно.
Няма ли те...
е тъга -
танцуват в очите звезди,
проблясват,
в пируети се въртят
и без думи
песен тихо звучи...

Дойдеш ли,
над мен пак изгряват слънца
и дъгата
отново пръска мечти.
Не си до мен,
но те виждам
дори и сега -
в музиката
си ти.

В клетка


Затворена съм -
птица в клетка.
През пръчиците позлатени
гледам синевата
(по тях дано ръждата не избие).
Пърха ми сърцето...
(дали ще мога да го укротя).
С тихичко чирикане
слънцето посрещам
(иска ми се глас да извися),
трепкам,
плахо разтворила крилца
(дано не забравя да летя).
Няма да е лесно
да отворя малката врата –
резето падна,
а ключа...

Помислих си


„Имам те” -
си помислих
и видях
отражението си
в усмихнатите ти
очи.

Песен на щурец ме погали,
тръснах глава,
вдишах
глътка самота,
а пламъчето на свещта
ми се...
присмя.

12.6.09

Времето дъх притаило



недостижимо
далеч си
а понякога
толкова близо
че мога
с ръка да те докосна
пулса ти
без допир да усетя
и чуя
как нежно ми шептиш
не
не шептиш
безмълвно пееш
и вътре в мен
звучи
трепти и гали
очи притварям
и политам
там
далеч
в светлото песенно
слънчево меко
уханно и топло
там
дето времето
дъх притаило
е спряло
в миг бленуван
миг безкраен
като тихото
в очите ми

Когато


не те обграждам
с бентове
нито искам
да съм част
от брегове
водата е красива
щом на воля се лее
птицата е птица
когато
в небеса се рее

Под дъжд от лъчи



замръзват нотите
в лятната жега
със скреж се покриват
щурците немеят
звездите
спират да ронят сълзи
росата я няма
само в мен
с глисандо
цигулка гласа си извива
и сред тишината
меко звучи

пробужда звездите
те заискряват
поглеждат надолу с плахи очи
два силуета в сумрака танцуват
бандонеон
и цигулка
под дъжд от лъчи

Аз съм просто...


бавно
на пръсти
приближавам
очакваш ме
и от допира
целия настръхваш
плътно те обгръщам
харесва ти
как те галя
вкусваш ме
от сладките не съм
но точно това
не можеш да забравиш
както и музиката
която чуваш в мен
и как слънчевия лъч
превръщам във
дъга

беше само миг
искаш още
а аз съм просто
тиха морска
вълна


11.6.09

Сънища


Какво сънува луната?
Че е в слънчева колесница
и препуска сред облаци сняг,
а звездите са очи на русалки,
отразени в дълбините на нощта.
Вятърът какво ли сънува?
Че се крие в раковина,
за да не го достигнат мечтите.
А водата може би сънува,
че е прегърнала огъня,
както аз отново...
че съм при теб.

На разсъмване


На разсъмване
свилени нишки
птиците с песен тъкат
и влюбено нижат на тях
мечтите си от седеф,
докато звездите
скланят уморени очи,
а в тревите искрят
несдържаните им сълзи...

Даденост, Съдба


Не мога да кажа
на него
„Обичам те!”,
но на теб -
Да!
Него приемам за
даденост,
а теб -
за Съдба!

А то...


Намагнитено ми е...
Не че е зле -
по-лошо е като съм сама.
Но друго си е
да прилепна
плътно до него,
да усещам,
че съм желана
и не иска да ме пусне.
Да е само мой.
А то…

На таралеж е заприличал
този магнит
от толкова много
залепнали
(като мен) по него
топлийки.

10.6.09

Исках да кажа...

исках
да кажа на вятъра
че…
но той избяга
всъщност
накъде все бърза
никога до мен
не се спира
и как ли изглежда
ако извикам
дали ще ме чуе
играе си с думите
като с есенни листа
а може би умее
мисли да чете…

Много искам

Воална е вечерта,
вълните
на скалистия бряг
нежно шептят...
Щурчета
в тревата тихо
припяват.
Да те стигна,
протягам ръка -
усещам топлина,
перлена светлина
ме облива,
почти те докосвам...
И от това съм
щастлива.

Много искам
поне насън
да те виждам...

Лятна слана

Посред лято -
слана.
Макар предизвестена,
дълго се задържа.
Слънцето жарко,
птиците пеят,
а кристалите й -
с липсващ блясък
не спират да светят.
Сутрин -
лятна слана,
вечер -
звездите студени
немеят...

Неиздишана


пак стягаш
и задушаваш
притварям очи
забиват се цветни игли
гореща вълна ме облива
но в мен те държа
неиздишана
с прехапани устни
нямо извикана
въздишка

9.6.09

Нека


инкрустирай
със звезди небето ми
нека
луната портокалова
засрамена от любопитство
зад облачна завеса да се скрие
и щурчетата от твоя глас
да онемеят

Нажежено

синьо небе
поне облаче да имаше
а то
съвсем синьо

бреза
снежно бяла
с листенца зелени
притихнали
няма вятър
да ги погали

птица
в клоните на бреза
човчица отворила
мълчи

без вятър
без облаче
няма дъжд
въздухът трепти
(както мисълта ми за теб)

жега

Лунни къдрици


Слънце
пламъци в морето гаси,
уморени,
на скалистия бряг
вълните скланят снаги.
Първи звездици
отварят сини очи.

Водата застилат
лунни къдрици,
а сред тях -
лодка чернее.

Пристанът е сам
и мълчи...

На зазоряване


светулки галят мрака
на разсъмване
звездите
са залязващи сълзи
в очите ти припламва утро
сред устните ти
песенен поток шепти
помръдваш леко със ръка
а в нея
от ласки водопад се крие
не смея да те доближа
как да устоя
като е магия

а ти
усмихваш се насън
зората с първия си лъч те гали
вместо нея
как бих искала аз да съм

това истина ли е
или е само
сън

8.6.09

Моето


пуснах го
без да се замисля
бутнах го
по нишка от коприна
приплъзна се
като цветния прашец
гален от роса
и с лекотата на пеперудени крила
високо в синевата се издигна
там
гълъб бял в човчица го взе
за да може
приближавайки се
като звезден прах
над тебе да разпръсне
моето тихичко
ела

Към дъното


безчувствени
лица на лешояди
наоколо пълзят
само егото си
искат да задоволят
от блясъци веществени
се впечатляват
и ухо за клюките подават
а аз
не търся звездите дневни
те са измамни
и миражи бледи
взор отправям
към дъното на тъмнината
там звездичка бледа има
нека тя ми освети душата

7.6.09

Мое мечтание


мисля те
дори и насън
виждам те
светиш за мен
с ефирно сияние
и в най-ясната нощ
иззад звездите
прозира твоят лик
но с шепот дори
не смея да те изрека
устни мълвящи
да не те наранят
толкова си нежно
мое
мечтание

Не към дъжда


Смълчаха се птиците.
В шубрака вятърът се скри,
цветята бавно
сведоха глави.
Иззад облак чер
небето
глухо простена.
Миг тишина...
и заваля.
Листенца плахо
мимозата протегна -
не към дъжда,
а да приюти тежка сълза
на звезда.

Букет


В очите ми изплува облак,
след него -
духна дъжд
и като накапали есенни листа
мислите ми разпиля.
Вятърът ги завъртя,
сякаш мокри пеперуди
отчаяно се мъчат да летят,
но крилата им тежат
и падат уморени...
Събирам ги
една
по една
в сълзящ букет.
Ще изсъхнат...
Дано не избледнеят -
исках част от тях
да подаря
на теб...

Синьо кадифе


Понякога
е теменужено във мен –
като нощ, когато вятър
в листата на брезичка шепне
и тихичко приглася му щурче.
Понякога
съм топло жълта като слънце
и червена -
сякаш макове сред жита са нацъфтели,
над които чучулига
в ведри небеса се рее.
Сега съм синя,
тъмно синя -
седефена и мека като кадифе.
Дали е отражение на звездното небе
или защото
виола пак проплаква в мене…

Миражна


По лунната пътека
в звездна нощ при тебе идвам,
когато от самота
не можеш да заспиш.
Пристъпвам плахо,
до теб присядам
и глава
на гърдите твои скланям.
Усещаш
как устните ми
ръцете ти горят,
чуваш
името ти тихо,
тихо с жар като мълвя...
Искаш да почувстваш
как под дланите ти тръпна
и да видиш от погледа ти
как пламтя,
но не можеш.
При теб съм,
до тебе съм -
миражна...
Затвори очи
и с мисъл прегърни
мойта ласка - дар.

6.6.09

Полъх


Зной във въздуха увисва,
птици в сенките се крият,
а до мен достига полъх
и от него цялата потръпвам -
не е вятър,
коприна
сякаш ме обгръща,
всичко в мен притихва,
в унес музика дочувам -
звездите ли ми пращат песен
или едва
едва
ме галиш
с мисълта си
и ме караш копнежно
да настръхвам...

В тях е тихо...


Трябва ли да те виждам?
После...
ще боли.
Дали трябва да те чувам?
После ще тежи.
Без теб е глухо,
след тебе ще е...
самота.

Искам...
Макар че пусто
ще е след това.

Дотогава,
позволи -
поне в очите ти
да се потопя...
В тях е тихо,
топло тихо,
тихо...

Нищо не каза...


Пеперуда
на ръката ми кацна -
голяма, жълта.
Трепна,
погледна ме.
Имаше черни очи,
а в тях -
сълзи.
Сниши се,
сви пипалца
и по жълтото
алена струйка се стече…

На ръката ми
пеперуда кацна -
с пречупени крила.
Нищо не каза.
Дали я
болеше…

(не)хайку


често ми липсваш
понякога ужасно
чак болезнено

* * *

в мрак прошепнати
само луната чува
думи през сълзи


Бисерче


студена река
в морето се вля
избягаха малките рибки
а мидата
залости здраво врата
да запази на топло
своето бисерче


Звучи тишина


Нощес
звездите пак са
плакали -
по цъфналите макове
сълзите им блестят.
Осъмнах в ръцете си
с цигулката
на мама -
посърнала,
замлъкнала.
Звучи от нея
тишина...

5.6.09

Предавам се


Копринени сребърни струни
луната протяга,
звездите -
искрящи магически ноти,
трептят.
Вятърът вдига ръце
и птиците дъх притаяват -
в тъмнината
копнежно засвирва щурче.
Изпълват ме
тихи пулсиращи звуци,
залива ме
нежна нега…
Безсилна предавам се -
не мога мисълта да заключа.
Не мога.
Любовта преля във…
сълза.

Звездите не плачат


звездичка
безмълвно свети
загадъчно примигва
дали тъгува
или мечтае може би
усмихва се на всеки
но в самотата си
мълчи
понякога
звезден прах
от очите й се рони
не
не са сълзи
звездите
никога не плачат
манна небесна
върху мен се сипе
дали я виждат други
или само аз

красива си
звездичке
светлината ти
над мен
струи

Задушливо


Слънцето помръкна -
сиво-черен облак
с дланта си го закри...
Кълбета прах
вятърът повдигна
и в нежните треви
със свистене ги разби.
Птиците замлъкнаха,
небето натежа...
Разстла се
задушлива
плътна
тъга...

Синевата,
от облаци нахапана,
мълния раздра.
Олюля се въздухът
и
изтрещя.

Посипаха се
тежки ледени сълзи -
град цветята покоси,
а бяха напъпили
мечти...

Вибрации


Вибрират
името
и мисълта ти
около
и в мен.
Престанат ли,
ще дращи кърваво
от тишина
струната,
докосната с нежност.
А тя пленително
и след трептенето
продължава да звучи...
Чувам,
чувствам я –
няма да замлъкне,
защото
съм я скътала
в сърцето си
... и теб.

Приспивно...


Луната сънена
зад облаче се скри,
небесните свещици
лениво вятър загаси.
Щурчетата замлъкнаха,
утихнаха
и лястовичите гнезда.
Бавно в мрака се приплъзна
и увисна
тишина...

В аромата на липите
някой тихичко запя -
чуй как дъждец
приспивно
заваля...

От мълчание...


Нощта пак спусна
кадифено синята завеса.
Рой звезди
мънистено се разпиляха,
вятър нежно ги погали
и те по петолинието лунно
заискряха.
Редят се мелодично,
хармонично се преплитат,
танцуват,
загадъчно примигат -
мелодия магична
сътворяват,
като сбъднати мечти
в очите засияват.

Ще ми я изсвириш ли -
от дългото мълчание,
забравих май
да пея...

Преливаща


сгушена в теб
усещам
топлото ти рамо
затаила дъх
слушам
пулсацията скъпа
вляво
мило ми е
и спокойно
така притихнала
да кажа ли
обичам те
или виждаш
в очите ми
любовта
преливаща
от неизплакана
сълза

4.6.09

След думите


смълчана
с трепет слушам
мисълта ти
гледам думите
които
подобно снежинки
пленително
над мен валят
но падайки
горят
остават белези
а в тях
защо ли
теменужки искат
да цъфтят

Начупена тишина


с роза ме галиш
а тя
начупва плавно
сатенената тишина

там
от пукнатина
излита птица
взривява тъмното
с огнени крила
към слънцето се устремява
в миг
превръща се в звезда
която
пулсиращо проблясва
и на дланта ми бавно
бавно
пада

роза
с аромат на целувка
в ръцете си държа
върху нея блести
сълза

Защото


Първите звезди,
примигвайки, надничат,
вятърът донася
липов аромат...
Чуваш ли копнежен зов -
на Вечерницата
щурчета серенада правят.
А може би на нас,
защото ръцете ти
ухаят на...
любов.

Нечакан


Мираж или реалност...
ти си трепет,
ти си зов -
около тебе
мислите ми все се стрелкат,
моя ненавременна
любов...
Нечакан
и неканен
в моя свят
на пръсти влезе ти,
накара тишината в мен
многоцветно да звъни.
Светлинка си нежна
в мрака,
камбанка звънка
в тъмна глухота.
С теб видях
как бисерно звездите плачат
и разбрах,
че като птица мога да летя.

Сън ли си
или те има...

Мимоза


Трябва ли
като охлювче
в черупката си да се скрия,
да залостя
входната врата към мен
и иззад завеси да гадая
дали е слънчев този ден
или облаците тежки
буря предвещават?

Трябва ли
както срамежливата мимоза
при всеки досег
листчетата си свива,
да прикривам
радостните чувства,
бликнали във мен
или
като кокиче
да свеждам винаги глава,
щом слънце нежно ме погали
и ме кара да се изчервя?

Погледът ти
винаги тъй сладко пари,
а мисълта за теб,
ме кара от нежност да горя...

3.6.09

Вакуум


Тиха тъмнина...
Дори вятъра избяга.
Облаци прибулват
изтънялата луна.
Глухо е -
като вакуума,
в който пропадам,
щом замълчиш...
Само призрачно
около мен витаят
дръзки мечти
и пробождащо ухаят -
като цъфнал шипков храст.

Нощта диша


Луната
пак е изсипала кош
със звезди,
а те срамежливо
проблясват...
От смълчани треви
замечтано свирят
щурци,
жасмин
аромати фини протяга.
В брезата
славей нежно запя,
вятър с листата й
затанцува.
Някъде
кротко шепне вълна,
скалист бряг прегръща
и го целува...

Иззад облаци...


Тъмнина...
Търся те,
моя светлинка -
иззад облаци надничаш,
за миг проблясваш
и се скриваш.
Как с усмивка
поне да те даря,
моя тайнствена
звезда,
в мрака
като чезнеш...
А те има,
знам.

Търся теб,
но навсякъде
тъма...

Сама в тихото


Спи вятърът
в мекото на гората,
отпуснал немощни ръце.
Провиснали къдели
закриват звездите
и ронят
мастилени сълзи...
Щурци онемели.
Сребриста паяжина
през облак се стича
като студена беззъба,
безмълвна усмивка
на мрака...

А аз съм там -
сама в тихото...
и те чакам...

Макар и с мисъл


в тази нощ
безлунна и беззвездна
когато тъгата
разпростира пипала
нужно ми е
да забравя всичко
на рамото ти
да склоня глава
да ме прегърнеш
макар и с мисъл
и в очите ти
да се потопя

1.6.09

Мънистени


Понякога
словата ти студено,
глухо
като камъчета чукат.
Друг път
нежно,
медено звънят...
Мънистено редиш ги
и като звездици в мрака
седефено блестят...
Извайваш с думи
красота.
А когато зарисуваш
усмивки във очите ми,
около мен валят
слънца...

Несъзнателно


Дим...
Издига се в небето
и се разпилява...
изчезва без следа,
а се ражда от пламък,
от искра.
Пламъкът свети
и топли
като поглед,
като усмивка
или дума,
макар и една.

Спомен...
Като дим изчезва,
но топли като пламък
или мокрее
както утринна роса.

Изчезва дим,
бледнее спомен...
Но ти...
несъзнателно
и винаги оставаш
с мен.

С птиците


Накъде ли птиците отиват?
Простора син е техен,
със слънчевия лъч играят,
гонят облаците бели...
Вятърът ги брули,
дъжда ги вали,
а те не спират -
все летят,
летят...

И аз пътувам.
Без да спирам.
Но...
в мечтите.
А те ме носят пак
към теб -
мъча се да те докосна,
не мога да те стигна
и те превръщам във...
сълза.

Като гълъбица


В ръцете ми се гуши
гълъбица.
Сърцето й
забързано тупти.
С крилца потрепва,
тихичко ми гука,
готви се да излети.
Високо ръцете си повдигам,
разтварям ги -
нека в синевата тя се извиси.
Знам пътя й -
при теб ще дойде,
ще кацне в дланите ти -
нежен лотос в тях цъфти.

Да можех като гълъбица
и аз да полетя...