Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
4.05.2009 г.
Като сълза
Нощна лампа, листи в безпорядък,
дим от пура, чаша метакса,
по клавиши пръстите пробягват,
засипват нотите листа...
Музиката ражда се в сърцето,
често в мигове на самота...
Тъжна, весела, копнежна -
искрена като сълза.
Маска никой не може да й сложи,
нито пък в кафез да я държи.
Тя е неизказаните думи твои,
в нея са и твоите мечти.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар