Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
2.05.2009 г.
Къде си
Виеше тишината,
валеше самота.
Почука на вратата -
отворих
и ти връхлетя.
Без да попиташ
може или не,
настани се
на топло в моето сърце.
Не те отпратих -
с теб ми беше добре,
но без дума да кажеш
тръгна,
побягна…
Накъде?
Пак вие тишината,
пак вали самота...
Къде ли си,
скитнице Любов,
сега?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар