С мисълта си плахо те докосвам - усещам душата ти, свита на кълбо, а сърцето там, вътре, болезнено тупти. Защо? Заключил си го - на разума искаш да го подчиниш и то кърви...
Да го отключа позволи.
Към залеза глава недей обръща - при мен, към изгрева тръгни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар