Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

6.5.09

Макар за кратко


Сърце от студ сковано
дишало едва.
Духнал топъл вятър
и стопил леда.
Повеят донесъл
семенце едно
и на сърцето дал го -
да не е само.
Дарило го сърцето
със свойта топлина
и скоро семенцето
изправило снага,
отворило листенца
повдигнало главица.
Сърцето се зарадвало -
другарче му била
маргаритка хубавица.
Но духнал силен вятър,
след него минала слана.
Маргаритката още неразцъфтяла
свела тъжно глава.
От сланата попарена
не показала свойта красота
и на сърцето „Сбогом”
едва промълвила тя.

Натъжило се сърцето -
пак останало само.
За маргаритката с тъга
често спомняло си то,
че макар за кратко
другар била му тя,
а след нея самотата
още по-тягостна била.