да се завърнеш у дома.
В мрачината взор, ръка протягам,
заслушана в тишината на нощта.
Огънчето у дома не гасне -
не гаси го вятъра свиреп,
ни дъжда проливен, ни мъглата -
ден и нощ то гори за теб.
Да, ела си,
прибери се в къщи.
С нетърпение очаквам
на рамото ти да склоня глава.
Вратата не заключвам –
нали си идваш вече
у дома...
Няма коментари:
Публикуване на коментар