Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
2.05.2009 г.
Пламъче
В ръцете ми чаша с вино, червено.
Не червено – черно и тръпчиво като самота...
Проблясва в него пламъче лениво –
отражението тъжно на свещта.
Мислите ми стрелкат се в посоки.
Към миналото се обръщам с мъничко тъга.
А в бъдеще какво ли да очаквам?
Пламъчето разлюля се от сълза...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар