Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

31.5.09

Защото те...




В очите си събирам
капчиците бистри,
които след себе си оставяш...
а усмивката ми
на конци от копринени мечти
ги ниже.
Като кристали в мрака
те проблясват...
плахо трепкат
и на лунна светлина
примамливо искрят.
С мисълта си
галя ги едва,
едва...
с мигли ги целувам...
Докосна ли ги,
ще се отронят
като падащи звезди.
Бих искала
да ги прегърна,
защото те...
това
си
ти...




Диамантени искри


Изплака се дъжда.
Слънчеви лъчи
в капчиците се оглеждат
и цветчетата на люляка
диамантено искрят -
като усмивката
в очите ми,
която е
за теб…

30.5.09

Чух...


Чух
как розите,
от едри капки натежали,
изплакаха.
Не.
Не е дъжд,
нито пък роса,
а на мълчанието думите,
от които цветята
свеждат глави
и сребреят в нощта.

Дали
розите проплакаха
или чух
въздишката ти...

Продължавай...


Бях покрита с прах,
докосна ме
и...
затрептях.
Накара ме да плача,
да се смея,
от щастие да пея.
Учудих се
на мелодията,
която от мен
с майсторство извая.

А така приятно е от теб,
за теб,
с теб...
нежно да трептя...
Продължавай.
Спреш ли,
ще замълча
и самотна струна
ще остана.

Незабравки


Полъх
от спомен...
Незабравките трепнаха.

Ти ми ги даде,
когато за първи път
се погледнахме.
Помниш ли...
Такива не бях виждала -
не сини,
а искрящо топли.
Омагьосаха ме
и ги скрих
в очите си...

Ти... или аз


провисват облаци
вятър бучи
в скалите
с ярост се блъскат вълни
сгъстява се въздухът
мирише на дъжд
прах
светкавица
трясък

природата крещи

а ти
мълчиш
от болка
гняв
от обич
може би
или от тъга
преглъщаш сълзи
сподавяш вика
ням протест
докога ще мълчиш
ти
или може би
... аз

29.5.09

Нарциси


Знам,
в очите ти
нарциси цъфтят
(харесвам жълто),
а ти ги криеш...
Усмивката ти,
като лотос разцъфтял е,
но да покажеш
и нея все не смееш.
Ръка протягам
да докосна нежните цветя,
но в нищото
боде ме мрак
и тишина...

Празнота...

Стряскам се
за кой ли път -
сънувам пак
и пак...
кошмарно-нежно...

Накрая "н"


сиво
скучно
самотно

жално
желание
жари

молитвено
мисъл
мълви

къде си
кажи
не мълчи


(... за молбата прости)

28.5.09

А е тихо...


В мълчанието на нощта
усещаш тихите ми ласки,
в шепота на вятъра
чуваш съкровените ми мисли,
глътката червено вино
влива в теб огъня,
който ме гори.

А е тихо
и е тъмно...
Заваля.

Погледнах в очите на дъжда.
Исках за теб да ми разкаже,
но не успя -
сведох глава,
моите... преляха.

Разлистване


Цяло бе обсипано с цвят,
южнякът разпръскваше надалеч аромата,
в клонките му
птички се готвеха да гнездят,
денем подранили пчели
около него жужаха.

Но севернякът сърдит,
през нощта
разцъфтелите клонки
със злоба погали.
И осъмна дървото
без цвят и листа,
без птичи песни,
само с неми вейки, голи.

Само за минутка


Може ли
само за минутка
в очите да те погледам,
ръцете ти да хвана,
до лицето си да ги притисна,
да те целуна
и...

Сънувах, че те питам.
Но...
може ли...

Само мой си


спи
спи мой мили
ще те завия с поглед
с мисли ще те галя
да не те събудя
нежни думи
на ум ще ти шептя
не съм те търсила
при мене ли дойде
или аз при теб
не помня
но си в мен

на топло сгушен
спи при мен...

и те галя
и мълвя
мой си
само мой си
... блян

27.5.09

Едри капки чукат...


Вали...
Сякаш камъчета падат
върху цъфналите рози -
нараняват нежните листа,
пробиват ги,
разкъсват...
сякаш тежки думи драскат
в нечия душа,
а те,
розите,
мълчешком сълзят...

Вали...
Едри капки чукат
по перваза.
Тъжната им песен
в тъмното отеква -
протяжна и студена
като самотата,
станала след теб...

Нека още малко...


В просъница дочувам
лястовиче чуруликане,
усещам как слънчев лъч
към мене се протяга
и бавно
жадно
под миглите заспалата сълза
поема.
А тя бе радостна,
защо ми я отнема...

Нека още малко да остана
във ръцете ти,
топли като края на съня.
Не искам да се будя...
Нека още малко...

Защо?


Толкова съм малка
и невзрачна...
тревичка
в цветна градина.
Радвам се
на слънцето -
то ме гали
и на дъжда,
който ме целува.
Цветя красиви
около мен ухаят,
а аз...
тревичка.

Защо към мен
погледна?

Чуй...


Тиха сатенена нощ,
блещукат звезди,
луната плахо протяга
сребриста ръка.
Под прозореца
разцъфнала роза
нежно шепти:
- Аз съм тук,
говори...


Спри


Пълзиш,
разстилаш черни пипала,
безкръвно
дращиш с нокти плътта...
Спри.
Спри!
По-добре гръм да трещи,
вихрушка да свисти,
вместо да чувам
оглушителната ти
тишина,
Самота!

А някъде радост искри,
с нежен шепот
говорят очи...

26.5.09

Иска ми се...


Вятърът ме погали,
в прегръдката си ме взе
и ме понесе
високо в синьото небе.
Люля ме нежно
сред слънчеви лъчи
и ме спусна плавно
в меките ти коси.
Там, в топлото се сгуших
и... заспах.

Аз съм пухче
от глухарче.

Иска ми се...

Пресътвори


гледаш тъжно
някъде там
вътре
е тежко
знам
не казвай нищо
замълчи
от думите понякога
боли
вгледай се в очите ми
кафяви
в тях е топло
и трудното ще се стопи
протегни ръка
тъгата
в ласка пресътвори

Виновна ли съм


виновна ли съм
че обичам
и твоя глас
усмивка
поглед
всяка нощ сънувам
дали от самота
не те измислих
мираж ли си
или пък истина
дано...
но
те обичам

25.5.09

Близо си


близо си
а толкова далеч
на дланите ти топлината
мога да усетя
но да те докосна
как

не чувам
чувствам
че шептиш
близо си
и лицето ми
с дъха си галиш
а си тъй
далеч…


А сега...


Бях росата,
в градината цвете целунала
и капчукът,
под прозореца ти тихичко пеещ.
Бях луната,
с която безмълвно говореше,
бях ветрецът,
който косите ти галеше.

А сега...
Сега съм
пламъчето в очите ти,
усмивката
в ъгъла на устните
и... нежно-парещото
там,
в сърцето ти.

Не плачат


тихо е
кристално тихо
и... уютно
въпреки лепкавия мрак

стон отнякъде долита
изтръгнат нежен звук
от струни
не
не плачат
протягат топли длани
за среща
у дома

капна
радостна сълза


24.5.09

Видях я




Върху вълните,
по меката лунна пътека
слизат звезди.
Докосват водата,
в миг се издигат
и с пируети се спускат.
Усмихват се сребърно,
подобно светулки,
унесени в танц,
припламват безмълвно
и после притихват...

А музиката -
видях я в очите ти...

Моя крехка


Малка си,
чиста
като утринна роса,
но като трън
в душата ми
си се забила.
Караш ме да пея
и колкото песента ми
по-далеч лети,
толкова по-дълбоко
в мене влизаш...

Болиш,
но ме радваш,
моя крехка
мечта.

Свенливо


Над завивката снежна
подадох глава.
Слънце ме топли,
вятър ме гали.
Искам да се засмея,
поглед да вдигна,
но...
не смея.
Защото съм срамежливо,
затова ме наричат
кокиче свенливо.

Сгушена


На кастанети
в клоните замръзнали
вятърът свири.
Мрачни облаци
хапят бавно небето,
звездите уплашени
зад тях са се скрили.
Тъмно е,
студено...

Аз съм на топло -
заспивам,
сгушена в мисъл
за теб...

С поглед

ще дойдеш ли
във тиха вечер
когато звездите са
разплакани
а луната е свенливо скрита
и щурците от студ
са онемели

ще дойдеш ли
с поглед
да ме стоплиш

Звезда


тъмно
тъмносиня
чак черна
от която лъха хлад
и звучи студена тишина
е нощта
в която
не виждам
твоята звезда

а тя е толкова красива
но така далечна
за мен

На сипея


Каменист сипей,
а на върха му,
сред тръни изсъхнали,
от слънце огряна,
напъпила роза -
срамежливо показва
листчета алени.
Високо и сред бодли
ще разцъфне.
Аромата й
никой няма да вдъхне
и ще прецъфти така -
от слънцето галена,
но... в самота.

23.5.09

Остава


грозд
с едри бистри зърна
натежали от сок
отронват се
от полъха на вятъра
едно
по едно
падат в скута
а от очите капе
студена светлина

в ръката остава
сухата чепка
на спомена

Не угасва


Тъмносиви облаци
по небето пълзят...
Притъмнява,
вятър-скитник
тъжно запява.
В езеро
вместо лебеди
плуват
мъртви листа.
Самотно е.
Тягостна пустота...
Някъде някой
до кръв устни прехапва
и сърцето
на възел се свива.
Нима хорската злоба
убива?

Дълбоко в очите
пламъче проблясва -
доброто не угасва!

Ухания


Ухае ли зеленото?
Може би...
на ширнало се,
спъстрено със макове
поле.
А ухае жълтото
на мед и цъфнал слънчоглед,
на вплетени в косите ми
слънчеви лъчи.
Синьото пък,
на море ухае,
на мечта, извисила се високо
в небесната синева.
Червеното
е истина и топлина,
а бялото е
искреност
и може би ухае
на сбъдната
мечта...

22.5.09

Листенца от мак


върху мен се сипят
листенца от мак
докосват копринено
гладката кожа
с цвета си разпръскват
нощния мрак

усещам
как с мисли
плахо
ме галиш

Време за...


Часовникът тихичко тиктака.
В недопити чаши
пламъкът на свещ се отразява.
През прозореца
луната сънено наднича.
А ти ухаеш на... обичане...

Не е ли време за
любов...

В тихото


Поле
без начало,
без край...
Мъглата
всичко покрива
в меко, тихо,
бяло...
Брезичка самотна
клони навежда,
отрупани скрежно
с перли безброй.

В тихото ще се изгубя -
ръката ти топла
нека
да хвана...


21.5.09

Плътно


Говориш ми -
не те чувам.
Покрай мен
думите летят.
Гласът ти мек,
напевно-нежен,
плътно ме обгръща
и в него,
като в прегръдка
бавно се отпускам...

Не говориш -
галиш с песен...

Щипещо тихо


Щипещо студено,
тихо,
чак глухо...
Сняг
вече не вали,
а и вятърът се
укроти...
Чува се далечен
кучи
вой.
От стъпките
снегът проскърцва.
Тъмнина...
Около нямата луна -
изцъклени
звезди.

По прозорците - цветя
от вледенена
самота...

В трънака

Мечтата ми
в тръни е скрита.
Оттам,
щом слънце грейне,
усмихва се плахо.
Ако студен вятър зявее
или слана люта падне,
тя просълзява -
ледено кълбо става,
но отвътре
нежно да трепти продължава...

Сред бодли съм я скрила -
от завист и злоба
да я предпазя.

Ако кажа

Ако кажа,
че тихо с теб тъжа
и на щастието твое
искрено се радвам,
че в ласките на вятъра
те търся
и от сълзите на дъжда
твоите отпивам,
че те мечтая
в слънчевия лъч
и гласа ти
в птичите трели откривам,
дали ще чуеш
мислите и думите ми
точно
ти?

Лелеян миг

здрач
някъде танго звучи
към теб посягам
трепваш
и ръка подаваш
надежда в очите ни искри
усещане за допир
едва прегръдка
целувка плаха
като повей
най-накрая
дълго търсения
вътрешен
покой
топлота сияеща
над нас вали
лелеян миг

докосваме се
с мисли

20.5.09

Само тя

през прозорците
навлиза мрак
по стените
бавно плъзват вейки
с шипове
вместо листа
бодат
нарастват
и стъбла преплитайки
проскърцват
като ръждясали пирони
студ
около мен вали
тъмни облаци се спускат
пада гръм
върху крилата
приготвени за полет
стон
и
тишина

само сълзата ти
в очите ми остана
да гори

В ъглите

Огънят в камината
замира,
островърхи сенки
стаята изпълват...
Уморени от летене,
в ъглите сгушват се
мечти.
Мрак напира...
Тишина...

Студеният сатен боде
от самота.

Срив

Гневно си, море,
под натежалото
от ледени звезди небе.
Бучиш
и вятърът уплашен
сред настръхналите тръни
в безмълвие се свлича...
Блъскаш разгневено
по студените скали.
Глухо, яростно
въздишаш.

А в мен беззвучно е
и пусто...
Искам
в прегръдката си
да ме приютиш
и
да се успокоиш.

Преди първата

дели ни разстояние
по-малко
от миг
единствено с дъх
се докосваме
чуваме пулсациите
на кръвта
сипят се звезди
изгряват
мънички слънца
миглите галят
преди първата
целувка
само
след миг

Продължавам

въздъхна тежко
после
тихо проплака
занизаха се бавно
един
два
три
пет
стана тясно
в мен
и като поток
от ръцете ми преляха
звуци
разводни се
пламъчето на свещта
заблестяха по стъклата
замръзнали мечти
а аз
продължавах да галя
клавишите
на рояла

Песен без думи



ще те изпея в песен
песен без думи
най-нежната
която
още не съм пяла
тиха
като въздишка
после
после камък
ще стана
както птицата бяла
дето след песента си последна
навеки заспива

теб
ще изпея
без думи

Солено и студено


сълза
не я преглъщам
знам
солена е и горчи
но дано отмие
липсата ти

от луната
капе бавно
студена светлина
а хризантемите
пак тихо
плачат

19.5.09

Зад воал от думи

Полъх,
почти неосезаем,
нежен
като падащ лист
от розов цвят,
топъл
като слънчева милувка...
Усетих го,
заслушана в тишината
на нощта...
А някъде там -
зад воал от думи,
прошепнати едва,
видях
седефено сияние
и с него
силует очертан -
беше ти,
сам...

Чувства


не чуваш
не виждаш
дали чувстваш
статуя
от мрамор ли си
кой така
като истински
те е изваял
но чувствата
забравил
в гърдите ти
каменно
сърце има

светкавица
в ръцете ми
роза изплака

Студено


докосвам те
без да те усещам
искам да те чуя
но думи нéми
виждам
със затворени очи
те гледам
в тишината си
те слушам

уж не съм
а съм
сама
и ми е
студено

Стъпки


скърцат стъпки
нервно дращят
по душата
на снега
стон
след тях остава
кал
и киша
а беше чист
като детска
мечта

Кристално


нощ
гора
без вятър
дърветата не шепнат
със листа
няма ги
осиротели
клонките сълзят
от мъгла
луна
огромно стъклено
око
студено
нямо
кристална тишина

под ледена корица
мъничко поточе
неуморно ромоли

Октопод


едно
по едно
отрязвам
пипалата
вкопчени в мен
на огромен
черен
октопод
лепкава слуз
бавно се стича
но дъждът я отмива
погледът зловещ
не ме смущава
до тука бях
настрана го хвърлям
и виждам
че на гърба му
пише
страх

Капка, огън и...

Капка -
планинска вода,
дъждовна,
от роса
или сълза,
но винаги пречистваща е
и животворна,
защото
не може семенце
без дъжд да поникне.

Огън,
слънчев лъч,
блага дума
или нежен жест,
лед топят,
разстояния скъсяват
и душата сгряват,
а без слънце,
цвете не цъфти.

Пóмисли добри,
с топлота
и много обич,
смисъл дават
на нашите съдби,
но любов под ключ
не се държи.

Разголена


Съблечена
от вятърния порив,
в полето потръпва бреза.
Вейките й нежни
леденият дъжд облива.
С мекото си покривало
да беше я завил
поне снега,
а то,
по тънки клонки
и сама -
пред всички
разголена
душа…

Снежинки доверчиви
борове целуват
и прободени притихват.

Може би


Погледни към небето -
може би съм звезда
или птица от ятото,
което приветства утринта,
а може да съм цвете,
натежало от роса
или самотно щурче,
което тихо свири в нощта.

А може би съм
твоята несбъдната
мечта...

Защото си


изпращам в забрава
лошите спомени
приятните
пазя за мен
а ти си
минало
настояще
и бъдеще
приятно тежиш
сладко болиш
носиш ми радост
защото
си в мен

Свенливо


пламъче
полюшва се бавно
свенливо
отдалечава се
сякаш ще се скъса
отдели ли се
би умряло
в тъмнината
стопено

18.5.09

Снежинки

Снежинки -
замръзнали капки
или сълзи от мечти,
неосъществени.
Снежинки -
радват ни,
но докоснем ли ги,
в миг се стичат
уморени.
Снежинки -
крехки пърхащи
надежди...

Навън е студ,
а в мен гори -
мисълта ти
ме
боли...

Вали

Облаци спускат
мокри коси,
докосват земята,
плисват се песенно.
Мелодията им
приятно звучи -
вали,
бавно вали...

Доверие и спокойствие
от твоите длани
струи,
лицето ми
с топлота и нежност
обгърнали.
В очите ти
оглеждам се,
а в тях щастие
тихо сълзи.
Хубаво ми е...

Дъждът все още
кротко
вали...

Мълчиш


мрак
около мен
тъмнина
но виждам теб
далечна светлинка
сън ли си
реалност
или мечта
дали усещаш
как копнежно
с мисъл
непрестанно
те докосвам
ще мога ли
да те достигна
знаеш ли
че от любов
боли
кажи
истинна ли си
но ти
мълчиш

Завиждам й

Тревичка зелена -
съвсем обикновена,
а толкоз свенливост
и нежност
в нея стаена...
Не смее да цъфне!

Вятър я гали,
роса я целува,
сняг я приспива,
пролет я буди,
слънце я топли.

Завиждам й
тихо...

Галиш ме
с думи!
Ако можеше
с ръце
да се
докоснем...

Търся мечта


Дрипави облаци
по небето пъплят -
гонят светлината,
притискат земята,
вятъра спират,
глухо запяват
и
просълзяват.

Търся мечта
сред капките
на дъжда,
а може би -
теб...

17.5.09

И това ми стига


Докато всички спят,
аз съм при теб.
Спиш спокойно.
Дори се усмихваш...
Какво ли сънуваш?
Сигурно нещо приятно.
Имаш хубава усмивка -
искрена е!
Не можеш да ме заблудиш,
защото спиш.
Сънувай...
Аз ще те погледам
и ще ти се радвам.
Да те погаля ли?
Не смея -
да не те събудя,
а така ми се иска...
Нищо
и това ми стига...
Спи...
Ще бъда тиха -
само
ще те гледам...

Да помълчим


Искам
да се сгуша в теб,
с глава върху гърдите ти
да притихна,
да ме прегърнеш
и
да помълчим...

Усещам топлота -
не съм
сама...

Скучно напрежение


сумрак
тишина
невидима струна
до крайност
опъната
ултразвуково пищи
проблясват искри
очакване
да видя нещо
да усетя
но нищо не се случва
а може би
ще
дали и кога
тишина
мрак
скучно напрежение
в очакване
къде си

Следи


снежинки
целуват стъклото
оставят следи
щастливи
сълзи

в прегръдката ти
е спокойно
и
топло

Да целунеш


пукат дърва в камината
пламък тъмнината близва
разтваря се в нея
сенки се гонят из стаята
застигат се
в една притихват

да целунеш душата ми
с поглед
да я приютиш
и стоплиш

без глас
извиках

Вдишвам те


Усещам
дъха ти парещ
по лицето си.
Без да ме докосваш,
чувствам топлината
на ръцете ти.
Толкова си
близо!
Вдишвам те...
Изпълваш ме
цяла,
болезнено
нежно...

Намерих те

Не усещам студ,
не съм сама -
намерих те
и няма да те пусна!
Нуждая се от теб,
мистична топлина
и от светлината,
в мрака ми
която впръсна.
Не измислена,
истинска си,
знам
и съм радостна,
че в себе си
те нося.

Несъвършени


Звезден купол,
а под него,
от лунна светлина огрени,
пеперуди валс танцуват.
Крилцата им сребреят,
проблясват в тъмнината
и загасват
като мечти несъвършени,
но красиви...

Пърхащи сияят
и
изчезват...

В очите ми


През очите ми
да гледаш в мен,
да ме разлистиш
с поглед нежен
и в премала,
без страх и свян
да се открия...

Само в очите ми
ако погледнеш...

Без тъга


Съблечени, тополите
протягат сиви пръсти
към нямото небе.
Два облака намръщени,
изцеждат тежки капки
над почернялото поле.
Накацали по храстите,
летни спомени разказват
дузина пухкави врабци,
а земята,
с килим от осиротели листи
цяла се покри.

Снежинки!
Чистотата им
тъгата заличи.

Дъжд



дъждът
тихо ромоли
и нежно ми шепти
стича се по косата
по лицето
по ръцете
отмива болката
тъгата и страха
става
леко
чисто
светло

синичко


синя лунна нощ
плахо просвирва щурче
искрят надежди

* * *

копнежни ласки
син вятър тихо гали
сбъдват се мечти

* * *

свенливи звезди
нежна песен на славей
син люляк цъфти

Белег


Вятърът тихо свири във клоните,
хризантемите пак са навели тъжно глави.
Само комините тежко въздишат.
Тихо е...
Дали скоро снегът ще завали -
тъгата есенна да заличи?

Белег дали се забравя?
Не зная...

Разкъсано


Тишина,
но как страшно бучи,
а мълчанието нямо
колко оглушително крещи!
Болка ли?
Разкъсаното вече
не боли...

16.5.09

Върни ми


С листа брезите не шептят -
съблече ги вятъра.
Щурците вече не пеят -
есента ги изплаши.
Лястовичето гнездо...
и то опустя.
Тишина.
Усещане за
самота...

Върни ми
радостта в очите...

А как се зарадвах...

Не ме докосвай...
Моля те,
дори със мисъл.
Въглените тлеят -
остави ги да загаснат.
Моля те...

А как се зарадвах,
когато тевидях...

Странник


Изчерпах се да галя с думи
и през тях
усмивка тъжна да прозира.
Какво желая ли?
Да те помилвам
и за малко до сърцето си
да те притисна.
В нищото постоянно да се взират
изгледаха ми се очите.
Пресъхнаха до болка.
Не ми горчат вече и сълзите.
Така ще е...
Аз зная -
няма да те видя
или чуя.
Странник си.
Такъв ще си останеш.
А ако можех от мислите си поне
да те изтрия...

Но тайничко на чудо се надявам,
че някога, макар за кратко,
ще те срещна.
Нали все казват,
че надеждата умирала
последна.

Топло облаче


Дъждът не спира -
тихо, тихо ромоли,
приспивно ми шепти.
До мечта се сгушвам
и заспивам...
В топло облаче потъвам -
цяла ме обгръща,
а над мен валят звезди.
Докосват ме с целувка
и ми се усмихват.
Приятно е...
Уютно,
тихо и спокойно.
Прегръща ме
странна топлина.

Теб пак сънувам -
моя недостижима
мечта...

Клетка на страха


Вълната търси своя бряг
и го намира.
Реката бърза към морето
и в него замира.
А ти, с неспокоен дух,
все търсиш…
Всичко виждаш, чуваш
докосваш се,
но своя пристан
не достигаш.
В клетка от страх си
и да я разрушиш
не смееш.
Сред свои си,
а те придружава тя -
тази твоя горда
самота…

Поспри


пърха
блъска се
не спира
понякога
внезапно
болезнено се свива
как да укротя
птицата плаха
дето в мен
намерила е
топла стряха
да я гоня
аз не искам
макар често
тя сърцето ми
да притиска

успокой се миличка
поспри

Смях и сълзи


сподавен стон
въздишка
преглътнати сълзи
не плача
мълча
само отвътре
боли

смея се често
но със сълзи
а колко лесно
от сладки
и усмихнати
те преминават
в тежки
солени
без никой да усети
само дето
смеейки се
ми
горчи

Закючени криле


Птица,
а очите й все в небето,
понякога покрито с облаци -
бели, сиви или черни.
- Какво ли е
да си сред тях?
Друг път то е ясно,
лазурно синьо,
безбрежно.
Иска й се да бъде
там,
да се извиси високо,
високо...
Да се рее в простора,
да усети ласката на вятъра,
топлината на слънцето.
Но не може...

Птица гледа тъжно небето -
криле, заключени
в клетка.

Някой каза


„Искам
да извикам,
да изкрещя,
да изплача
всичко
горчиво,
тежко
и черно,
с години събирано,
кътано
дълбоко
в мен!

Дали
ще помогне?
Може би...
Или
вече
е късно...”

Чух някой
да казва.

Дъхът ми спира


където и да е
когато и да е
както и да е
появиш ли се
цяла засиявам
в очите ми
сълзи от радост
заблестяват
сърцето ми замира
дъхът ми спира
в очакване
да видя
да чуя
да усетя
че те има

Има те


липсата ти боли
но аз с тих трепет
чакам мига
в който
празнотата
ще бъде запълнена
зная
някъде те има
и с теб заедно
ще бъдем едно

15.5.09

По вятъра


В ясна утрин
през прозореца поглеждаш -
посребрени са цветята
от слана.

Не е слана,
а целувките,
по вятъра които ти изпратих.
Но ги замрази
от ревност
есента...

дъга


луна чернее
озъбва се мълния
мирише на дъжд

* * *

немеят щурци
плаче небе без звезди
слънце гони мрак

* * *

облаци чезнат
дъга лее усмивки
сипят се мечти

облак


слънце чернее
птица се блъска в облак
песен заглъхва

Звездни сълзи


„Как си?”
Вятърът тихо попита.
Погали ме
и си отиде.

Дъжд ли заваля?
Не, със сълзи се смеят
звездите.

Прошепни ми...


Вече птиците не пеят -
летят самотни, онемели,
нежно вятърът не гали -
студено около мене вие,
а и дъждът не ме целува -
пак облаците ситно плачат.

Прошепни ми нещо тихо.
Тихо, само аз
да чуя…

Късче небе


в яма съм
широка
но
яма
влажно
тъмно
мирис на гнило
рядко проблясва
слънчев лъч
хилави тревички
безцветни
неразпъпили се
цветове
червейчета
мърдат
мушици
няма
птички ли
прелитат
понякога
виждам само
късче небе
рядко
вятърът донася
аромат
на
цветя

14.5.09

Завий ме


Луната пак е
в звездната си колесница,
аромат на люляк
вятърът ми подарява.
Лястовици
в гнездото си притихват,
щурченце тихичко запява.

Унасям се в мечти
и сънено прошепвам:
"С дъха си ме стопли,
с целувка ме завий..."

Серенада


Дъждът пак прави
серенада.
Тъжна песен...
Кой му я поръча?
И вятърът се спря -
да я послуша.
Хубаво е,
но самотно
и студено.

Приласкай ме
в свойта тишина...

Огънче


Пламъчето на свещта
потрепери -
беше го погалил вятър.
Успокоих го с ръце,
то порасна.

Приюти ме
в очите си...

Светла и чиста


Улисана
в делнични грижи,
бързам
всичко да свърша.
Обръщам се
и виждам -
пропускам
себе си да бъда,
но винаги тихо
обичам...
Като огън не горя -
той пламва, угасва
и в пепелището му
дълго тлее жарта.
А тя, обичта ми,
е светла и чиста,
като детска
сълза.

Обичам те такъв


Приятно е
когато бавно ме галиш…
Макар понякога
да бушуваш
и яростно, и болезнено
да ме целуваш,
аз винаги те
приемам.
Докоснеш ли ме,
щастлив в мен
замираш,
знам.

Без теб –
и нежен,
и бурен,
каква бих била?
Самотна,
суха
(но все)
скала!

Обичам те
такъв, какъвто си,
мой Океане!

Суша


да можеше
за малко
дори само за миг
да напоиш
пресъхналите ми
очи

маковете
наведоха поглед
съблякоха се
и заваля

13.5.09

Тревички


Зарадва се глухарчето -
погали го слънце,
щастливо се усмихна -
целуна го трънче
и то от радост...
литна.

* * *

Копринени листчета
в цвят неповторим
и какъв аромат -
неустоим...
Дали от гордост боде?
Може би така защитава
ранимото си
сърце.

Буболечета



Препъна се паяка
в една мисъл
и увисна
на копринен стон -
навехнал си бе
глезена.

* * *

Щом дочу шум,
гущерчето се скри
в тревата на сянка.
Досрамя го -
беше без
бански костюм.

* * *

Калинката
се изчерви срамежливо -
беше се накапала
с мастило.

* * *

Под глухарче
се скри щурче
и тихо пицикато
засвири бавно.
Вятърът уж е без ръце,
а лъка му взе.

Дали


Сънуваш ли ме още?
Усещаш ли устните ми
нощем
как те парят и изпиват...
Чувстваш ли
ръцете ми,
които те влудяват
и как по тебe
миглите ми пърхат
и пътечки от желания оставят?

А името ти
като шепна,
чуваш ли...

Жарава


лунна нощ
в очите ми валят звезди
а вътре
в мен
на залеза жаравата
още ме гори
припламва
искам да я загася
но ветрецът нощен
не ми дава
все подухва
и разпалва
и тя гори
гори
ветре
спри
докога ли
ще
боли

лунна нощ
валят
звезди

Намерена усмивка


Утро.
На прозореца -
два гълъба
нижат мечти.
Слънчев лъч
докосва лицето ми
с игрива целувка.
Приятно е...

- Намерил си изгубена
усмивка?
Моя е -
бях я забравила
при теб.
Благодаря ти,
Топличък...

жълта с роса


топло жълта е
със слънчеви листенца
много красиви
по тях капчици роса
подарявам си роза


и отново


блуждаят мисли
думи неизказани
боли от нежност
тиха пареща сълза
ново утро в самота


звезди

тих стон на роял
море от страст бушува
изгряват звезди


* * *

щурчета пеят
ухание на жасмин
звезден дъжд вали

12.5.09

Завист




В облачната ложа
се скри оранжева луната,
звездите срамежливо
плъзнаха се във морето,
а вълните любопитно
се изправиха на пръсти -
в мрака петънце блестеше...

Скалата се усмихна -
в каменната й прегръдка
разпъпило се беше
цвете.

Това мога



Малко от топлината
в очите ти,
малко от нежността
на ръцете ти
и малко надежда
от усмивката ти
ако можех да взема,
да ги скътам в сърцето си
като в раковина...

Плета си шал
от спомени -
понякога
топлят...


11.5.09

Наяве



Усещам
погледа ти топъл,
усмивката ти блага,
ръце,
с които нежно ме притискаш
и как за "Лека нощ"
с целувка ме даряваш,
а аз, като дете
съм сгушена във теб...
Сънувам
със отворени очи.
Наяве -
тихо те
обичам...


По струните



Дъждът играе тихо
с мокрите си пръсти
по клавишите на езеро.
Бавно свири вятър
на еоловите арфи,
скрити във дърветата.

Изгубих се сред струните,
а бях тръгнала
към теб...


Премрежено



Тихо,
бавно
падат
и изчезват,
валят
като снежинки
в очите ми
и болят
повяхнали мечти.
А разцъфнало трънче
боде нежно
и се раждат нови...


Това съм



Слънчев лъч съм -
ледове топя,
планински въздух -
морни ободрявам,
огън съм –
топля но не горя,
изворна вода съм -
жажда утолявам.

Покажи се -
с усмивка ще те погаля.
Вдишай ме -
с чистота ще те изпълня.
Доближи ме -
с обичта си ще те сгрея.
Отпий ме -
нови сили в теб ще влея.


Позволи ми



С мисълта си
плахо те докосвам -
усещам душата ти,
свита на кълбо,
а сърцето
там,
вътре,
болезнено тупти.
Защо?
Заключил си го -
на разума
искаш
да го подчиниш
и то кърви...

Да го отключа
позволи.

Към залеза
глава недей обръща -
при мен,
към изгрева
тръгни!


Покажи ми



Събýди ме,
наýчи ме да се усмихвам,
припóмни ми че мога да пея.
Нестинарка искаш да бъда,
но по жарава да ходя дали умея?

Мога ли?
Покажи ми…


Лунен валс



Сгуши се във мрака
самотната бреза,
в клоните й нежни
вятърът притихна.
Лунно петолиние
иззад облаче надникна
и по него,
като ноти сребърни
се пръснаха звезди.
Със своите цигулки
засвириха щурци,
а рояк светулки
заиграха нощен валс.

Трепнаха листенцата
на смълчаната бреза –
с този лунен валс
тя не бе сама.


Моето платно



рисувам
ням копнеж
дълго сподавян вик
и огън
пламнал от искри
страст
кипнала във миг
и в мрака
изригнали звезди

нанасям контурите
с очи
продължавам
с ласки
довършвам
с устните си жадни
моето платно
си ти

харесва ми картината
а на теб



Знам



оковите скъсах
прерязах въжетата
отворих очите си
щастлива въздъхнах
вече свободна съм
започвам отново
видях
протегна ръцете си
към тебе аз тръгвам
най-после във мрака
съзрях светлинка
сигурна съм
ще я достигна сама

защото знам
очакваш ме там

Ще бъда птица



Ще бъда птица,
бяла!
Ще разперя широко крила,
от кафеза си огромен
към небето ясно
ще полетя
и с песните си
ще го оглася.
Просторът ще е мой
и гората,
и полето,
и реките,
и морето.
Ще отида
там,
където ме отведе
сърцето.

А ако в някоя утрин ясна
на рамото ти кротко кацна?


10.5.09

Гората спи



Мигат сънливо звезди,
луната с облаче се зави,
приспивно пее щурче
с нежното си гласче.
Ветрецът в клоните се скри,
само поточе тихичко ромоли…

Гората спи.

Пеперуда



пеперуда
вижда светлинка
приближава се
и
болка

опърлени крилца

Да, теб...



изплаках те в тъжна мелодия
теб
сълза блестяща в очите ми
теб
вопъл застинал на устните
теб
защото те пуснах в сърцето си

Докога



пред мен си
очи в очи
гледам те
но минута не издържам
погледът ти ме боли
пълни очите ми със сълзи
за гърлото ме хваща
твоето мълчание
докога ще е така
кажи
пак мълчиш
разбери
болиш
болиш зная
не мога нищичко да сторя
фотографиите
не говорят

9.5.09

Лека съм



върху теб съм
по гръб
поклащаш ме ласкаво
чувствам се лека
милваш
притварям очи
нежни вълни
приятно е
галиш ме
какво удоволствие
тишина
само шепота ти
отпусната съм
спокойно е

хей
къде ме дърпаш
пусни ме
пусни
искам глътка въздух
спри
изпълваш ме цяла
раздиращо боли
не ме тегли
въздух искам
пусни ме
чу ли
водааа

остави
болката спря
ефирна съм
лека


Ти ли си



Нечакан дойде,
но ме зарадва.
Неканен влезе –
самотата прогони.
Жарта възпламени
и ме стопли.

Остани…

Очите ти не виждам,
но зная – усмихват се.
Ръцете ти не усещам,
но чувствам – прегръщаш ме.
Гласа ти не чувам,
но в мен приятно звучи…

А сърцето ти
защо забързано тупти?

Това Ти ли си?




8.5.09

Без думи



зад теб съм
със сълзи в очи
усещаш ме
а мълчиш
душата ми се гърчи
искам да крещя
липсва глас
достигат ли до теб
мислите ми

поглеждаш ме
чувам шепота на миглите
смеха на очите
зова на сърцето ти
прав си
няма нужда да говорим
правят го очите ни

протягаш към мен ръка
ето моята

рисувам обич по челото ти


У дома



Всяка вечер аз те чакам
да се завърнеш у дома.
В мрачината взор, ръка протягам,
заслушана в тишината на нощта.
Огънчето у дома не гасне -
не гаси го вятъра свиреп,
ни дъжда проливен, ни мъглата -
ден и нощ то гори за теб.
Да, ела си,
прибери се в къщи.
С нетърпение очаквам
на рамото ти да склоня глава.
Вратата не заключвам –
нали си идваш вече
у дома...


Капки



нощ
луна
звезди
в далечината
облаци
отворен прозорец
лек ветрец
завеса потрепва

зад завесата съм
чувстваш ме
в песента на щуреца
чуваш ме
в милувката на вятъра
познаваш ме

заваля
големи топли капки
усещаш ги
нали
целуват те
сълзите ми


Попита ме



какво желая ти ме питаш

да ми се усмихнеш
ръце към мене да протегнеш
в обятията си да ме притиснеш

да ме целуваш дълго
много дълго
от жарките ти устни да изстена

с искрата твоя
жарта във мен дълго таена
в буйни пламъци да лумне

пожар и в тебе ще запаля
със устните си ще го разгоря
и с ласките си бавно ще го потуша

какво желая ме попита



Пречистен и нов



занемяха птиците
вятърът спря
небето помръкна
тягостност
увисна във въздуха
беззвучно зазвъня

светкавица блесна
тишината раздра
оглушителен гръм
и
заваля

изсветля небето
зазвуча птичи зов
въздухът олекна
пречистен и нов


Пролетно



Усмихва се слънцето,
птичките пеят,
пчелички нежно жужат.
Ветрецът гальовно
с цъфнали клонки играе.
Усещаш ли люлякът как ухае...


Алено



Ширнало се море зелено
с вълни от вятъра набраздено.
Танцуват в него алени слънца -
на макове копринените личица.

бяло и черно

цъфтяща пролет
птици пак вият гнезда
отминава мрак

* * *

в сърце вали сняг
лава залива чувства
примирение

надежда



плаха надежда
две приятелски ръце
сбъдва се мечта
бели гълъби летят
щастие в очи искри


детско



Слънчо се смее
Шаро на припек лежи
славейче пее

* * *

пчеличка жужи
пеперудки се гонят
ягодки цъфтят


7.5.09

Ухание

Нощта разпуска копринените си коси,
във въздуха прелива аромат от цъфнали липи.
Чуй как птици отправят своя нежен зов.
Усещаш ли – ухае на любов…

Твоя

Като старо вино
на малки глътки
ме отпивай.
Притвори очи,
аромата усети.
Стихия тиха съм,
внимавай -
ще накарам
кръвта ти
да закипи.

Ръцете ти
ме извайват плавно,
усещаш как
тялото ми тръпнещо
пламти,
с целувки нежни
ме обсипваш бавно -
с душа и тяло
твоя съм,
завинаги!


Блян мой



спокойно ми е с теб
уютно
тихо
мило

оглеждам се в очите ти
потъвам в тях
чувам думи неизказани

отпускам се в ръцете ти
вълшебни са
усещам ласки непоказани

мъко моя
блян мой
мое щастие

нощ
звезди
луна

свещичка свенливо
в тъмнината трепти
музика тихо
гальовно звучи

аз
и
ти

светкавица
гръм

това било е
сън


Изморих се



изморих се
от дълго скитане
очите болят
от безкрайно взиране
бучи в главата
от напрегнато вслушване

пусто
тъмно
тихо

не те срещнах
лутах се сама
не те видях
само неясен силует
скрит от тъмата на нощта
не те чух
бе звучна мисъл
блеснала за миг
в кънтяща тишина

как да продължа
в самота
докога

изморих се

6.5.09

Завинаги твоя

Глезените ми обхващаш
здраво.
Нагоре продължаваш
бавно
или спускам се надолу
плавно...
Посоката е без значение –
важно е усещането
за прегръдката ти силна
и поглъщаща.
Оставяш ме без дъх,
но ти не спирай –
продължавай...
В обятията ти се задушавам
и изтръпвам...
Прегръщаш ме,
притискаш и обсебваш...
Как боли...
Желаеш ме единствено за себе си,
нали...
Не спирай...
Да,
само твоя ще съм...
Още миг...
И –
студ,
мрак,
тишина...

Твоя съм,
завинаги твоя,
плаващ пясъко.
Да...

Мъгла


мъгла
гъста и студена
лепкава
като смола
стели се
без жал
покрива всичко
става
тихо
пусто

безцветна
глуха
самота

Макар за кратко


Сърце от студ сковано
дишало едва.
Духнал топъл вятър
и стопил леда.
Повеят донесъл
семенце едно
и на сърцето дал го -
да не е само.
Дарило го сърцето
със свойта топлина
и скоро семенцето
изправило снага,
отворило листенца
повдигнало главица.
Сърцето се зарадвало -
другарче му била
маргаритка хубавица.
Но духнал силен вятър,
след него минала слана.
Маргаритката още неразцъфтяла
свела тъжно глава.
От сланата попарена
не показала свойта красота
и на сърцето „Сбогом”
едва промълвила тя.

Натъжило се сърцето -
пак останало само.
За маргаритката с тъга
често спомняло си то,
че макар за кратко
другар била му тя,
а след нея самотата
още по-тягостна била.

Две звезди

Две звезди
и всяка
с ореол и блясък.
Всяка има
своя светлинка,
всяка
в мрака трепка
и проблясва,
пулсира в нея
живинка.
Какво би станало,
ако се срещнат,
ако за миг
орбитите им се пресекат?
Дали
ще се разпаднат на парчета
и в необята
ще се отдалечат,
или пък
мълния
тъмата ще разцепи,
искра ще блесне,
ще запламти
и от звездите две
нова,
по-ярка ще засвети -
звезда
на сбъднати
мечти?

Трепкат в мрака
две звезди...

Сама

помръкна луната
звездите облак угаси
нощните птици се скриха
онемяха щурци
вървя в мрака
без посока
къде ще стигна
не знам
никой никъде не ме чака
около мен звъни
тишина

в далечината
светлинка
ще я достигна ли
сама

Обичам

обичам
в очите ти да се оглеждам
с усмивка
кадифения ти поглед
да ме среща
къдриците ти
бавно да разрошвам
челото ти
с целувки да обсипвам
приятно е
да чувствам ласката
на твоите ръце
в които аз положих
своето сърце

обичам
в обятията твои
да притихвам

Етюд


мрак
хлад
тишина

в далечината
светлинка
бързо приближава
тъмнината избледнява
изсветлява
жълто зелено червено
прелива
шум говор смях
музика звучи
топлина
се разлива
радост

светлината
отминава
червено виолетово синьо
притъмнява
говор смях
отшумява
акорд
отзвучава

тишина
хлад
мрак

Защо


защо
защо не спреш
защо не се успокоиш

не спираш да шептиш
не спираш да мълвиш
болиш

самотно
наранено
измамено
сърце

5.5.09

Ефирно


подавам ти ръка
вземи я
разтварям устни
целуни ги
дарявам ти сърцето си
пази го
пред теб съм
цяла твоя
приеми ме

ръце се вплетоха
във трепет
жажда
устните ни впи
сърцето ни
запя сонети
а душите наши
питат
второто къде е

и не виждат
че сърцата ни
са сляти

Глаголно


галиш
събуждаш
омайваш
приласкаваш

учудваш
удивяваш
вдъхновяваш

разтваряш
разравяш
разраняваш
разпиляваш

оплиташ
объркваш
болиш

Само моя


Без сълзи те изплаках,
без мелодия изпях.
Неочаквана те чаках,
безмълвно те зовах.
Свикнах без ръце да те прегръщам,
с поглед ням да те целувам,
невидима, но към теб да се обръщам -
моя, само моя
Невъзможност.

Ще те срещна


Ще те срещна тази нощ в съня си,
плахо ще ти се усмихна,
с нежност ръката ти ще взема
и до сърцето си ще я притисна.
Ще те целуна бавно по челото,
очите твои с устни ще притворя,
в прегръдката ти топла ще притихна
и ще ти кажа, че съм само твоя...

Усещане


Топло и уютно е
при
теб...
Като слънчев лъч
ласката ти
по тялото ми се разлива,
радост от сърцето ми
прелива...

Хубаво ми е...
И на теб...
Нали?

Зная, че сънувам...
Не искам да се будя -
отворя ли очи,
ще те загубя
и...
ще ме заболи...



4.5.09

Като сълза


Нощна лампа, листи в безпорядък,
дим от пура, чаша метакса,
по клавиши пръстите пробягват,
засипват нотите листа...

Музиката ражда се в сърцето,
често в мигове на самота...
Тъжна, весела, копнежна -
искрена като сълза.

Маска никой не може да й сложи,
нито пък в кафез да я държи.
Тя е неизказаните думи твои,
в нея са и твоите мечти.

Гълъб


Виждали ли сте
гълъб да плаче?
Бял,
с лъскави пера,
красив!
Гледаше ме тъжно
през пръчиците
на големия кафез,
а в окото му
сълза -
голяма,
блестяща.
Вратичката отворих,
той разпери крила
и излетя.
На дланта ми капна
тежката му сълза.

И аз се просълзих,
и...
се събудих.

- Гууу...
От прозореца се чу.

Морски рефрен


Слънчева жар
в морето потъна.
Замлъкнаха чайките,
брегът опустя.
Вятър погали кротко вълните
и нежен рефрен с тях тихо запя.
Под краката ми
бавно пясък поскърцва,
усещам ласката
на хладната вода.
На скалата присядам,
сама със звездите
и слушам
как си говорят
вятър, море и скала.

3.5.09

Безмълвно


Немирен кичур -
да го отдръпна
от челото ти,
да прокарам ръце
по лицето ти,
да погаля
очите ти
и... да те целуна.
Безмълвно.

Ще ми позволиш ли?

Ще се обърна,
за да не видиш очите ми
и
ще си отида...

Капна


спиш
очите ти трепват
въздишка
нещо сънуваш
лека усмивка
и
пак дишаш спокойно

на рамото ти
положила глава
не мърдам
хубаво ми е
да те гледам
като спиш

стича се сълза
по лицето ми
капна

дали я усети
дано не те събуди

Тихичко те...


очите ти
излъчват топлота
усмивката ти
искреност и ведрина
гласа ти
спокойствие и доброта
преглъщам
поредната сълза
усмихвам се
и
тихичко те чакам

Притихнало

Мехурчетата водни
все по-рядко пукат,
капките забавят своя танц.
Облаци дъждовни
завесата си вдигат,
слънцето залива всичко
със златния си гланц.
Над гората се протяга
пъстроцветната дъга,
птиците над боровете
песните си извисяват.
А в храсталака,
примигвайки едва, едва,
сгушено сърненце
свойта майка чака.

2.5.09

Тихо мълвя

Трепна пламъчето
и изгасна.
Увисна в мрака миризмата
на горяла свещ.
Зад черен облак
потъна луната,
в прозореца блъсна
вятър зловещ.
Заседна тъмнината
в очите ми,
тишина запуши
ушите ми.
За гърлото
ме стисна самота…
Нямам сили да изкрещя,
само тихо,
тихо мълвя -
ела…

Гравьор


Гравираш чудесно!
С длетото си служиш умело -
до всяко кътче достигаш.
Изкусен гравьор си.
Само...
упойка сложи,
че така
сърцето
боли.

Заключени думи


безмълвна съм
сама
думите ги няма
заключих ги
за теб
в една
сълза

То не греши


Ръце към теб протягам -
празно е, не те докосвам.
Очи към теб отправям -
в тъмнината не те виждам.
Искам да те чуя -
само тишината кънти...
Има те -
усеща сърцето,
а то никога не греши!

Пясъчно


в ръцете ми пясък
излива се между пръстите
отвява го вятъра
гледам
как песъчинките изчезват
като отлитащи мечти
като проблясващи надежди
напразни
и се вслушвам
в тишината
чувам водопаден грохот
взирам се
в тъмнината
виждам взривна светлина
и търся
нещо
или някого
някъде
там

Уют


потъвам
сгушвам се
в кадифето им
пастелно топло
дълбоко
и нежно
изгубвам се
в тях
копринено меки
и кротки

да
там
в очите ти

Черни лалета


Черни лалета...
Виждал(а) ли си?
Аз не съм.
Но сигурно са красиви!
И ухаят силно.
Може би...
Ако ги видя,
не бих ги откъснала.
Не са за ваза,
макар да са цветя!
За сълзи са...
(Според мен.)
А и защо да се прекъсва живот?!
С капки роса -
очарователни са!
Сигурно...
Нали?
Може и да не е роса,
а сълзи...

Оранжеви вълни


По цъфналите макове
припламват капчици роса,
сребреят мушици между тях.
От съненото езеро
позлатена вдига се мъгла,
с оранжеви вълни
кротко си играе вятъра.
В клоните на близката бреза
нежна песен славейче запя,
пеперудка трепна с копринени крилца -
просто... слънцето изгря.

Не искам...


Не искам да съм спомен!
Искам да съм истина -
настояще
и бъдеще да съм!
Споменът какво е -
гаснеща звезда,
минало,
пепел, тлееща в нощта...
Не ме превръщай в прах.
Не съм това!
Пламтяща жар съм -
духни
и буйни пламъци ще лумнат,
ще видиш как
тъмата ще прогонят,
ще стопят леда.

Не ме превръщай в спомен!
Не искам да съм
гаснеща
звезда...

Обичам те...

Харесва ми
как заравяш пръстите си
в косите ми.
Приятно е
да усещам милувките ти
по ръцете си
и игривите целувки
по лицето си…

Обичам те...

топъл, кротък,
летен
дъжд!

Аз те чакам

Блъска по вратата
скитник вятър,
дъждът да удря по стъклата
не престава.
Свещта догаря,
огънят в камината загасва -
в стаята все по-тъмно става.
И тази вечер
няма да се върнеш.
Не ще застанеш там, на прага,
ръце към мене
няма да протегнеш,
няма да ми се усмихнеш
и да ме прегърнеш.
Напразно в чаши
вино съм наляла
и очаквам
с теб наздравица да вдигна.
Другар отново
ще ми е тъгата,
а „Наздраве”
ще си кажа със
сълзата…

Да се сгуша...


Спи ми се…
А как искам
на гърдите ти
да склоня глава,
да ме прегърнеш,
да ми се усмихнеш
и да ме целунеш…
Да се сгуша
тихичко до теб
и вместо „Лека нощ”,
заспивайки
„Обичам те”
да промълвя…

Къде си


Виеше тишината,
валеше самота.
Почука на вратата -
отворих
и ти връхлетя.
Без да попиташ
може или не,
настани се
на топло в моето сърце.
Не те отпратих -
с теб ми беше добре,
но без дума да кажеш
тръгна,
побягна…
Накъде?

Пак вие тишината,
пак вали самота...
Къде ли си,
скитнице Любов,
сега?

Лебед


тишина
студен лунен лъч
докосва тихата вода
лебед бял се плъзва леко
някак тъжно
към звездите
врат извива
като за последно
крила разтваря
в опит пак да полети
плах замах
втори
няма сили

капки лунна светлина
отгоре му се сипят

езеро
луна
нова звезда
изгря

Заблуда

на ревера ти нещо блести
не е дъжд
не е попила сълзата ми
избърши я
и си върви
не ме гледай така
тя те чака
моя е
за теб
премахни я

и мен…

Самотен сакс

теменужена завеса
спусна нощта
улиците опустяха
притихна града
облак надвисна
вятърът спря
тежест във въздуха
светкавица
гръм
и
заваля

едри капки
след тях порой

по улицата
се плъзна
кална река
силует се спря
уви
заключена врата
бездомник
търси стреха

дъждът намаля
в бара на ъгъла
самотен сакс пропя

Езерно огледало

стига
причиняваш болка
уж галиш
а разкъсваш
боли
вместо да излезеш от мислите ми
в тях все по-упорито се загнездваш
докога
и в съня не ме оставяш
престани

зная
там и ще си останеш...
моя несбъдната мечта

от езерното огледало
тъжно ме погледна
отражението на бледата луна

Коя съм


Капка съм.
Голяма, бистра,
побрала
болка и тъга,
скритата надежда
за щастие и топлина
и морето,
бушуващо от страст,
и музиката на сърцето,
над която никой няма власт,
и любовта -
тази,
от която тихичко боли
и другата,
която кара душата да лети…

Питаш се коя съм?
Усети!
Аз съм
сълзата, спотаена
в твоите очи…

Нощ


Бавно се спусна нощта.
Над дърветата,
към спокойната езерна вода,
свенливо погледна
бледата луна.
Притихнали са всички птици.
Обади се щурче,
жабче му отвърна с тихичко гласче
и заспа.

Увисна тишина…

Вятърът тъжно запя
в клоните на самотна плачеща върба…

Утро


Слънчев лъч през клоните наднича,
плъзга се по бистра езерна вода.
По листенцата на лотоси се стичат
блестящи, ситни капчици роса.
Между цветята, два лебеда спокойно плуват.
Грациозни, галени от слънчевата светлина,
един до друг - сякаш влюбени танцуват
вълшебен валс в утринната тишина.

А в тишината
славейче запя…

Защо, Сълза?

Засядаш в гърлото,
премрежваш погледа,
без глас крещиш…
Защо горчиш,
Сълза?

– Не си ме изплакала,
не си ме извикала.
Сподавена съм.
Затова…

Без теб

Какво си ти?
Ухание –
вдишвам те дълбоко,
музика –
около мен звучиш,
слънце –
топлиш ме със поглед,
вино –
отпия ли те, в мен кипиш.

Ухание ако си,
с вятъра ще си отидеш.
Ако си музика,
след финалния акорд ще замълчиш.
Слънце ли си,
зад склона ще се скриеш.
Вино ако си,
в своя плен дълго не ще ме задържиш.

Ухание вълшебно си
и музика неземна,
вино омайно
и слънце незалязващо си ти.
Без теб дните са пусти и тъжни,
а сърцето самотно скърби,
защото
Любов си ти.

Тихичко

Снишило се небето,
притиска облаци в земята.
Цветчетата глави навели,
натежали от сълзи.
Сгушени, притихнали
в клоните са птиците.
Няма вятър,
само дъждът
кротичко вали
вали, вали…

Пламъче


В ръцете ми чаша с вино, червено.
Не червено – черно и тръпчиво като самота...
Проблясва в него пламъче лениво –
отражението тъжно на свещта.

Мислите ми стрелкат се в посоки.
Към миналото се обръщам с мъничко тъга.
А в бъдеще какво ли да очаквам?
Пламъчето разлюля се от сълза...

1.5.09