Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

28.12.2009 г.

Вълшебство

Ти
си в мислите ми,
аз съм
в твоите.
Само очите
и ръцете ни
безмълвно разговарят...

Вълшебство е
... душевен
уют.

26.12.2009 г.

Нощно слънце

Нощното слънце
се показва
внезапно
и в мрака впръсква
уютна светлина.
Взривява тишината
с беззвучните си стъпки
и тя отронва
седефена сълза.
Нощното слънце
е усет
за полъх,
за трепетна ласка,
шепотен поглед
и безмълвен копнеж.

22.12.2009 г.

Менует

Облак,
сдържал дълго мъката си,
цяла нощ рида,
а с дъха си,
утрото студено
бавно сълзите му скова.
Сред брезовите вейки застъклени,
на ксилофон от лед,
севернякът тихичко засвири
зимен менует.
Плуват в танца грациозен
ноти пухкави в захлас,
в пируети се снишават
и притихват с изящен
реверанс.

19.12.2009 г.

Само ръцете...

Отново нощ.
Луната я няма,
само ледени мечти
зимата рисува по стъклата.
От толкова желания по тях,
навярно ги боли
и понякога,
с лек кристален звън,
простенват тихо.
Ето, чу се пак –
прекършен блян.
На кого ли беше?
Моите мечти са на топло –
в мен.
Не смея да ги изрека,
за да не ги гравира
върху нечии прозорци
леденият вятър.
Единствено
ръцете ми премръзнаха.
А слънцето
отдавна го няма...
да ми протегне лъч поне -
да го прегърна,
за да ги
стопля...

17.12.2009 г.

везна

сияят мечти
облак тревожно пълзи
перлени капки
посипани надежди
върху житейска везна

15.12.2009 г.

Не спят

Нощта
прозорците целуна
и копнежи
върху им ръсна.
С меките си длани
вятъра погали -
бавно той
сред голи клони се приплъзна
и притихна.
Два гълъба
с крила прошумоляха,
сгушиха се
и в кадифения й шепот
се смълчаха.
Дъждът
да просълзи се канеше отново,
но заслушан
в тихия й ромон,
в дрямка се унесе.
Капките му -
сънуващи снежинки,
затанцуваха безмълвно.
Тиха нощ…

Само
видими едва
искри
пробождат мрачината –
не спят единствено
мечтите.

11.12.2009 г.

Невъзможност

Не искам
да те поставям в рамка.
Граници
ти не търпиш.
Все едно
в кафез да затворя птица,
привикнала на воля да лети
или пък вятър
върху дланите си
да сдържа.

А нима възможно е
на мисълта си да наредя:
„Достатъчно!
Спри!
Не го гони!”

Не.
Не мога да го сторя.
Нито трепета
там,
вътре,
да възпра.

10.12.2009 г.

Стъклен кръговрат

Стъклени сълзи
чупят с пукот тишината.
Проблясват в мрака
остроръби стъкълца.
Цвят, току разпъпил,
първи лист отронва
и върху парченцата поляга
разкъсаната му снага.
Неразлята
капка алена застива -
роза се оглежда
в собствената си
сълза.

9.12.2009 г.

Звездице моя

Моя Звездице далечна,
като сълза,
отронила се от луната,
с мека светлина трептиш.
Сиянието ти
в очите ми е спряло,
а затворя ли ги -
все пред мен стоиш.

Знаеш ли,
че нося те в сърцето -
там слънцето
не може образа ти да обезцвети,
а вечер
сред всички звезди в небето,
най-ярката
си ти.

Далечна Звездице моя,
трепкаш с магична красота.
Дали ще мога
някога да те докосна
поне
с душа...

7.12.2009 г.

Уют и хлад




На пианото клавишите
са черно-бели.
Стъпват меко,
тихо,
но от тях
като че ли хлад повява
и в синя гама
винаги звучат.
А цигулката,
дори
от струните опънати до болка
да проплаква,
мелодия
в топло-алената багра
извайва с лекота.
Цигулка и пиано -
уют и хлад в едно,
преливат в нежен
виолет.

6.12.2009 г.

"Мечтание"




Отново нощ
и самота,
луната –
скрита зад мъгла…
От сърцето
искрица една
докосва
струните и лъка,
и цигулката,
след дългото мълчание,
извайва
Шумановото „Мечтание”...

4.12.2009 г.

Глуха

Отива си...
а след него,
тъмен сиво-синкав шифон
всичко покрива.
Клюмат умислено
на брезите голите вейки,
в кипариса
шумно клюкарстват
кълбести врабци.
Облак намръщен
лениво
към луната прозрачна
пълзи...
Бавно
денят си отива,
стихва птичата глъч.
Няма звезди.

Настава
глуха зимна
нощ...

стопен лед

лятна мараня
лют студ сърце сковава
плачещи очи

* * *
огнена ружа
чер буревесен облак
намига слънце

* * *
тихо нощ пълзи
огърлица от сълзи
радостни очи

* * *
горяща камина
кристални чаши с вино
жадна целувка

1.12.2009 г.

Нощна ласка




Вечерта
пристъпва тихо,
много тихо.
Брезите
клонки свеждат
и с листа
едва-едва потрепват.
Птиците
в гнездата си притихват,
само близкото поточе
не спира да мълви.

Нощта
по небето пръсва
проблясващи
несбъднати мечти,
неизпята песен
вятърът донася.
Не му се спи –
нека ми шепти.

През прозореца
лунен лъч
ръката си протяга,
за да ме погали
много бавно
вместо
теб.

26.11.2009 г.

Умея

Пиша,
за да ти кажа,
че без теб
денят като насън преминава,
а сплетената в тежка плитка
коса на нощта,
сякаш
около мен се увива
и ме задушава.
Небето,
дори и поръсено със звезди,
е бездънно и черно
когато те няма.
Нали знаеш -
тъмнината ме ужасява,
освен,
ако не стискам ръката ти
и не усещам близо дъха ти.
Тогава,
луната и звездите
могат с небесни губери да се завият
и да сънуват,
че са в слънчева люлка.
А аз
и без да сънувам съм в нея,
когато от път се завръщаш
при мен.

Не се получи -
не успях писмо да напиша.
Ще ти разкажа това,
когато се върнеш.
Умея да чакам
теб.

23.11.2009 г.

Шепотни искри

Пак чувам
шепота на пясък,
изтичащ
между пръстите ми.
Така шушне тишината,
заела мястото
на твоя глас.
За пореден път
в очите си усещам
как мрака,
след теб останал,
драска с искри.

И отново боли...

Болка.
Дали венчелистчетата,
когато
едно от друго
с въздишка се отлепват -
на разтворения цвят
красотата да покажат,
я изпитват?
Може би...
но не казват.

И аз като тях
нямо мълвя -
липсата боли...

А сутрин, по цветята,
капчици роса блести...

22.11.2009 г.

Отдавна

Аз те познавам отдавна,
знаеш ли...

Ти си другият,
който денем е с мен
и с когото наум
много често разговарям.

Ти си онзи,
който от съня ми все не излиза
и комуто, заспивайки,
„Лека нощ” пожелавам.

Ти си този,
винаги който ми липсва
и когото не ще се изморя
да чакам.

Отдавна те познавам,
знаеш ли...

19.11.2009 г.

Усет

Дъждът по лицето ми
е усещане за твоите целувки.
Искам да съм дъжд
върху теб.

- // -

Вятърът в косите ми
е ласка като пръстите ти,
а толкова обичам да галя
твоите...

- // -

Пукването на зора,
с пръснати капчици роса
е краят на всяка нощ
с теб.

18.11.2009 г.

щрихи

(седока)


самотни гнезда
сълзи по паяжини
тъгуват хризантеми
мирис на есен
пламтят брезови листа
гаси пожари слана

17.11.2009 г.

Като тази




Сипят се
мънички весели капки,
по пътечки невидими
в спирали се спускат,
на брезите листата
с шепот целуват,
върху прозорците
закачливо почукват
и с усмивки заспиват.

Вълшебни са вечери
като тази,
когато
до тебе съм сгушена,
огънят
тъмнината ухажва,
а дъждът ромоли и припява
на тишината звучна
в очите ти.

14.11.2009 г.

Топло жълто

Жълто цвете,
за раздяла казват, че било.
Защо,
жълтото не е ли
топло и уютно...
То е
пламъчния връх,
от ласката на който
всеки лед сълзи.
Жълт е
и слънчевият лъч,
а той
толкова приятно гали.
Жълто,
топло жълтото,
дори в мразовита тъмна нощ
е усещане
за теб.

12.11.2009 г.

Виж тихото

Защо мръква?
Дали
светлото отива да спи...
А къде?
Може би
под листата на дърветата,
когато ги има,
а през зимата
сигурно се сгушва
в стрехите на къщите.
Дали му е топло
или самотно и студено там...
Не,
сигурно слуша
шепота на пламъка
в печките
и се усмихва,
спомняйки си лятото.
Нали спомените топлят...

Пак мръкна.
Само колите
с очите си
инатливо порят тъмнината.
Но щом спрат да ръмжат
и те заспиват.
Тогава
остава само тъмна
тишина.

И аз млъквам.
Отивам
да те сънувам.
А ти
виж тихото -
ще се срещнем там.

10.11.2009 г.

Цяла

Бавно
облаци хапят небето,
чезне синьото
в тяхната паст.
Няма луна,
няма звезди.
Глух мрак.
Само
листа пожълтели
вятърът брули.
Поне дъжд
да засълзи…

А около ми
е светло,
в гърди песен трепти.
И съм пак
цяла,
защото с мен
си ти.

8.11.2009 г.

6.11.2009 г.

Нали съм...

Сутрин,
за успешен ден
ти се усмихвам,
плача с теб,
щом непокорните сълзи
от очите ти напират
и на кичура немирен,
който уж на мнението си държи,
мястото показвам.
Безмълвно все те гледам
и се радвам.

Ако можех
ръка бавно да протегна,
за да те погаля
и тъгата ти
с устни да попия…

Но…
нали съм хладно
огледало…

4.11.2009 г.

След него

От мълния разпорени,
сбирали яда си,
дъжд изливат облаци.
Изплакват
трупаната тежест
Самота.

Дъжд.
След себе си оставя
отмита кал,
надеждата
за слънце
и дъга.

Брезата
трепка в очакване
с листа.

30.10.2009 г.

Релаксация

влез в мен
и се отпусни
приятно е да те усещам
само дишането
ако можеш забави
нека да е бавно
равномерно
затвори очи
и гласа ми чуй
как те гали
гали
да ми тежиш ли
разбира се че
не
просто
отгоре ми си почини
полежи
а умората ти
за да мога да отнема
ще замълча
ти мисли за светлина и птици
не за мен -
най-солената
вода

25.10.2009 г.

Забранена любов




очите ти са
с цвят на дъжд
вишнев цвят
около теб
пеперудено-свенливо
не спира вали
до сърцето си
в кърпичка с монограм
криеш своята любов
защото
в твоя тайнствен
и кристален свят
за теб е забранена
тя
малка Чийо

22.10.2009 г.

Безветрие

Без птици
пустее небето.
Отлетяха с тях
и неговите мечти.
Свъсило сиво чело,
не светят в очите му
закачливи звезди,
само рони тихо
сълзи...

19.10.2009 г.

В небето ми

толкова нежност
около себе си сипеш
правиш нощите
светли
с какво те заслужих
как те повиках
в небето ми
ти
единствена звездица
светиш

16.10.2009 г.

С листенца от любов

спри за малко
отдъхни
чуй в тихото
как само дъждът шепти
обичам
меланхолично нежната му песен
тя връща спомени
гали
сипе и мечти

послушай го
седни
а аз
ще ти приготвя чай
с листенца мента
и искрена любов

15.10.2009 г.

Съперници

пламъче
на свещица малка
в тъмното едва мъждука
толкова е крехко
мисъл силна
може да го изгаси
а усмивка плаха
в огнен вихър да преобрази

не се полюшвай пламъче
гори
без теб
мракът ще победи

14.10.2009 г.

Там

топло е в очите ти
не ме отронвай
в тях родена съм
сълза

нежни са ръцете ти
галиш с тях
не ме оставяй
струна съм
ще замълча

уютно е в сърцето ти
но тъмни сили го притискат
в него гълъбица съм
загнездила
позволи с крилата си
да го защитя

11.10.2009 г.

Без ключ

понякога
сияеш в очите ми
като огромен
и уханен цвят
друг път
ме галиш с гласа си
а той
макар за кратко
става мой
само мой си свят
мислите ми
тънки паяжинни нишки
свилено в мен блестят
нямам ключ да ги затворя
и те като птици
все към теб летят

10.10.2009 г.

Тежест

Трепкат листенцата брезови,
едва усетили
нежните ласки на вятър.
С усмивки свенливи,
отронват се
капчици искряща роса.
Прегръща с клони брезата
птичите блянове
и с тях полита
в песенната синева.
Нощем
звездици се диплят в косите й,
светулки рисуват над нея
туптящи дъги
или кротко
сладкогласен дъждец
й мълви.

Танцуващи нощни слънца,
вятърков шепот
и росни милувки сънува брезата,
покрита от тежка слана.

8.10.2009 г.

Единствено за теб

Тази нощ
ще приближа до теб.
Няма усетиш
как с усмивката си ще те галя
и ще те изпивам с поглед.
Ще постоя с очи,
от щастие премрежени
и с ръце,
гърдите ми притиснали -
за да не те докосна.

Най-хубавата песен
е без думи.
Единствено за теб ще я изпея
тихо,
много тихо -
да не те
събудя.

6.10.2009 г.

Просто...

Безсънни нощи,
сладки солени сълзи...
Да те открадна от света
не искам.
Само…
че си добре
ми стига да знам.
Над облаците
ако мога да се извися,
в съня ти да се спусна
и да те целуна…

Устните ми
тихичко мълвят -
просто… те обичам.

5.10.2009 г.

Възелчета от свила

Вдигни глава към нощното небе -
ще видиш
как върху тъмносиньо кадифе
малки възелчета от свила блестят.
Усмивките си там извезах -
за да не ти е тъмно и самотно
вечер.

4.10.2009 г.

Капещи искри

Есенна слана.
Листата се ронят,
но не от нея -
птиците ги няма
и дърветата плачат
от самота.
Тихо е.
Само липсата ти
в мен дращещо шуми.
Говоря си с нея,
а тя пали в очите ми
искри -
капещи
несбъднати мечти...

2.10.2009 г.

Да си...

не искам
само да виждам лицето ти
искам
да почувствам ръцете ти
трепета на устните
да вдъхна аромата ти
и усетя допира
до най-нежните кътчета
там
където се ражда мечтата
искам да си до мен
да си с мен
да си в мен
докато
булото на плътта се разкъса
и се пръсне
звезда

30.09.2009 г.

Вещица

самотата
прилича на вещица
с разрошени дълги коси
с криви търсещи пръсти
с мътни сиви очи
самотата
е беззъба разкривена усмивка
с леден дъх
обвиващ като мъгла
самотата
е примка
отнемаща ти дъха

28.09.2009 г.

Звездица

не с икона
с твоя образ в сърцето си
танцувам
а наоколо
даже музика не звучи
тя е в мен
и единствено аз я чувам там
вътре
където си
ти

танцът
който сама научих
е възможен само
над тлееща жар
не унивай пламъче
звездица в мрака
нестинарка твоя съм
а ти си моя
олтар

21.09.2009 г.

Знак

Онова трънче,
което се заби в мен
и не можах да отстраня,
нали го помниш?
То, същото,
да!
Сега разцъфтя.
Красиво е
и така ухае...
От време навреме ме боцва.
Сигурно, за да ми покаже,
че не сънувам.

Може да е трънче,
но е само мое
и ми харесва.
Много!

20.09.2009 г.

Хартиени птици

букви
и думи
една след една
върху хартиени птици се нижат
един подир друг
следват жерави книжни
пътя на свойта мечта
къде ли отиват
дали я достигат
или просто мост са
към другия бряг
там
където само от мисъл
надежди покълват
израстват
разцъфват
завързват може би

до забранения плод
мост от хартия има
и жерави книжни
с крила
от мечти

13.09.2009 г.

В небето

Когато
денят се удави в морето
и нощта
сребриста дантела над него разстели,
когато звездите
за лято са спомени,
а луната
е восъчна капка в очите ми,
ще нотирам в небето
душата си.

Дали ще може някой
да я изсвири...

11.09.2009 г.

По вълните

Не успях
залеза да помоля
да отрази обичта
в очите ми.
Сега
луната гледам
как по вълните морски
рисува
спомени...

Сбогуване

не виждах нищо
само
потъвах в гласа ти
бях до теб близо
много
искаше ми се
на тръгване
просто
ръцете ти да сгуша
да те погледам в очи
и
да помълчим

до следващия път
някога

10.09.2009 г.

На талази

Лениво
иззад облаци луна наднича,
по улиците
глухота се настани,
лампите заклюмаха
и една след друга
бавно затвориха очи.
Сянка котешка притича,
кутре сиротно
нейде изскимтя.
Кукумявка тихо се обади.
На талази гъсти пълзи
самота...

есенно


утринна слана
птици напускат гнезда
повяхват мечти


7.09.2009 г.

Пропуск

Рисуваш
искрящи изгреви
и звездни нощи,
изпълваш ефира
с трели на славеи
и аромат на мечти,
но виждаш ли
как се е скрила птица
в сянката дъбова -
пропусна
крилата й да дорисуваш,
за да полети.

6.09.2009 г.

Все там

не ме дразниш
макар да бодеш в очите
примигвам
но си все там
ако значи това
че не искаш да ме напуснеш
хвани се здраво за миглите ми
тази нощ
ще валя

5.09.2009 г.

Разказвам те

от всички те скрих
и от себе си искам
не те гледам
не те чувам
от мислите си те гоня дори
но май не успявам
разказвах те
не ти ли стигна
че все измежду думите ми
продължаваш да надничаш
нали
приказките не се сбъдват
само понякога
мечтите

4.09.2009 г.

Отпий

Досадница съм,
знам!
Дори насън
не спирам да говоря.
Приятели са ми птици и цветя,
с вятъра обичам да се гоня.
Любимка съм и на нощта,
дори луната
винаги към мен поглежда.
Прегръщам сълзите на дъжда
и капчиците утринна надежда.

Поточе бях.
Вече съм река,
даряваща живот.
Усетиш ли умора,
до мен се приближи,
приседни,
в шепота ми се заслушай
и отпий.

3.09.2009 г.

Ще го направя

Гаснат последни звезди,
на перваза
два гълъба бавно си шушнат.
В косата ти
слънчев лъч се скри.
Засенчвам го с ръка -
да не те събуди,
защото аз ще направя това,
но с целувка.

31.08.2009 г.

Преливаш

Трябва ли,
трябва ли да те копнея -
песен моя неизпята,
картина ненарисувана,
аромат усетен,
но невдъхнат…
Та ти
преливаш в сърцето,
галиш очите,
засенчваш звезди.
А те -
звездите,
казват,
са недостижими…

29.08.2009 г.

Тогава

Нощта...
Настъпи ли тя,
съм аз -
сама,
без отблясъци,
без звуци излишни.
Тишина
и само аз.
Тогава,
в кръглото,
тихо и кротко мое,
с грациозност
на падащо под лунен лъч
от гълъб бял перце,
идваш
ти...

28.08.2009 г.

В сянка

Към сестрите си поглежда плахо -
всеки ден с премени нови.
Усмихват се в цикламено,
розово и жълто,
а то -
за няколко часа иска само
слънцето към него да погледне,
та в най-наситената багра,
алена,
да се засмее.
Но...
слънчев лъч и днес няма.
Отново го подмина...
Пъпчица поредна
калдъръмчето наведе.
Някога дали ще цъфне?
Едва ли -
не и под сянката
на слънчогледа.


24.08.2009 г.

Искрица само

тихо е
странно тихо
и някак
тъмно
ако можех
искрица само
от очите ти да взема
с пукот лек
да счупи тишината
и пламъчето й
пътя ми да освети
не съм се изгубила
не
само
ми е тихо
много тихо
и малко тъмно
в мен
без теб

23.08.2009 г.

Винаги мамещ

Дъжд -
вълшебник чаровен,
понякога милващ
и галещ със сласт,
друг път ядосан,
бушуващ и властен,
но винаги мамещ
със своя си глас.
Дъждът е живот
и вяра,
и сила,
че мъртвата пепел
може да заличи.
Дъждът е красив
и весел,
и тъжен.
Дъждът е
като сълзи.

21.08.2009 г.

Като тях

По лазура -
нахвърляна бяла дантела,
с вплетени
нишки слънчево злато.
Птици на воля издигат се,
с пируети се спускат,
аромат от цветята отпиват
и пак нагоре
в синевата се реят.

И аз като тях,
ако можех да литна...

20.08.2009 г.

Да запаля

слънцето
в морето жарта си гаси
вълните с вятъра тихо говорят
в здрача
двойка лебеди следват
своите мечти

позволи ми
звездите в небето ти
да запаля

17.08.2009 г.

Дано

По прозореца
летен дъжд чука.
Боязливо
то навън поглежда,
вятър бавно го погалва,
в окото му
слънчева сълза проблясва.
Тръска главица,
разперва плахо криле -
дано стигне мечтите
успее.

В мен птичето
се учи да лети.

15.08.2009 г.

Слаба

по небето ноти
нахвърляни
в музика ги превръщат щурците
а в мен наднича
пак лунното момиче
онова
което със звездите говори
и все тази падаща търси
която ще я отведе
при теб

слаба съм
много съм слаба
да те прогоня от мислите си
звезда

14.08.2009 г.

На капчици...

Без полъх на вятър
как се издържа...
Той е този,
който свежест дарява,
сетивата гали,
но го... няма.

Очаквам мълния
с трясък тишината да счупи
и аз
на малки капчици с дъжда
по теб
да се стека...

13.08.2009 г.

Ще заспя

Искам да съм цвете.
Така с вятъра ще мога да говоря
и ласката на слънцето
цялата ще ме разлиства.
Ще се радвам
на живителната утринна роса
и на целувките
на палавия дъжд.
Щом върху ми кацне пеперуда,
ще слушам
шепота на мъничкото й сърце,
а когато лятото отмине
и над мен прелитне птица,
напускайки родното гнездо,
ще прегърна тежката сълза,
отронила се от очите й
и ще заспя...

12.08.2009 г.

Омайниче




Жажда...
напукани устни,
дума не мога да пророня.
Откога не съм пила,
не помня.

Виж омайничето -
по листчетата му
роса искри.
Аз не съм жадна,
ти пий...

Жадна съм...
но ще търпя.



11.08.2009 г.

Перце

тежи
липсата тежи
и слънцето над слънчогледите
може би тежи
затова
чела уморено са навели
навярно
и белезникавия лунен лъч
тежи
облегнал се на паякова нишка

както изоставено от вятъра перце
пропадам надолу
все
н
а
д
о
л
у

и пак тежи
неизвестността

10.08.2009 г.

Сребърна нишка




грее ли милувка
лека като полъх
нима от ласка
на огън
не лумва пожар

стига ли обич
мъничка капка
само с глътка
жажда утолява ли се
аз приех

стига ли целувка
вместо хапка
с един залък само
да се заситя
съумях

вземам усмивка – сребърна нишка
на нея увисвам
мечтите си вплитам
ставам ефирно бяла
и звездите достигам



9.08.2009 г.

Пътечки

... и е тихо,
само мислите шептят -
пътечки след воал,
с брокат опръскан,
тъмно…
не,
не е хладен мрак -
ефирно звучно е,
приятно...
вият се
и се преплитат,
просветват мънички искри
в устрема си
твоите да срещнат...

8.08.2009 г.

Пълзи


Слънцето
върху хребета уморено
глава склони
и заспа под облаци,
пламнали от спомени дневни.
Притихнали,
птиците скриха под крилцата очи.
Вятърът
хукна да гони морски вълни
и да се върне
забрави.
Тъмно,
глухо е...
Няма звезди.
В тишината
остри сенки дебнат.
Самота
пълзи...

7.08.2009 г.

Вечерта

Тя е твърда
в очите хорски
и в неговите дори.
С волева маска през деня,
а вечерта -
захвърлила в ъгъла
делнична броня,
непознала твърдата,
нежна,
даряваща сигурност
мъжка прегръдка,
остава ранима
и безкрайно
сама.

6.08.2009 г.

Трептения

Как се описват чувства?
Дали с цветовете на дъгата
се рисува радостта,
а с облачните -
бурята във нас?
Може би
с металния студен неон -
вълнението мъртво,
с цвят изгарящ -
в душата тихия бушуващ гняв,
а обичта е
розово лъчиста синева
с аромат на цъфнали мечти.
Чувствата какво са -
цвят, звук, аромат
и...
трепет може би.

5.08.2009 г.

Седефена съм

Прегръщам слънчевия лъч,
който в зениците ми
пламъчета пали,
но не мога да пусна
загадъчната лунна светлина,
която нощем
така приятно гали.
С него е
усмихнато и топло,
милва като твоите очи,
а тя -
макар загадъчно студена,
ме кара
в тишината мека да се потопя,
а там е пълно със
мечти...
Седефена съм.
Ако ме погледнеш,
от едната страна
ще заблестя,
но от другата -
може би
ще засълзя.

4.08.2009 г.

В кристална топка

всяко утро е надежда
че през настъпващия ден
да събера пясъчните си мечти
ще съумея
и те като живак
вечерта
в кристална топка ще се слеят
а от нея
макар за кратко
ще ме погледне
той



3.08.2009 г.

Напрежение



вятърът
дъх е стаил
щурците не пеят
тихо просъскват
луната немее
чезнат звезди
облаци белеят
сред мрачно небе
далеч
мълнии блестят
канонаден тътен глухо ечи
напрежение

дано завали

2.08.2009 г.

Мъничко тъга

помолих луната
мрака ти да прогони
тя се просълзи
и небето заля със звезди
а вятърът
протегна през прозореца ръка
погали ме
и ми подари
аромат на дъжд
с вплетени
нотка свежест
и мъничко
тъга
за това
че те има
но няма как
до теб
да се докосна

1.08.2009 г.

Да сънуваме

искам
да сънуваме заедно
ще съм лунна
безмълвно ласкава в съня ти
или пък слънчева
с усмивки топлeща те

искаш ли да сънуваме
ето
очи затварям
и съм с теб
галя меки къдрици
високо чело докосвам
вежди
и ресници
устни
и брадичка
очакваща
под нея да се сгуша
или може би
без да спирам
да продължа да те рисувам
и да сънувам

а ти какво сънуваш
хайде заедно
искаш ли

31.07.2009 г.

Във въздишка

Розов храст.
Между клонките,
вятърът дъх притаил е
и слуша –
звъни в тишината лунна дъга,
сребърна арфа струни протяга,
щурчета тихо, напевно шептят...
Роза сънува
как
посипана със звезден брокат,
върху листчетата й
валс пеперуда танцува.

Отронва луната самотна сълза,
а тя
между цветчета алени се търкулва
и във въздишка приютена
заспива.



30.07.2009 г.

На милиметър

Докосвам с пръсти
връхчетата на косата ти.
На милиметър само
са устните ми.
Знаеш ли,
че цветята ухаят
нощем най-силно,
а ти
винаги...



Врабче

В снега намерих премръзнало врабче.
С длани стоплих крехкото телце -
погледна ме с питащи очички
и аз гостих го със трохички.
Изчирика закачливо,
примигна то игриво,
нетърпеливо запърха с крила,
разтворих длани
и то отлетя...

29.07.2009 г.

Тогава, когато...

Когато си тук,
всичко притихва.
Дори
звездите своя шепот стаяват
и розата навън
едва-едва сдържа
в края на последното сатенено листче
бисерната си капчица,
която в такава тишина
отронила се би
със звън.
Когато си при мен,
мънички слънца започват да валят.
Тогава
няма нощ,
нито ден -
времето замира
и само е
сияние...

А когато те няма,
като брезови листенца
галени от вятър,
мислите за теб
в мен
не спират да трептят.

Тогава, когато...

28.07.2009 г.

Лунен

Понякога
си толкова близо,
че в очите ти
мога да погледна.
Друг път
през воал надничаш
или
зад завеси облачни се криеш.
Често ръка към твоята протягам.
Знам, че те докосвам -
нали при допира си с теб,
тя започва да сребрее.
Но...
не те усещам.
Дали ще мога да те стигна
и да те прегърна,
мой лунни принце,
някога...

Дискът лунен
мълчаливо през прозореца
ръка към мен протегна.

На слънце

На слънце, в градинка малка,
сладко спи шарена Писанка.
Засърбя я ушенце,
отваря лениво оченце,
а пред нея,
на маргаритка разцъфтяла
кацнала пеперудка бяла.

Писанка с лапичка посяга
и
пеперудката избяга…

След дъжд

Спря дъждът,
Слънчо се засмя,
птиченце запя.

В тревичката нещо шуми –
охлювче пълзи…

27.07.2009 г.

Луната помни




Гаснат надежди.
Една по една
във водата падат
звездни сълзи,
а вълните,
за слънце спомени
откраднали от брега,
на дъното
в неми миди
ги скриват.

Само
луната помни,
но мълчи...


Песъчинков шепот

пред очите
чернее от взиране
протегнати
ръцете тръпнат в очакване
с песъчинков шепот
гласът ти се слива
в мен рикошира
мислите парят
бодат
сякаш прекършен
от вятъра
захвърлен слънчев лъч
мираж в пустиня
пясъчни мечти
от допира на кадифе
понякога боли

26.07.2009 г.

меланхолично


лепнеща мъгла
птици крият усмивки
проплаква небе

Невидими пеперуди

като покапали листа
подгонени от вятър
мислите ми се пилеят
събират се на куп
и в следващия в миг
хукват без да питат
пак
към теб

срещнали преграда
листата есенни
сгушени заспиват

дано
невидимите мои пеперуди
те открият

25.07.2009 г.

С аромат на дъга



Седефен копнеж посипва луната
на нощта върху голото рамо.
Серенада с вълните
тихо вятър припява,
гларус в мрака изплаква.
Звездни прожектори осветили са кея,
а там
сгушени два силуета -
мечта с аромат на дъга над море
и спомен, приличащ на пясък,
който бризът бавно разрошва.

Как искам
теб да врисувам
там,
в моето утре...

24.07.2009 г.

Езерна душа



Над него
рой светулки
сред лунните коси танцуват,
приклекнал вятър на брега
шепота на малките вълнички слуша.
Езеро
пленително спокойно,
тишина...

Но под кротките вълни,
води разпенени
в скали невидими се блъскат,
с желание да ги прескочат
и разлеят яростта, таена в тях.
Стенат, глухо вият, тътнат...
да излязат как -
заклещени от стръмен бряг.

А на дъното, сред хлад и тъмнина,
напъпило е цвете -
с листчета крехки,
но силни като пукнала зора.
Ако с крайчеца на своите лъчи
успее слънцето да ги докосне,
от тичинки изящни би плиснал аромат -
бушуващи вълни да укроти.

Но слънцето е толкова далеч...


Лунна сълза



Аз съм
рожба на утрото,
зачената
от мълчаливата нощ
и радостта на деня,
от нямата тъмнина
и триумфа на светлината,
от безмълвния лунен копнеж
и ликуващия слънчев "Привет".
Аз съм само лунна сълза,
огряна от слънцето -
просто...
капка роса.


23.07.2009 г.

Недокоснати мечти



Сутрин
сълзите на цветята
не блестят като моите,
от радост,
когато те видя,
а славеят
не ме омайва с песен
както гласа ти.

Защо са им крила
на пеперудите,
щом ги губят
и не докосват никога
мечтите си…


Дали си ми...



Ако си сън,
ще мога ли
отвъд хоризонта да видя,
за да те нарисувам?
И онази музика,
с тръпките по тялото
след полъха от теб оставен,
ще чуя ли
когато се събудя...
Дали си ми
сън...


22.07.2009 г.

Вместо сълза



здрач
вратата
след теб се затвори
розата трепна
въздъхна
сведе главица
и лист
вместо сълза отрони

още е там
във вазата
но друг лист не загуби
пази ги
макар обезцветени
и твърди
бледнеещи
спомени крехки

Слънце

Като полъх на вятър
ръцете ти по мен преминават,
устните ти –
крила на пеперуда,
тръпки след себе си оставят.
В очите ми
гласът ти напъпили мечти разпуква,
те разцъфтяват
и от тях
тихо бисери за теб капят.
Ти си кедър,
аз – гълъбица плаха,
гнездо в клоните му свила,
от теб топлена -
мое слънце скрито...

21.07.2009 г.

По теб...

мелодията в очите ти
има цвят на кадифе
усмивката им
в мен на талази
топлина разлива
не говори
нека помълчим
с поглед ме рисувай
аз по теб
обич ще извая
тиха

Опъната струна



По тънката нишка на липсата
пъпли уверено мрак парцалив.
Опъната струна дере тишината
с ням заглушителен вик.

В прозореца крив самотно виси
отхапано късче нощно небе.
Една по една чезнат звезди,
като огъня, гаснещ без теб…


20.07.2009 г.

Не по ноти



Пресветващи кристали
във въздуха танцуват,
мелодия вълшебна
леят с нежен звън.
Свирят не по ноти
пръстите дъждовни
музиката, скрита
трепетно в сърцето -
галещо-ефирна,
с цветовете на дъга.


Ти... аз

Бавно над мен се надвисваш,
сянката ти ме обгръща,
въздухът започва да вибрира
и едва-едва ме милва.
Уверено се приближаваш,
нежно ти шептя...
Но само миг преди да ме целунеш,
рязко се отдалечаваш.
Не смееш дори да ме докоснеш,
а как копнея
тялото ти върху си да усетя...
Ти...
орел,
аз...
езерна вода.

19.07.2009 г.

Чужда

сънува
пясъци жарки
огнен дъх
на вятър душащ
синя вода
в кладенец малък
и студено око
на близка луна

в море зелено
облак я търси
да я обвие в свойта нега
а тя е там
палма самотна
скрита
сред борова гора

18.07.2009 г.

Макове



Мокри коси
над надежди напъпили
росата разстила,
слънцето с длани
цветчета свенливи погалва.
Копринено шепнат
листчетата алени,
валс с вятъра
около тях пеперуда танцува.



17.07.2009 г.

Немислимо е

Немислимо е
допира кадифен
и дъха ти мамещ
да не усетя,
аромата ти на тиха обич
да не поема,
всяка твоя гънчица
да не позная,
щом те виждам
и
почти докосвам...

Ръцете ми увисват празни,
очите в тъмното се взират -
копнеж разкъсващ
в съня ми ме изгаря...

Невинно

Летен дъжд
лицето ти гали,
с притворени очи
усмихваш се.
Между устните ти,
капчица се спира -
ще я подариш ли
на моите...

16.07.2009 г.

На брега



със звездна мрежа
нощта иска да хване
копнежите на слънцето
нападали в морето

а те
в очите ти се отразяват
и още по-топли ги правят


Покана

На прага ти
отдавна
мълчаливо стоя -
да вляза
нали ме покани.
През открехната врата
не мога -
резето да вдигнеш
забрави.

15.07.2009 г.

Моето прошепнато

замълчи
нищичко не казвай
не ме гали
дори не светвай
ако можеш
изгаси за миг
палавите пламъчета
във очите си
защото
в тъмното е тихо
и ще чуеш само
моето прошепнато
обичам те

14.07.2009 г.

Неми силуети

Нощ замъка обгръща,
изпод облаци
луната е провесила коси,
призрачните сенки на бръшляна
пълзят по каменни стени...

В прозорец
студена светлина проблясва -
един към друг
плуват неми силуети два,
копнели някога да се прегърнат,
възпирани
от предразсъдъци и суета.

Всяка вечер
луната е свидетел
как се мъчат
да се слеят във един.
Но вятър не може
с вятъра да се прегърне,
както от студена пепел
огън да се разгори.

Сова
тишината наруши…

13.07.2009 г.

Искам да чуя...

Когато луната е толкова сънена,
че глава върху лъчите си скланя,
а примигващи палаво,
звездите за танци се готвят,
дали можеш да видиш
ненаписаните ноти в очите му,
щурче
и да ми ги изсвириш?
Искам да чуя...

Аз... в мълчание
пея.

Съм и ще бъда

Вечер, преди да заспиш,
чуй ме
в ромона на тишината,
с поглед
в тъмното ме съблечи,
за да усетиш седефения шепот
на душата.

Безгласно
името ми изречи,
усети
с мисъл как те галя
и в теб гласа ми песенно мълви -
съм и ще бъда само
твоя.

Състояние

Пролет вече е,
а ме душú...
Свежият въздух
не достига,
птиците не радват,
слънцето не топли,
вятърът не гали...
Дори дъждът не пее -
само тъжно шумоли.
Така ще бъде
до...
завръщането ти.

12.07.2009 г.

Божури

Когато звездите
през снежинките примигваха,
ти идваше на пръсти
от съня да ме откраднеш.
Дали усещаше как сред зима
божури
по лицето ми разлистваш,
а аз
тихичко мълвя,
че те обичам...

През прозореца

Не харесвам светлината,
защото те краде от мен.
Обичам в тъмното
косата ти да галя,
челото да докосвам,
в очите ти да се огледам,
устните да очертая,
след това брадичката
и надолу
бавно
да се спусна...
Колко ми се иска
да се сгуша в теб...

Помисли си луната
и засрамено
зад облаче се скри.

11.07.2009 г.

Чувам

Чувам цигулка,
когато слънцето
с тъга целува запада.
Тогава
всичко е посипано
с уморено оранжево
и дори птиците забавят
своите трели.
Когато слънцето
на пръсти
тихо си отива,
се обажда щурче -
може би,
за да направи серенада
на луната...



В пустота



гали вълната брега
през камъка неусетно
път си проправя
да бях вода
а аз
безгласно мълвя
и като лунни лъчи
протягам ръце
в пустота
поглъща ги мрака



10.07.2009 г.

Когато не достигат

Думите са звуци
или букви подредени.
А какво са
мислите в очите…
Те не могат да се чуят,
но се виждат,
за разлика
от парещото
вътре,
дето само ти си го усещаш.
То пък,
ражда музика
или картина,
когато думите за него
не достигат.



Мастилено

Нощта мастилото си ливна,
вятърът
в цвета на розата се приюти.
Силует на бор
към небето се протегна,
а луната -
любовница свенлива,
с облачна дантела се зави.

Звездите вятърът подгони,
пред бора
луната в блясъка си се разкри,
а по листенцата на розата
бавно се търкулнаха
сълзи...

9.07.2009 г.

Да слушам само...

Кога ли снежинките
ще спрат да шумят
и пламъчето на свещта
докога бавно ще шепти?
Него поне мога да угася -
искам да слушам само
очите ти...

Люляково

Искам да съм люляк,
та видиш ли ме,
да поискаш да ме вдъхнеш,
а аз,
за да усетиш цялата ми красота,
цветчетата си да разлистя
и да те изпълня...

Адажио





една след друга
се сипят
мънички капки
завъртат се
просветват
и падайки
рисуват адажио
а под тях
листът е празен
без петолиние
бял
докоснат ли го
изчезват
плахи седефени ноти
неми танцуват
изгубени перлички
безмълвно отронени
през ресници
на бисерна мида


8.07.2009 г.

Вали светлина



Мрак сред дърветата пада,
ехо птичите песни отнася,
шепот в тревата заспива...

Вятър
с водата заиграва...
сдипля малка вълна,
тя нараства,
на пръсти се повдига,
снага извива
и в премала,
главица върху брега полага...

Езерото притихва...
С длан ветрецът го гали,
то потръпва...
върху му лунни мушици
с пируети се пръсват,
проблясват мамещо
и притихват...

Гората спи...
Бавно над езерото
светлина от луната
вали...



7.07.2009 г.

Недолюбена




вятърът
жарта докосва
с финес
разпалва страст
и си отива
а тя
недолюбена изтлява



И тази...

Гаснат звездите
една по една.
Луната се мъчи
небето да среже
и там да се скрие,
да направи път
на утринта.
Преди съмване
е черна глухота.
Отронена сълза
простенва в тишината.
И тази нощ не се върна -
остана отключена
вратата…

Когато... тогава




Тополата
ръцете си голи
с облаците сплита,
а моите
протегнати пустеят
и очакват теб.

*

Отива си зимата,
пролет идва
и лято след нея.
Щурчета ще свирят.
Ще ги слушам
отново сама.

*

Когато звездите бледнеят,
щом в напуканото от зора небе
мрака парцалив стане,
тогава си мисля,
че някой ден с теб
ще се срещнем.


6.07.2009 г.

Само нейна



Слънце усмихне ли се,
ставам тъмна.
В ясен ден,
с вятър развихрил се танцувам.
Копнея да усетя
кацнала върху ми пеперуда
и дъжд,
жажда който утолява.
Искам да съм розата уханна,
но съм само
бледа нейна сянка.


Седефени искри

И в най-тъмната нощ,
около теб седефено блести.
Не са незабелязани искрите,
които описват силуета ти.
Всяко огледало
може да ги отрази,
но аз виждам
и чувам -
от тях музика звучи.


5.07.2009 г.

Докосване



Целунат ли прозореца,
снежинките се стапят
и потичат
в сълза.
Докоснеш ли мислите ми,
пламва искра,
която ме гори без видима
следа...


Плисирано



Понякога слънчева усмивка,
друг път тъмно кадифе
или тътнеща като далечен гръм -
с отблясък мраморно студен,
но с нюанс неповторим
е завесата
на плисираното ти мълчание.

В гънките й потъвам
и винаги се губя...


Аз съм само...



Този слънчев лъч!
Преследва ме,
гъделичка...
а усмихна ли се,
ще се разлея.
Дали ще ме намери
сред капките роса
или...
за малко да се скрия
в цъфналия мак.
Аз съм само
сълза.
Трябва
с вятъра да стигна
до далечна река.
Там ще се засмея,
ще заблестя
и ще напомня
... за дома.


4.07.2009 г.

До изтръпване



Липсата ти стърже.
Драска
като с кремък
и хвърчат малки парченца -
денем черни
като угасени въглени,
нощем -
ослепително искрящи.
Забиват се невидими в плътта
и причиняват болка...
до изтръпване.


Знаеш ли



вятър съм
с косата ти
обичам да играя
челото ти
с кичурче да гъделичкам
не се сърди
как иначе да те погаля

понякога
облаци в очите си събирам
уж от гръм да ги предпазя
но изтрещи ли
плисвам ги
тогава
с целувки мокри
лицето ти посипвам

и чаша да съм
е приятно
бавно устните ти да ме галят
когато от мен отпиваш жадно
знаеш ли
че
на любов ухаят


Далеч



На птичето,
което пее нощем,
заръчах
по петолинието лунно
с човчица
мелодия да избродира.
За „Лека нощ”
вятърът ще ти я свири.

Няма е луната,
а аз -
далеч…

3.07.2009 г.

Без ресни




Изплетох си шал
от спомени.
Но без ресни...
стои незавършен.
Ще ми подариш ли
малко надежда -
по няколко сантиметра
да привържа в края.
А аз,
тъгата в очите ти
ще премахна...
с целувки.




Ще те...

ще те обичам бавно
ще съм водата в нощно езеро
лунен лъч в дълбини си приютила

по тебе ще се стичам плавно
както ароматната смола
боров ствол тихичко облива

ще те целувам жадно
и като пустиня
всяка твоя капка ще поема

2.07.2009 г.

Какъв е

какъв е цветът на
самотата
може би прилича
на опушена
от цигарен дим
посърнала завеса
с остатък
от аромат на нещо
нещо толкова отдавна забравено
че вече почти го няма
освен
ако подсъзнателно го чувстваш
някъде дълбоко
тъй дълбоко
че не знаеш -
то все още е
там

или
самотата е с цвят на дъжд
който отмива всичко
докато не усетиш
как в теб се разлиства
надежда

... и на мен

Виждаш ли облачето
ей там…
Беше бяло
когато ми каза
„До скоро”,
а сега е сиво.
Нали не искаш
да потъмнее още
и да засълзи…
Усмихни се,
за да му олекне

… и на мен.

Винаги

по-писклива
от флейта ледена на зимен вятър

бучаща
сякаш е разсърдено море

тъмна
като изоставено от звездите си небе

и изсмукваща до задушаване
е липсата ти

винаги

1.07.2009 г.

Музика и...

Тежките сълзи в очите,
които
ресниците ми пазят -
да не оставят следи,

парещият стон в гърдите,
който
устните притискат -
да не прозвучи,

тръпнещото пърхане отляво,
което
като птиче в клетка
иска да се освободи

и музиката,
лееща се в мен -

това си ти...

Ириси

Очите ти
като водовъртеж
увличат и поглъщат.
Да се съпротивлявам
трябва ли?
Не искам…
Оставям се
топлината им да ме обгърне,
а там -
в средата,
кротко ириси цъфтят
с капчици надежда
върху тях.

Ще ги погаля -
дано я сбъдна…


Още една...

Искам да заспя…
но тази студена луна,
спуснала коси
през кривите пръсти на дърветата,
боде лицето ми.
Сенките,
растящи от ъглите,
се усукват с мислите ми
и тънката им мрежа
до задушаване ме стяга.
Затворя ли очи,
съскащи искри се гонят.
Безсънна нощ...
Още една.

А исках да те срещна
поне в съня…

30.06.2009 г.

Едва...

Без брой са...
Сипят се
галещо ефирни
и с парване докосват
премръзналото ти лице.
Затвори очи,
шепота им чуй...
Не са снежинки срамежливи,
нито слънчеви лъчи,
а моите
едва целувки,
изписващи лика ти...

29.06.2009 г.

До теб

когато заспивам до теб
ми е спокойно и топло
тогава съм
закътана
като перличка в мида
сгушена

когато се будя до теб
съм тиха усмивка
искрица
в щастлива сълза
люляна
от несъбуденото ти
дишане
тогава съм
листенце от мак
с натежала капка
роса

когато заспивам
когато се будя
до теб
винаги
в мислите си
с теб

Прошепнато

Тиха радост си ми,
сън недосънуван,
светлинка си
в сивия ми ден,
нежна песен,
гонеща тъгата,
огънче,
което скътала съм
там,
дълбоко в мен...

28.06.2009 г.

Спиш ли...

Дали спиш...
Аз не.
Сънят не идва при мен.
Сигурно се плаши
от мислите ми за теб.
А те,
като лъчи са светли.
Стрелкат се в посоки,
често ме убождат там,
вътре.
Преструвам се,
че не боли.
Прегръщам ги
и те притихват,
а понякога
от радост се усмихват
и блестят в сълзите ми...

Спиш ли?
Аз още не.
Защо ли сънят се страхува?
Няма да го чакам.
Не съм сама.
Нали си при мен,
в мислите ми.
Ще се сгуша в теб,
ръката ти
до сърцето си ще притисна
и ще ти прошепна
”Лека нощ”...

очакване


снежни целувки
захаросани клонки
тих блян за пролет

Здрава




тъничка нишка
над пропаст
осветена едва
на места
току да се скъса
но не
светлинна измама
нишчица
от паяжинна по-здрава
по нея вървя
за да стигна
до теб


Без следа




Зимни пеперуди
с шепот кацат по стъклата,
кристално се усмихват
и като думи неизказани
изчезват без следа.
Дали боли ги
както неизречената мисъл пáри?

Мълчание.
В мрака бавно вали
тишина...

27.06.2009 г.

Засвири ми

засвири ми
онази бавна песен
която знаеш че обичам
съвсем тихичко свири
тъй приятно ми е
да те слушам

засвири ми
нищо че сълзите ще извикаш
а занемелите звезди
в тях ще се огледат
и бавно ще помръкнат

засвири ми
без дим нека да гори там
дето се не вижда

знаеш ли
това го можеш само ти

щурченце
на цигулката си
тихичко ми посвири
а аз от зимата
в пазвата си
ще те скрия

26.06.2009 г.

"Цигански напеви"




Разцъфнали лимонови звезди
ухание във въздуха разливат,
в чашите червено вино
светулчици рубинени летят.
В здрача,
"Цигански напеви"
цигулка
решително подема -

спомен -
за любов несподелена,
невинна
като утринна роса,
звънка
като славееви трели,
нежна
като шепот на бреза,
тлееща жарава,
с копнеж изгаряща
сърцето...

Закипява виното в кръвта,
в очите пламъчета палави искрят -
живота е любов,
изпълнен с танци,
веселба...
за мига живей,
циганска душа...
весели се и се смей,
лъчите слънчеви отпий,
прегръщай макови поля,
към хоризонта конете подгони -
стигни своята мечта.

Пламъчни светулки




Въздишат дървата
в огнена прегръдка.
От стоновете им се раждат
оранжеви мечти.
Литват нагоре,
преплитат се,
танцуват -
пламъчни светулки,
горящи звезди.
Съска тишината,
плачат пеперуди -
гонят се в мрака
пламнали сълзи...

Кристалчета

Плъзгат се
кристалчета искрящи,
след себе си оставят
тънички следи...
Стичат се
като коприна тежки -
хладни,
несбъднати мечти.

25.06.2009 г.

На сакс...

Иззад облачните нишки,
в притихнало море
оранжево-втечнено
слънце се разля.
Гларус
тихо изпляска с крила,
вълна уморено
в скалите снага притаи.
Само вятърът
в близката тръстика
на сакс
песен тихичко изви...


Слънцето ми

слънцето ми
тъмен облак го изяде
бездушен вятър
го отвя
леден дъжд
жарта угаси му
гарван черен
сянката си над него
простря

слънце
облаците околовръст ще изрина
вятъра
в пазвите си ще прибера
леда около теб
с усмивка ще срина
а гарвана
ще срази на славея ми песента

слънце...
покажи се

Прах

прах
промъква се
през тъничките процепи
на времето
покрива плътно
с мънички частици
слънчевото радостно
превръща
в бездушно пепеляво-сиво
всичко цветно
стели се
дори паяжинките
се късат под товара
тежат от
прах
беззвучие
и пак прах
прах
от забрава

само в очите ми
твоята струна
продължава
да блести

24.06.2009 г.

Е

пусто
мъгливо
задушливо

глухо
настръхнало
самотно

безгласно крещящо
парещо студено
безтегловно

е

без теб


Осмелило се



Капчица роса,
превърната
в гореща слана,
без жалост попарила
нежно цветче.
Било
копринено бяло,
сега е
безжизнено,
кафяво -
осмелило се да цъфне
закъсняло
или
може би твърде...
рано.

Затварям очи



заравям пръсти
в косата ти
а смеейки се
немирните къдрици
по детски меки
се изплъзват
искриците в очите ти
припламват името ми
и разказват за…

добре
затварям очи
и ще мълча
за да попивам думите им
като песни
обичам да слушам
нека ме изпълват
с усещане за теб
не
не те
а мисълта
която около мен
само за мен
звъни
защото теб
те няма...

23.06.2009 г.

По петолинието



Разхождам се по
петолиния.
Пред мене ключ.
Не един, а два -
сол и фа.
Единия е за мечти,
а другия - за спомени.
Кой да взема,
как единия да избера?
Спомените са
правилни овали
и тихичко звучат,
а мечтите -
групички от птици,
които в небесата все летят.
Ненадейно
спирам се от пауза -
тя е като нощ,
очакваща зора.
В следващия миг,
явяват се пред мен
синкопи два.
Спъват ме.
Да падна им се иска,
ала не!
Ръка протегната поемам
и потъвам бавно във глисандо...
Колко е приятно там -
като във прегръдка топло
и закътано като...

Спокойствието
форшлаг дрезгав наруши!
О, не...
будилникът звъни!


Те са от песен


Напъпила, зората се изчерви
и си отиде.
Капчици живителна роса
се стекоха бавно
по листчетата на розата.
Не паднаха -
усмихнат слънчев лъч
ги задържа.

И в мен се стича.
От очите
навътре -
там,
дето не се вижда
и не се чува.
Нищо, че капките понякога
задушават и горчат.
Пазя ги -
те са от песен,
която
не изпях.

Бял ирис



да те сънувам
знаеш ли какво е
тогава
ми е светло
и съм лека
чувам
на хиляди светулки
песента
с радост давя се
в очите ти
и изплувам
със дъха ти
който ме обгръща
а от допира
на двете ти ръце
потрепвам
както от топъл вятър
листенцата
на сгушен в мрака
ирис бял
разцъфнал и ухаещ

а какво ли е да си
сънуван

22.06.2009 г.

Господин...


Господин Спомен
тук ли сте
Вие ли казахте
че ме обичате
или аз
припомнете ми
Вие ли
разпъвахте с вопли
мислите
и душата ми
Вие ли
отнехте съня ми
заради Вас ли
другата в мен
се събуди
и коя е истинската
тя
или тя
съм аз
кажете ми
тук ли сте
Господин Спомен

Вятърко...

Вятърко,
все бързаш...
не казваш къде.
Вечно време нямаш.
За мъничко
при мен поспри.
Да искам да те вържа,
ако можех,
не бих го сторила.
А и в мисълта си не смея дори.
Само за малко до мен
приседни.
Попей ми, Ветре...
Виж,
брезичката
клонки струнни протяга.
Хайде, посвири.
Вятърче...
Спри се за миг
или поне своя бяг забави -
да те погаля
с очи...

Звезден валс



Бавно проблясва
небесен брокат,
топъл звук се разнася.
Звезден валс
на сребърна арфа
вятър вълшебник извайва.
Лунни цветя
по водата се носят,
морето в такт се поклаща.
Вълна от сатен
с кадифена милувка
брега плавно обгръща.

Искри пеперуди
от водата политат,
събират се в голямо
блестящо кълбо
и с пируети
букет светлинки
в тъмнината се вплита.
Трепкат
малки слънца
закачливо над вълните пламтят.

Ще слезе звезда
и за това вълшебство
ще й благодаря със сълза...

21.06.2009 г.

Струна


изящни струни
с финес докосваш
твориш вълшебства
рисуваш покой
своята
едва ли ще скъсаш
но моята...
от погледа ти само
как трепти
а тя е скрита
там вътре
как я откри...

В мен


всеки път
щом те видя
различна мелодия
в мен звучи
понякога е тъжна
може би копнежна
друг път
като слънцето блести

а мислите за теб
изпълват ме
и не знам
какво да правя с тях
макар
че точно с тях
повече от всякога
съм самата аз

мека


моделираш ме
имаш вълшебни ръце
мека глина съм
внимавай имам сърце
без любов то ще замре


Заглушен


Островни страннико,
криещ се
в сенките на вълните,
накъде те носи вятъра
или следваш
пътя на звездите...
Знаеш ли,
че те
са моите мечти?
Опитай се да ги отгатнеш.
Можеш ли
да ги достигнеш...
Поне една от тях -
тази,
в която може би
си ти...

Песента на морето
отговора
заглуши...

Тихо...


Разпусна луната
сребристи коси.
Под тях се поклащат
и бавно проблясват
вълни -
летен копнеж
на пясъка шепнат...
Ухае на спомен
за мокър жасмин,
ветрецът дори
е дъх притаил.
В тъмнината
сънена птица
помръдва с крила,
а след миг -
отново само луна,
море,
тишина...

20.06.2009 г.

Звуци


знаеш ли
как звучи светлината
мисля че е като изгрев
понесъл те
сред сини небеса
а под теб се шири
разлистена гора
поточе ромоли
и птиците венец плетат
от уханията на цветя
аромат лети
с цветовете на дъга
в душата ти
медени кристалчета
звънят

а музиката на нощта
е като танго в камина
и пламъче на свещ
в червеното искрящо вино
звучи
като шепота на двете ти ръце
и милувката
в твоите очи


Стаено

толкова са малки
и чупливи
като листенца на кокиче
пърхащи
като сърчице
на уловено птиче
тихи
като падащи снежинки
но живо огънче са
и горят
белези оставят
затворени ако стоят
думичките две
„Обичам те...”

Флирт

този път
ще оставя нощта
да пофлиртува с мен
както пчеличката
с тичинката на цветчето

нека
кадифето й да ме прегърне
ще потъна в него
съблечена по мисъл
и дъха й
като топъл мед
по мене ще се стича
плахостта...
ще я приспя
ще бъда тихо неразумна
пеперудите мечти
ще пусна да летят
и може би ще ги последвам
докато...
не кацнат върху мен
мънички слънца

ще флиртувам
за първи път
с нощта

Цветни копринки


тясно ми е
когато гледам цветна пъпка
цялата съм слух
чувам
как
по зелената обвивка
стърже
искрящата роса
и стенейки
пада тежко
върху близките листа
усещам
как отвън
вятърът напира
за да разслои
нежните копринки на цветчето
а те
прегърнати
не искат да се разделят

но колко лек е
разтворения цвят
копнеещ за ласката
на палавия слънчев лъч
поемащ жадно
всяка капчица роса
и ухаещ
ухаещ
тихичко
на радост

както може би
и аз
когато ме
погалиш

19.06.2009 г.

Неведнъж


какво си ти
се питам неведнъж
демон черен
тихия ми свят смутил
или ангел
докоснал ме със своето крило
и в мен сивото
и тихото
накарал в багри да звъни
усещам ли те
кротко слънце ме огрява
сланата не гори
и посред зима
люляк в мен цъфти
но скриеш ли се
вакуумът с пипалата тихи
всеки цвят и звук поглъща
усмивката изсмуква
а без нея
огънчето не пламти

Криеница


Играя на криеница
с нощта.
Тя се мушна
сред тъгата в очите ти,
но аз я намерих...
и се съмна.

Ще се скрия
в листата на лотоса.
Нали ще ме прегърнеш,
за да не ме намери...

Немаскирана

беше бледа
мъничка като прашинка
недоловима почти
отникъде появи се
в мен зазвъни
неусетно порасна
голяма
светла
и ярка
запя дори
и чиста
необлечена
немаскирана
към теб
се устреми

тя
мисълта ми

Парещ хлад

Последният щурец
изплака,
светулката
фенерчето си изгаси.
Луната се зави
с дрипав облак,
през мрежата на който
едва-едва
надничаха звезди.
Ръцете на дърветата
осиротели,
дращят с криви пръсти
настръхналата тишина -
стоновете й
немеят в пълзяща,
лепкава мъгла…

Есенният вятър
в очите парещо сълзи…

Сияйното


долавям
дъха ти
и меки пламъчета
в очите
усмивката ти
с поглед галя
макар
че не си до мен
може би
си там
между черното
и бялото
или
сияйното
в мен

18.06.2009 г.

Под кадифе


С пръсти
веждите ти нарисувах,
кръгчета по слепоочията
очертах,
бавно
към брадичката се спуснах
и в трапчинка
мъничка се спрях.
Да те докосна
исках само,
но надолу
ръцете продължиха сами.
Облегнала чело
на лявото ти рамо,
усетих
как пулса ти
гори...
На гърдите ти
ръце опряла,
глава повдигнах,
за да промълвя -
”Да те помилвам осмелих се...”,
но дъхът ми
от устните ти
спря.

Да те докосна
исках само,
макар под кадифето
на съня...

Искрици


припламва искра
след нея втора
трета
пламъче
бавно се приплъзва
близва тъмнината
и в тихото
снага извива
в очите ми
сълза проблясва
с пламъчето
в танц се слива
завъртат се
високо се издигат
пътечка от искрици
след себе си разстилат

на дланта
светулчица се спря
частица от пламнала
сълза

17.06.2009 г.

Лунна дантела


От кълбото лунно
развих си конец
и изплетох дантела -
щом те превземе съня,
завивам те с нея.
Колко си хубав така...
Спиш,
на гърдите ми
глава положил,
клепките потрепват,
с устни
нещичко мълвиш...
Протягам ръка
да те помилвам,
но...
не смея -
ще се събудиш,
а толкова обичам
да те гледам като спиш
под седефа
на лунната дантела...

Капчици

когато вали
лицето е мокро
косата сълзи
и е особено пусто
дъждът скрива
болката
знаеш ли
а колко приятно е
когато
отразяваш смеха ми
в капчици роса
но утрото без тях
горчи

16.06.2009 г.

Вечерно


Студени,
примигват звездите.
Луната е скрита
зад воал от мечти.
Уморено,
от мен се свличат
делнични грижи...
Припламват искри,
звъни тишина -
пред теб
оставам само
по
душа...

В синьо


Мечти в синьо -
нежни
като теменужка плаха,
безбрежни
като небесна шир,
тихи,
сякаш са звезди,
примигващи в тъмата -
с тях съм птица бяла
и на воля
разперила крила,
към теб летя.

А ти -
разлистваш утрото
в очите ми...

Не ме буди


къде отива капката
целунала те по косата
която ти с ръка
встрани премести

ето
слиза тя надолу
по бузата се стича
и за миг се спира
не
не капва
а по врата ти продължава
слиза още
още по-надолу
спри
знам че гъделичка
но не я докосвай
ето тук
на ключицата ти
уют намира
и сгушена
заспива

не ме буди
още малко да поспя
ме остави

15.06.2009 г.

Силует


мъгла
пред мен
познат силует върви

искам да те видя
да протегна ръка
за да те докосна
да се спра в очите ти
и да ти се усмихна

затичах се да те догоня
но със сърпа си
луната тъмен облак свлече
и те скри

понечих да извикам
сред голите тополи
засвири вятърът на флейта
и ме заглуши

а исках
само да те видя
да ти се усмихна
и да те...

Когато помръкне


Когато горе
се пръснат студени звезди
или там,
вътре,
помръкне
и неумолимо
тъмата на нощ те обгърне,
в мекия й скут се потопи
и не сещай хлад,
а виж тихото
и топло
в моите очи,
усети как с тях те загръщам
и без да говоря
слушам мислите ти,
долавям песен
която звездно струи -
песента на капките,
прелели
от твоите...

14.06.2009 г.

Тръпчивото

усети ли ме
снощи бях до теб
не когато
мълния раздра небето
и не когато
вятъра косата ти разроши
бях първата дъждовна капка
целунала те по лицето
и глътката червено вино
разляла топлина във теб
бях тръпчивото
което след себе си остави
за да ме отпиваш пак
и пак
и пак
снощи бях със теб
бях до теб
бях
във теб

Късно е

Късно е
за жарко слънце
сред сини небеса.
Късно е
цветята да осъмват,
искрящи от роса.
Тихо е
и пусто
в осиротелите гнезда,
само вятърът люлее
посърнали листа…

Звездите,
с облаци закрили
своите очи,
тихичко
във мрака сипят
бисерни сълзи.
А дъждецът,
с нежно ромолене
изпраща зов -
късно е,
късно…
но не и за любов.

Без въздух

глътка въздух
и пак под вода
а там е мрачно
студено
слънчев лъч
едва докосва брега
но по-навътре
е вледенено
студът
сковава бавно
тялото
което течението
нанякъде носи
единствено пред очите
не спират да крещят
без отговор
въпроси

Танцуват звезди


С теб е цветно.
Няма ли те...
е тъга -
танцуват в очите звезди,
проблясват,
в пируети се въртят
и без думи
песен тихо звучи...

Дойдеш ли,
над мен пак изгряват слънца
и дъгата
отново пръска мечти.
Не си до мен,
но те виждам
дори и сега -
в музиката
си ти.

В клетка


Затворена съм -
птица в клетка.
През пръчиците позлатени
гледам синевата
(по тях дано ръждата не избие).
Пърха ми сърцето...
(дали ще мога да го укротя).
С тихичко чирикане
слънцето посрещам
(иска ми се глас да извися),
трепкам,
плахо разтворила крилца
(дано не забравя да летя).
Няма да е лесно
да отворя малката врата –
резето падна,
а ключа...

Помислих си


„Имам те” -
си помислих
и видях
отражението си
в усмихнатите ти
очи.

Песен на щурец ме погали,
тръснах глава,
вдишах
глътка самота,
а пламъчето на свещта
ми се...
присмя.

12.06.2009 г.

Времето дъх притаило



недостижимо
далеч си
а понякога
толкова близо
че мога
с ръка да те докосна
пулса ти
без допир да усетя
и чуя
как нежно ми шептиш
не
не шептиш
безмълвно пееш
и вътре в мен
звучи
трепти и гали
очи притварям
и политам
там
далеч
в светлото песенно
слънчево меко
уханно и топло
там
дето времето
дъх притаило
е спряло
в миг бленуван
миг безкраен
като тихото
в очите ми

Когато


не те обграждам
с бентове
нито искам
да съм част
от брегове
водата е красива
щом на воля се лее
птицата е птица
когато
в небеса се рее

Под дъжд от лъчи



замръзват нотите
в лятната жега
със скреж се покриват
щурците немеят
звездите
спират да ронят сълзи
росата я няма
само в мен
с глисандо
цигулка гласа си извива
и сред тишината
меко звучи

пробужда звездите
те заискряват
поглеждат надолу с плахи очи
два силуета в сумрака танцуват
бандонеон
и цигулка
под дъжд от лъчи

Аз съм просто...


бавно
на пръсти
приближавам
очакваш ме
и от допира
целия настръхваш
плътно те обгръщам
харесва ти
как те галя
вкусваш ме
от сладките не съм
но точно това
не можеш да забравиш
както и музиката
която чуваш в мен
и как слънчевия лъч
превръщам във
дъга

беше само миг
искаш още
а аз съм просто
тиха морска
вълна


11.06.2009 г.

Сънища


Какво сънува луната?
Че е в слънчева колесница
и препуска сред облаци сняг,
а звездите са очи на русалки,
отразени в дълбините на нощта.
Вятърът какво ли сънува?
Че се крие в раковина,
за да не го достигнат мечтите.
А водата може би сънува,
че е прегърнала огъня,
както аз отново...
че съм при теб.

На разсъмване


На разсъмване
свилени нишки
птиците с песен тъкат
и влюбено нижат на тях
мечтите си от седеф,
докато звездите
скланят уморени очи,
а в тревите искрят
несдържаните им сълзи...

Даденост, Съдба


Не мога да кажа
на него
„Обичам те!”,
но на теб -
Да!
Него приемам за
даденост,
а теб -
за Съдба!

А то...


Намагнитено ми е...
Не че е зле -
по-лошо е като съм сама.
Но друго си е
да прилепна
плътно до него,
да усещам,
че съм желана
и не иска да ме пусне.
Да е само мой.
А то…

На таралеж е заприличал
този магнит
от толкова много
залепнали
(като мен) по него
топлийки.

10.06.2009 г.

Исках да кажа...

исках
да кажа на вятъра
че…
но той избяга
всъщност
накъде все бърза
никога до мен
не се спира
и как ли изглежда
ако извикам
дали ще ме чуе
играе си с думите
като с есенни листа
а може би умее
мисли да чете…

Много искам

Воална е вечерта,
вълните
на скалистия бряг
нежно шептят...
Щурчета
в тревата тихо
припяват.
Да те стигна,
протягам ръка -
усещам топлина,
перлена светлина
ме облива,
почти те докосвам...
И от това съм
щастлива.

Много искам
поне насън
да те виждам...

Лятна слана

Посред лято -
слана.
Макар предизвестена,
дълго се задържа.
Слънцето жарко,
птиците пеят,
а кристалите й -
с липсващ блясък
не спират да светят.
Сутрин -
лятна слана,
вечер -
звездите студени
немеят...

Неиздишана


пак стягаш
и задушаваш
притварям очи
забиват се цветни игли
гореща вълна ме облива
но в мен те държа
неиздишана
с прехапани устни
нямо извикана
въздишка

9.06.2009 г.

Нека


инкрустирай
със звезди небето ми
нека
луната портокалова
засрамена от любопитство
зад облачна завеса да се скрие
и щурчетата от твоя глас
да онемеят

Нажежено

синьо небе
поне облаче да имаше
а то
съвсем синьо

бреза
снежно бяла
с листенца зелени
притихнали
няма вятър
да ги погали

птица
в клоните на бреза
човчица отворила
мълчи

без вятър
без облаче
няма дъжд
въздухът трепти
(както мисълта ми за теб)

жега

Лунни къдрици


Слънце
пламъци в морето гаси,
уморени,
на скалистия бряг
вълните скланят снаги.
Първи звездици
отварят сини очи.

Водата застилат
лунни къдрици,
а сред тях -
лодка чернее.

Пристанът е сам
и мълчи...

На зазоряване


светулки галят мрака
на разсъмване
звездите
са залязващи сълзи
в очите ти припламва утро
сред устните ти
песенен поток шепти
помръдваш леко със ръка
а в нея
от ласки водопад се крие
не смея да те доближа
как да устоя
като е магия

а ти
усмихваш се насън
зората с първия си лъч те гали
вместо нея
как бих искала аз да съм

това истина ли е
или е само
сън

8.06.2009 г.

Моето


пуснах го
без да се замисля
бутнах го
по нишка от коприна
приплъзна се
като цветния прашец
гален от роса
и с лекотата на пеперудени крила
високо в синевата се издигна
там
гълъб бял в човчица го взе
за да може
приближавайки се
като звезден прах
над тебе да разпръсне
моето тихичко
ела

Към дъното


безчувствени
лица на лешояди
наоколо пълзят
само егото си
искат да задоволят
от блясъци веществени
се впечатляват
и ухо за клюките подават
а аз
не търся звездите дневни
те са измамни
и миражи бледи
взор отправям
към дъното на тъмнината
там звездичка бледа има
нека тя ми освети душата

7.06.2009 г.

Мое мечтание


мисля те
дори и насън
виждам те
светиш за мен
с ефирно сияние
и в най-ясната нощ
иззад звездите
прозира твоят лик
но с шепот дори
не смея да те изрека
устни мълвящи
да не те наранят
толкова си нежно
мое
мечтание

Не към дъжда


Смълчаха се птиците.
В шубрака вятърът се скри,
цветята бавно
сведоха глави.
Иззад облак чер
небето
глухо простена.
Миг тишина...
и заваля.
Листенца плахо
мимозата протегна -
не към дъжда,
а да приюти тежка сълза
на звезда.

Букет


В очите ми изплува облак,
след него -
духна дъжд
и като накапали есенни листа
мислите ми разпиля.
Вятърът ги завъртя,
сякаш мокри пеперуди
отчаяно се мъчат да летят,
но крилата им тежат
и падат уморени...
Събирам ги
една
по една
в сълзящ букет.
Ще изсъхнат...
Дано не избледнеят -
исках част от тях
да подаря
на теб...

Синьо кадифе


Понякога
е теменужено във мен –
като нощ, когато вятър
в листата на брезичка шепне
и тихичко приглася му щурче.
Понякога
съм топло жълта като слънце
и червена -
сякаш макове сред жита са нацъфтели,
над които чучулига
в ведри небеса се рее.
Сега съм синя,
тъмно синя -
седефена и мека като кадифе.
Дали е отражение на звездното небе
или защото
виола пак проплаква в мене…

Миражна


По лунната пътека
в звездна нощ при тебе идвам,
когато от самота
не можеш да заспиш.
Пристъпвам плахо,
до теб присядам
и глава
на гърдите твои скланям.
Усещаш
как устните ми
ръцете ти горят,
чуваш
името ти тихо,
тихо с жар като мълвя...
Искаш да почувстваш
как под дланите ти тръпна
и да видиш от погледа ти
как пламтя,
но не можеш.
При теб съм,
до тебе съм -
миражна...
Затвори очи
и с мисъл прегърни
мойта ласка - дар.

6.06.2009 г.

Полъх


Зной във въздуха увисва,
птици в сенките се крият,
а до мен достига полъх
и от него цялата потръпвам -
не е вятър,
коприна
сякаш ме обгръща,
всичко в мен притихва,
в унес музика дочувам -
звездите ли ми пращат песен
или едва
едва
ме галиш
с мисълта си
и ме караш копнежно
да настръхвам...

В тях е тихо...


Трябва ли да те виждам?
После...
ще боли.
Дали трябва да те чувам?
После ще тежи.
Без теб е глухо,
след тебе ще е...
самота.

Искам...
Макар че пусто
ще е след това.

Дотогава,
позволи -
поне в очите ти
да се потопя...
В тях е тихо,
топло тихо,
тихо...

Нищо не каза...


Пеперуда
на ръката ми кацна -
голяма, жълта.
Трепна,
погледна ме.
Имаше черни очи,
а в тях -
сълзи.
Сниши се,
сви пипалца
и по жълтото
алена струйка се стече…

На ръката ми
пеперуда кацна -
с пречупени крила.
Нищо не каза.
Дали я
болеше…

(не)хайку


често ми липсваш
понякога ужасно
чак болезнено

* * *

в мрак прошепнати
само луната чува
думи през сълзи


Бисерче


студена река
в морето се вля
избягаха малките рибки
а мидата
залости здраво врата
да запази на топло
своето бисерче


Звучи тишина


Нощес
звездите пак са
плакали -
по цъфналите макове
сълзите им блестят.
Осъмнах в ръцете си
с цигулката
на мама -
посърнала,
замлъкнала.
Звучи от нея
тишина...

5.06.2009 г.

Предавам се


Копринени сребърни струни
луната протяга,
звездите -
искрящи магически ноти,
трептят.
Вятърът вдига ръце
и птиците дъх притаяват -
в тъмнината
копнежно засвирва щурче.
Изпълват ме
тихи пулсиращи звуци,
залива ме
нежна нега…
Безсилна предавам се -
не мога мисълта да заключа.
Не мога.
Любовта преля във…
сълза.

Звездите не плачат


звездичка
безмълвно свети
загадъчно примигва
дали тъгува
или мечтае може би
усмихва се на всеки
но в самотата си
мълчи
понякога
звезден прах
от очите й се рони
не
не са сълзи
звездите
никога не плачат
манна небесна
върху мен се сипе
дали я виждат други
или само аз

красива си
звездичке
светлината ти
над мен
струи

Задушливо


Слънцето помръкна -
сиво-черен облак
с дланта си го закри...
Кълбета прах
вятърът повдигна
и в нежните треви
със свистене ги разби.
Птиците замлъкнаха,
небето натежа...
Разстла се
задушлива
плътна
тъга...

Синевата,
от облаци нахапана,
мълния раздра.
Олюля се въздухът
и
изтрещя.

Посипаха се
тежки ледени сълзи -
град цветята покоси,
а бяха напъпили
мечти...

Вибрации


Вибрират
името
и мисълта ти
около
и в мен.
Престанат ли,
ще дращи кърваво
от тишина
струната,
докосната с нежност.
А тя пленително
и след трептенето
продължава да звучи...
Чувам,
чувствам я –
няма да замлъкне,
защото
съм я скътала
в сърцето си
... и теб.

Приспивно...


Луната сънена
зад облаче се скри,
небесните свещици
лениво вятър загаси.
Щурчетата замлъкнаха,
утихнаха
и лястовичите гнезда.
Бавно в мрака се приплъзна
и увисна
тишина...

В аромата на липите
някой тихичко запя -
чуй как дъждец
приспивно
заваля...

От мълчание...


Нощта пак спусна
кадифено синята завеса.
Рой звезди
мънистено се разпиляха,
вятър нежно ги погали
и те по петолинието лунно
заискряха.
Редят се мелодично,
хармонично се преплитат,
танцуват,
загадъчно примигат -
мелодия магична
сътворяват,
като сбъднати мечти
в очите засияват.

Ще ми я изсвириш ли -
от дългото мълчание,
забравих май
да пея...

Преливаща


сгушена в теб
усещам
топлото ти рамо
затаила дъх
слушам
пулсацията скъпа
вляво
мило ми е
и спокойно
така притихнала
да кажа ли
обичам те
или виждаш
в очите ми
любовта
преливаща
от неизплакана
сълза

4.06.2009 г.

След думите


смълчана
с трепет слушам
мисълта ти
гледам думите
които
подобно снежинки
пленително
над мен валят
но падайки
горят
остават белези
а в тях
защо ли
теменужки искат
да цъфтят

Начупена тишина


с роза ме галиш
а тя
начупва плавно
сатенената тишина

там
от пукнатина
излита птица
взривява тъмното
с огнени крила
към слънцето се устремява
в миг
превръща се в звезда
която
пулсиращо проблясва
и на дланта ми бавно
бавно
пада

роза
с аромат на целувка
в ръцете си държа
върху нея блести
сълза